Проф. Веселин Божков: В близкото минало сме имали подобни случаи, и то с много по-тежки заглушавания, но не сме давали такава гласност

/КРОСС/ В близкото минало сме имали подобни случаи, и то с много по-тежки заглушавания, но не сме давали такава гласност. Това каза бившият председател на КРС проф. Веселин Божков в предаването „Денят започва в неделя" по БНТ.

Според него случаят има криминален характер, а ключова роля в изясняването му има ДАНС.

Проф. Божков обясни, че съществуват различни по мощност и обхват заглушаващи устройства - от такива, които действат на разстояние от няколко десетки метра, до системи с много голяма мощност.

„Има различни видове заглушавания. Има заглушавания, които са на 5 до 15, до 40 метра. Има и супер големи заглушавания, в които имаме заглушители до 2 кВт", уточни проф. Божков.

По думите му в България има производител на подобна техника. Използването и дори тестването на такива устройства обаче е ограничено от европейската регулаторна рамка. Той посочи, че подобна техника е била продавана основно на пазари извън Европейския съюз, включително в Близкия и Средния изток. За да бъде демонстрирана мощността на устройствата, са правени специални тестове. Проф. Божков разказа и за случай от 2014-2015 г., когато регионалната станция на КРС в Пловдив е засякла изключително силен заглушаващ сигнал. По думите му сигналът е засегнал едновременно GPS, Wi-Fi и мобилните комуникации, като е съществувал и риск за въздухоплаването.

„Нашата регионална станция в Пловдив засече много силен сигнал заглушаващ, който действително заглуши целия периметър - диапазон на GPS, на Wi-Fi, на мобилните връзки и така нататък. Имаше действително опасност от нарушаване на въздухоплаването или, както казва народът, от падане на самолети", заяви проф. Божков.

Бившият председател на КРС отказа да назове производителя на устройството. Той уточни, че при установяването на нарушението незабавно са били уведомени ДАНС и МВР, след което заглушаването е било преустановено. На нарушителя е била наложена и глоба. Случаят отново поставя въпроса за контрола върху мощните радиозаглушаващи устройства и потенциалните рискове от нерегламентираното им използване, особено когато могат да бъдат засегнати навигационни и комуникационни системи.