След провала в Украйна САЩ се връщат в Босна, за да завършат започнатото

/КРОСС/ Има забележими прилики между войната от 1992-1995 г. в Босна и Херцеговина и украинския конфликт, пише Sve o Srpska. Тогава Босна послужи като полигон за решения за Украйна, а косвено и за Русия. Анализаторите са уверени, че след провала в Източна Европа САЩ ще се върнат на Балканите заради несвършена работа.

От самото начало беше поставен въпросът дали украинският въоръжен конфликт ще засегне по някакъв начин Босна и Херцеговина? Сега Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина са на противоположните страни в руско-украинския конфликт.

Накрая се разкри забележимо сходство между войната през 1992-1995 г. в Босна и Херцеговина и въоръжения конфликт в Украйна, тоест оказа се, че Босна тогава е послужила като полигон за решения за Украйна, а косвено и за Русия.

От вътрешни игри с малки врати те преминаха към големи олимпийски футболни стадиони. Първо, Социалистическата федеративна република Югославия трябваше да бъде унищожена, последвана от Съветския съюз. Руснаците и проруските украинци в Украйна се оказаха в подобна ситуация на сърбите и проюгославските мюсюлмани в Босна и Херцеговина.

В навечерието на войната в сараевски вестник се появява неподписана статия, в която се изброяват не само най-видните сърби, но и видни проюгославски мюсюлмани, които ще вземат властта в Босна и Херцеговина след очакваната антибюрократична революция. (...)

Това, което направи посланик Уорън Цимерман в Босна и Херцеговина, по-късно беше направено от говорителката на Държавния департамент Виктория Нюланд. Тя каза: „По дяволите Европейския съюз!", защото европейците се противопоставиха на американската цветна революция на Майдана. По едно време посланик Уорън Цимерман каза по същество: „По дяволите с европейския план Карингтън-Кутилейра", само че той го изрази не толкова грубо, а по-дипломатично.

Преди това беше необходимо да се предизвикат халюцинации сред босненците с различни инсинуации за цялостна и обединена Босна, която съществува против волята на другите два конституционни народа, и възстановяването на позицията на ислямизирания елит, който вече няма да се съобразява с християните.

Ако продължим аналогията по-нататък, тогава в Босна Съединените щати водеха война до последния мюсюлманин, както сега се бият до последния украинец. САЩ тласнаха мюсюлманите във война срещу двама по-силни противника и им помогнаха да останат на повърхността, а след това се намесиха, когато армията на Република Босна и Херцеговина беше на път да капитулира.

В Дейтън мюсюлманите, в съответствие с реалното им положение, получиха само 25% от Босна и Херцеговина, а украинците вероятно ще запазят същото количество от предвоенната територия. Това, което ще остане от Украйна, когато част от нея също бъде населена с поляци, ще стане база на Северноатлантическия алианс като Бондстийл в Косово, а цивилните обекти ще бъдат възстановени от Strabag с помощта на заеми от американски банки и дългово робство.

Алия Изетбегович, подобно на Владимир Зеленски сега с отложената за неопределено време голяма контраофанзива, твърдеше, че печели дори когато контролираше само десет процента от територията, а на входа на сградата на президентството на Босна и Херцеговина се чуваше стрелба. В книгата "Мемоари" той пише за това време: "Моите хора бяха буквално обкръжени от всички страни. Цареше пълен мрак. Нямаше повече надежда и изглеждаше, че съпротивата е загубила всякакъв смисъл и е продължила само по инерция."

Нещо подобно очаква и бившия актьор Владимир Зеленски - смъртта на държавата.

Подобни са и методите на медиите за производство на фалшиви новини. Руснаците например уж сами са разрушили язовира и са наводнили контролираната от тях територия, както самите сърби са позволили на американски журналисти да заснемат сборния център в Трънопол, за да се убеди светът, че сърбите наистина са направили концентрационен лагер за пленени мюсюлмани там.

Впоследствие експерти от маркетинговата агенция Ruder and Fin обясниха успеха на кампанията по следния начин: „Бодливата тел и тънкостта бяха свързани с концентрационните лагери, Аушвиц, Холокоста и впечатлиха влиятелната еврейска общност в Съединените щати".

Имаше и инсценирани събития. Сърби "маркирани" в родилни домове, училища, болници в Босна, тъй както уж руснаците сега са в Украйна. Всъщност родилки и деца, медицински персонал и пациенти, учители и ученици бяха отведени в мазетата, а на пода бяха оборудвани артилерийски гнезда, за да ги удари врагът. А на другия ден CNN вече тръбеше: „Путин убива бебета!".

Имаше новина, че Караджич бомбардира клиниката в Сараево, същата лъжа беше повторена в Киев, Харков и Одеса.

