Усет за задкулисие

/КРОСС/ Какво е истината? Обратното на лъжата или обратното на мълчанието? А най-често комбинация от двете - половината от тези, които знаят истината, лъжат, а другата половина мълчат. Така бих обяснила задкулисието, ако бях философ.
В тъмните гънки на кулисите стоят хора с неизвестни лица и имена, нещо се договарят. После едни други хора говорят в кулоарите, преговарят, уговарят. Накрая влизат в залата на Народното събрание и изговарят договореното. Така щях да си представям задкулисието, ако бях драматург.
То е тъмно и злокобно място, откъдето излизат всички политически змии и икономически гущери и правят живота ни отвратителен. Колко е голямо това място, населено със сенките на срама и скелетите на вината? Около 95 процента, колкото е подсъзнанието, където натикваме онези неща, които не искаме другите да знаят. Така щеше да ми изглежда задкулисието, ако бях психолог.
Задкулисието не си ти, задкулисието са другите - така би го обобщил Йордан Лечков, на когото принадлежи знаменитата дефиниция за далавера: това е всяка сделка, в която ти не участваш.
Но тъй като съм само редови избирател, започвам да си създавам своя система за обяснение на необяснимото и необясненото. Внезапните неща, както знаем, се случват към 16 ч в някой ленив следобед (според онази реч, която се приписва на Кърт Вонегът). Така стана и с подадената оставка от Веселин Вучков, министър на вътрешните работи в оня ленив следобед в средата на миналата седмица. В случаи като този човек трябва сам да търси обяснение, друг няма да му свърши тази работа, защото тези, които знаят истината, или ще лъжат, или ще мълчат.
Обяснението, разбира се, се търси в задкулисието и никога не е само едно, а по едно във всяка гънка.

Първи вариант. Реформаторите искат да настанят свои хора в службите. Дълго време си мислехме, че Атанас Атанасов и Методий Андреев вече са демоде. Само че те са толкова много демоде, че отново се върнаха на мода. Отново са непрекъснато на телевизионните екрани, държат се маниакално като болни от нещо, което трябва да бъде кръстено на тях. Не само лични, но и партийни причини си имат реформаторите да пожелаят службите. Краткосрочните им мотиви са да предизвикат премиера да им докаже, че те са истинският коалиционен партньор, а не ДПС. Дългосрочните са изцяло в духа на традицията, че работата на службите е да работят за партиите. Само така реформаторите, които имат сега много малък дял от влиянието, ще си осигурят по-голям, ако техни хора застанат начело на службите в сектор „Сигурност". Логично е.

Втори вариант. Олигархическите кръгове отново се сбиха. Не съм сигурна дали са два, но в най-опростените обществени схеми това е бройката. Единият - най-общо известен като „Кой?", другият - за улеснение да го наречем „Кого?"

Кой кого е вечният въпрос на българската политика. Сега частично на власт е „Кого". Кого да махнем, кого да назначим? Този кръг „Кого" се свързва с президента. Кръгът „Кой" пък се асоциира с всеки, когото искате да обвините в нещо, но не се сещате в какво друго. Тъй като най-силната фигура Бойко Борисов се смята, че не е нито от този, нито от онзи, задкулисието е решило да тества местонахождението му. Логично е и това.

Трети вариант. Пореден ход на заверата за пълна изолация на ДПС. След юни 2013 ДПС е неизменното обяснение за всичко, което става, и най-вече за онова, което не става в службите от сектор „Сигурност". ДПС е постоянният заподозрян. Не само за службите, разбира се. Най-важното подозрение към момента е за тайно съглашателство между ДПС и ГЕРБ, доказателство за което се превръщат гласовете на депутатите от движението при решаващи гласувания в парламента. Слуховете, че ГЕРБ изневерява на Реформаторския блок с ДПС, прерастват в почти убеденост, че официалната коалиция е само параван за истинската, тайна коалиция на ГЕРБ с ДПС. И ето го министър Вучков, поел на плещите си мисията да разбули тази мистерия, да сложи край на мистификацията. Защо да не е логично?

Четвърти вариант. Цветан Цветанов действа от засада. От страх, от самолюбие, от инат да покаже, че в който и ъгъл да е строен с лице към стената, пак има мощта да разтърсва държавата. Този човек има много поводи да помпа мускули, те ще му трябват, каквото и да се случи от очакващото го в бъдещето разнообразие - от вероятността да бъде затворник до възможността на стане лидер на ГЕРБ, ако Борисов стане президент. Съперничеството между Цветанов и Борисов е със статута на явна тайна. Освен това кой по-добре от Цветанов знае в кой ден Борисов ще го заболи най-много от такава оставка. „Стреляй, приятелю, стреляй точно. Ти по-добре от всички знаеш къде е сърцето ми." Следователно, логично е да се заподозре ръката на Цветанов зад жеста на верния му Вучков.

