На 1 юни е прострелян смъртоносно Христо Ботев

/КРОСС/ На 1 юни през 1876 г. в подножието на връх Вола във Врачанската планина, след сражение с части на османската армия е прострелян смъртоносно Христо Ботев.

Христо Ботьов Петков, известен като Христо Ботев, е български национален герой, революционер, поет и публицист, роден на 6 януари 1848 г. (стар стил - 25 декември 1847 г.) в град Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков (1815-1869 г.) и Иванка Ботева (1823-1911 г.).

През май 1876 г., след новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" на 16 май и един ден по-късно заставят капитана Дагоберт Енглендер да спре на българския бряг.

От Козлодуй четата на Ботев се отправя към Балкана, минавайки през десетина села. Много малко българи обаче се присъединяват към четниците, въпреки предварителните очаквания. Четата води няколко боя с преследващите я османски потери.

На 1 юни (20 май стар стил) 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Това се случва в подножието на връх Камарата в Стара планина.

След Освобождението Денят на Христо Ботев се отбелязва на годишнината от смъртта му - 20 май. При въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. денят е отбелязан точно една година след предходния - на 2 юни, като тази традиция е запазена и до днес. В същото време, според Григорианският календар годишнината от смъртта на Ботев е на 1 юни. Причина за тази разлика е фактът, че 1900 г. е високосна в използвания до 1916-а Юлианския календар, но не и в Григорианския.

Като национален революционер Ботев се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на "просветителната" идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните.

В международен план той защитава Парижката комуна, познава лично редица руски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Дарвин, Маркс, Бакунин и други.

Литературното и публицистично наследство на Ботев не е голямо по обем, но по своите художествени достойнства то бележи върха не само във възрожденската, но и изобщо в цялостното развитие на българската литература.