Истинските обществено значими дебати не са по оста „Първанов – Борисов”

Коментар на д-р Теодор Дечев, председател на Инициативния комитет за учредяване на „Свободен народ” - независима социалдемократическа партия

Написах долните размишления относно артистично разиграваната конфронтация между двамата доскорошни съседи, гледали се от двете страни на площад „НЕЗАВИСИМОСТ” от позицията на председател на инициативния комитет за създаване на нова, независима социалдемократическа партия. (Интересно е да се замислим, дали не е знаково и многозначително това, че площадът между Президентството и Министерския съвет се нарича площад „Независимост“, но същият няма нито един номер. Няма нито една сграда с адрес – площад „Независимост”. И Президентството, и Министерският съвет се водят на бул. „Княз Дондуков“...). С всеки изминал ден се вижда неистовата необходимост от нова политическа алтернатива.

През последните седмици на публиката се предлага упоритото внушение, че обществените дебати в страната се движат по оста „Георги Първанов – Бойко Борисов”. На българските граждани се предлага като свършен факт твърдението, че двете политически алтернативи в България се свеждат до личностите на Бойко Борисов и Георги Първанов.

Единствено катастрофалните наводнения и свързаните с тях трагични събития, отклониха общественото и най-вече медийното внимание от режисираната конфронтация Борисов – Първанов и свързаната с нея мантра, повтаряна от корпоративните медии - „има битка и тя е между бившия президент и настоящия министър председател”.

Тезата за подобна „битка между титани“ е разбира се, изключително удобна и за двамата набедени дискутанти. За Бойко Борисов е любима поза да се прави на анти-комунист. Преди години той публично даде заявка за приватизация на марката СДС. Не му се получи, но му се случиха други, много по-приятни за егото му неща. Днес той продължава да разиграва етюда „дядо ми го убиха комунистите”, без да коментира защо тогава беше толкова привързан към партийната си членска книжка от БКП в периода 1990 – 1991 г. Любовта към виненочервената книжка в крайна сметка доведе до напускането от страна на Бойко Борисов на системата на МВР и озоваването му в буквалния смисъл на думата в компанията на вече детронирания Тодор Живков.

Дали сценката с отказа да се департизира е била искрена или е била израз на прагматичното желание на тогава младия Бойко Борисов да се отърве от пребиваването си в системата на противопожарната охрана е въпрос, който по никакъв начин не може да отмени факта, че днешният ни премиер нито е антикомунист, нито е реален опонент на Георги Първанов.

Всеки, който е наблюдавал политическия живот от 2005 г. насам е забелязал чудесното партниране на Бойко Борисов и Георги Първанов. Не е нужно да си кой знае колко паметлив за да си спомниш изричните заповеди на Бойко Борисов при учредяването на политическата партия ГЕРБ. Те се свеждаха до императивната повеля към членовете „да слушат Цецо” и до категоричното нареждане, ГЕРБ-овците да не се занимават с Първанов, защото за него може да се изказва само полубожеството от Банкя.

Самият Георги Първанов през годините беше меко казано свизходителен към изявленията и изстъпленията на Бойко Методиев Борисов. Той си позволи да влезе в конфронтация със Симеон Дянков, но не и с Борисов. И за какво ли, след като днешният ни премиер с нищо не го беше притеснил.

Днешната суматоха около Първанов и Борисов с нищо не е по-съдържателна от несъстоялата се дискусия между двамата в рамките на втория мандат на доскорошния ни президент. Всъщност, Първанов може само да е благодарен на Бойко Борисов за начина по който последният се подигра с Петър Стоянов в навечерието на президентските избори през 2006 г. Борисов в буквалния смисъл на думата „прати на баня” тогавашния лидер на СДС и го остави да чака съгласието му да се кандидатира срещу Георги Първанов. От този елементарен политически финт спечели естествено Първанов, който остана да се състезава с достолепния но неизбираем Неделчо Беронов и със скандалния и много удобен противник – Волен Сидеров.

И двамата на практика не са носители на никакви идейни алтернативи. Георги Първанов подобно на планината се напъна и роди мишка – Движението „АБВ“, което само си почина от политическа и идейна немощ, седмици след учредяването си. От Бойко Борисов до сега не сме чули никакви политически идеи, ако не се брои ясно декларираното убеждение, че най-лесно се взимат комисиони от магистралното строителство.

И двамата вече години на ред играят роли, които влизат в драматично противоречие с техни възлови постъпки. Човек може само да се чуди, кога Георги Първанов е бил истински – когато се изживяваше като президент на натовска държава или когато заклеймяваше въздушните удари срещу Милошевич, подкрепени между другото точно от европейските социалистически правителства ? Дали е бил истински, когато по молба на Държавна сигурност е редактирал „Габеро” - книга в защита на българщината в Македония или когато по наследство от същото ведомство въртеше дружбата между българските социалисти и сръбските социалисти на Слободан Милошевич ?

От своя страна, Бойко Борисов е истински и играе себе си, единствено когато ругае Нина Чилова за глупаво написания закон за футболното хулиганство. Иначе ние трябва да гадаем дали е убеден комунист, готов да остане без работа заради „идеята“ или е новооглашен християндемократ, чиято пътеводна звезда е Ангела Меркел ? Дали е защитник на Възродителния процес и комунистическата репресивна политика или се изживява като семейно пострадал от след деветосептемврийския терор ?

Политиците често носят маски, а споменатите по-горе титани поддържат цели стаи с подобен театрален реквизит. Единственото, което е ясно е фактът, че не са това хората между които сме изправени да правим своя политически избор. Интелигентният и информиран избор предлага много по-интересни и приемливи възможности. Тепърва ще се появят и други състоятелни политически проекти. Така че, изборът не е „Борисов или Първанов”. Освен ако наистина не сме решили да окачим на граничните пунктове табелки с надпис: „Последният да изгаси електричеството”.