Минути за смирение в памет на Ботев

/КРОСС/ На 2 юни почитаме паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата на България. Големият поет и революционер е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител баща му, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

От октомври 1867 г. живее в Румъния. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Васил Левски и Любен Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме".

През 1875 г. в Букурещ съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". Това е първата и единствената, приживе издадена стихосбирка на гениалния български поет. В нея той включва почти всичките си песни (16), с изключение на поeмата "Хайдути", сатирата "Защо не съм" и "Обесването на Васил Левски", припомня Росица Кирилова, архивист в отдел „Ръкописи и старопечатни книги" от Националната библиотека.

Според Христо Ботев полезността на една книга може да идва от познавателния момент или от естетическите качества , или от нуждите на революционната борба. Тези разбирания на поета, обясняват предпочитанието му към стиховете на Стефан Стамболов. И двамата гледат на поетическото слово като на силно и безусловно необходимо духовно оръжие в борбата.

Съвместно издадената стихосбирка е своеобразно ознаменуване на създалата се дружба между двамата идейни съмишленици и поети. Тя излиза в момент, когато БРЦК взема курс към въоръжено въстание и се явява като ярък отглас на силно повишения революционен дух сред емигрантските дейци.

През май 1876 г., вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

На 17 май Христо Ботев пише на кораба прощалното си писмо до „милата му Венета, в което казва: ти си моя жена и трябва да ме слушаш и вярваш в сичко. Аз се моля на приятелите си да те не оставят, и те трябва да те поддържат. Бог ще да ме запази, а ако оживея, то ние ще да бъдем най-честити на тоя свят. Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал най-много тебе, затова гледай Иванка и помни любящия те"

На 2 юни 1876 година е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Вола в Стара планина.

Денят на Ботев се чества от 1901 година, когато на връх Околчица се събират негови четници и други граждани да отдадат почитта си, а от 1948 г. точно в 12 часа всяка година сирени ни приканват към едноминутно мълчание в цялата страна. /БГНЕС

----

Д-р Руслан Иванов, Националната библиотека „Св.Св Кирил и Методий".