Пети вариант. А може би Веселин Вучков е клинично точен човек и не може да понася изчаквания, необаждания... Не, тази версия е възможна, но не е достатъчно задкулисна.

Както се вижда, като всеки редови избирател, мога да изброя няколко версии, но не мога да кажа коя е истинската. Това е най-големият резултат, който е постигнало задкулисието - направило е от нас хора, които гадаят във всички посоки, но остават абсолютно неориентирани за посоката, в която вървим. На част от нас им е лесно, те ще получат опорни точки. Ще им се поднесе версията, която трябва да отстояват, и с това мъките им по разгадаването приключват. Но какво да правим всички редови избиратели, които не получаваме нито истината, нито опорните точки?
Единственото, което съм измислила засега за ориентиране в българския политически живот, в който стрелката на компаса се върти не от силата на постоянното магнитно поле на обществения интерес, а от случайни ветрове, е да си даваме обяснение според събитията в обратен хронологичен ред. В случая: защо Веселин Вучков подаде оставка е въпрос, чийто отговор съвпада с отговора на въпроса защо Бойко Борисов избра Румяна Бъчварова за министър.
Тя е интелигентна, бързо учеща се, с доказано чувство за отговорност - да, но такива са и много други. Лоялна - да, но и то е без особено значение. Когато премиерът може бързо да смени министър в случай на нелоялност, има ли голямо значение дали е лоялен.
Тя е възможно най-външен човек на системата, което в случая е повече добро, отколкото лошо. Тя е жена, значи работлива - да, изглежда по-работлива, отколкото фризирана, за разлика от обичайния герберски женски ролеви модел за политик. Но и други такива ще се намерят, ако се потърсят.
Това, което отличава Румяна Бъчварова, е нейното умение да събира хората. Умение не е точна дума, по-скоро - работливост, упоритост, постоянство и отдаденост да се постига целта за сближаване. Щом такава жена е избрал Борисов, значи на мястото, където я праща, се карат. Разделени са. Демотивирани. Всяка коза за свой крак са. Загубили са представата за обща цел. Делят се на лобита. Дебнат се. Не си сътрудничат. Враждуват и воюват със самата своя институция вместо с престъпността. И от Румяна Бъчварова се очаква да успокои, укроти и съедини системата. Това е нейната добавена стойност, която нямат всички останали интелигентни, работливи, лоялни на Борисов и незамесени в бъркотиите на МВР хора.
На тези вътрешни битки не е могъл да издържи Веселин Вучков. А те от своя страна се водят заради всяка една от по-горе изброените версии. И защото олигархиите са поне две. И защото авторитетите във вътрешното министерство са двама - Бойко Борисов и Цветан Цветанов. И защото ДПС разчиташе на джентълменската уговорка пред президента в името на стабилността да няма реваншизъм. И защото реформаторите нямат търпение за места за устройване на своите хора и това ги прави неспокойни като цената на петрола - всяка сутрин се самообявяват на някой екран като важна диаграма.
Уволнението на шефа на военното разузнаване Веселин Иванов не е обвито в подобна мистификация. Беше като голяма гръмотевица - първо светна непоносимостта между военния министър и военен разузнавач №1, така че когато тресна гърмът на уволнението, не се учудихме. Всички го чакахме, най-вече поразеният. И причините тук изглеждат по-ясни и по-тесни. По-ясни, защото имаме военен министър с точно обратната дарба на Бъчварова. Николай Ненчев умее да разделя. Засега това е единственото качество на този външен на системата човек, което е доказал. И по-тесни: защото са в рамките на една партийна формация - Реформаторския блок, и по-точно на земеделския му етаж. Ненчев е биографичен земеделец, а тази партия е известна в българската история със своя забележителен клиентелизъм. Така че всичко, което се случи около служба „Военна информация", беше много очаквано и също толкова безразсъдно.
Колкото повече говорим за задкулисие, толкова повече подхранваме легендата за неговото всемогъщество. Превръщаме го във все по-мистериозно, все по-успешно, докато накрая се загубим в дебрите му от непроходими отношения и взаимоотношения. Можем да прекратим тази игра, като кажем, че задкулисие просто няма - има само истина, която някога ни се поднася като лъжа, друг път като премълчаване. Така можем да сведем нещата до прости искания. Например до такова: хайде стига вече с тази информация, та информация, просто ни кажете какво става.

Веселина Седларска, "Тема"