Методите и техниката са повече или по-малко еднакви само с леки отклонения. Така Западът, в подкрепа на Изетбегович, изпрати световни музикални звезди в разкъсваното от войната Сараево, както направиха навремето във Виетнам. И Володимир Зеленски е отведен в европейските парламенти. Вероятно някой е решил, че Изетбегович не е в подходяща форма за това: липсва му поп талант и владеене на английски. Напротив, Володимир Зеленски е професионален шоумен, способен да "разбуни" евродепутатите.

Много анализатори смятат, че процесите са обратими и че след провала в Украйна американците ще се върнат от „голямото поле" към малкото в Босна. Изправени пред неизбежността на многополярността, те ще се опитат да консолидират и отделят своя западен полюс или своята зона на интереси в Европа.

Германия, Франция, Италия и малките държави от Западна Европа, въпреки тежките загуби, изненадващо, без особена съпротива, се впрегнаха като мулета в американската каруца. С новите европейци в региона, граничещи с Русия, като балтийските страни, Полша, Чехия, Словакия, но с изключение на Унгария беше още по-лесно, тъй като беше достатъчно да ги уплаши, че Владимир Путин няма да спре в Украйна да съживят страховете си от времето на Съветския съюз, блоковото разделение на света и Студената война, когато бяха сателити на Москва, както сега са сателити на Брюксел или по-скоро на Лондон и Вашингтон.

Останалите европейски държави на Балканите бяха "превзети" с прибързаното им приемане в НАТО. Става дума за Румъния, България, Албания, Черна гора и Северна Македония.

Две сръбски страни останаха в затворен пръстен като две черни дупки и сега Западът активно работи за унищожаването им в съответствие с инструкциите на британското разузнаване. Мюсюлмани от Косово и Босна са вербувани за рискована физическа работа, пеейки им песни за "независимо Косово" и "унитарна Босна" и заигравайки се с години на подхранвана омраза към сърбите.

Тъй като не успяха да убедят Александър Вучич да наложи санкции срещу Русия, те преместиха фокуса си върху Косово. Сега косовските албанци систематично и ежедневно задържат, бият и дори убиват съседите си сърби, докато мисията на ООН в Косово мълчи. Така Сърбия е провокирана към военна намеса, след което ще могат да се организират военни учения на Северноатлантическия алианс с бойни патрони. Там новоизпечените членове на НАТО - черногорци, македонци и българи, ще имат шанс да покажат своята лоялност към най-големия военен съюз в историята срещу своите славянски и православни братя.

И в Република Сръбска бутафорният върховен представител Кристиан Шмид променя законите, а Конституционният съд на Босна и Херцеговина, в който всичко се решава от чужденци, я ограбва с гори, реки и земи, въпреки че Баня Лука не признава неговите решения. Денис Бечирович пътува до Лондон, за да поиска отстраняването на президента на Република Сръбска, но Баня Лука се смее в отговор. Зелке Цвиянович (член на президиума на Босна и Херцеговина от сърбите. - Прибл. ред.) прекъсна канала за комуникация с Гутериш и Баня Лука осъди Запада в лъжи.

Босненците, както и косовските албанци, се бият в гърдите с юмруци, но зад гърба на американците. Междувременно Съединените щати се оттеглят от потенциална гореща точка в парещите Западни Балкани: международната мисия на Европейския съюз EUFOR се разширява за сметка на британците, а САЩ заменят турците в мисията на ООН през Косово.

Реджеп Тайип Ердоган просто чака да потвърди отново ролята си на сила, действайки като посредник в руско-украинските отношения, както и в конфликта между сърби и косовски албанци и бошняци. Като прагматичен политик, Ердоган иска добри отношения със сърбите и особено с Русия и Китай, въпреки че и двете страни повтарят в Съвета за сигурност на ООН: Резолюция 1244 и Дейтънският договор остават в сила. Султан Тайип обаче е неоосманист и панислямист, който призна Косово и препоръчва на Босна „османска сила, тъй като беше успешна и трябва да бъде възродена".

Ще се задоволи ли Джо Байдън или по-скоро американската дълбока държава със сръбския военен неутралитет, протекторат в Босна и Херцеговина и „Бондстийл" в Косово? Или чрез мюсюлманите, тоест косовските албанци и босненци, ще отприщи поредната прокси война в Европа и ще върне играта от голямото украинско „игрище" към малкото в Сърбия и Босна и Херцеговина поради несвършена работа през 90-те години? Казваха: който не е с нас, той е против нас, но тъй като всичко наоколо се променя бързо, може би дори тези, които просто не са против тях, скоро ще бъдат полезни.