Мъжете от Стара Загора, за които доброволчеството е начин на живот

/КРОСС/ „Доброволчество, чест, доблест" са думи, които за мнозина звучат помпозно, но за десетки мъже от Стара Загора са ежедневие. Момчетата от сдружение „Брат за брата" показват какво означава да подадеш ръка, но и без очакване за благодарност.

От големите пожари и наводнения, през пандемията, до усмивката на дете в нужда - те избират каузата пред комфорта в свободното си време.

Родени от една идея през 2018 година, днес те са около 50 мъже от Стара Загора. Хора с професии и семейства, които отделят от свободното си време, за да бъдат там, където има нужда от помощ и подкрепа.

За момчетата от сдружение „Брат за брата" каузата не е просто организация, а начин на живот.

„Бяхме 7-8 човека, не беше целта да ставаме повече, но имаше хора, които също проявиха желание, и затова се разраснахме. Сега в момента сме около 50 човека. Идеята остава същата - благотворителност, патриотични дейности. Ходим по пожари, наводнения, помагаме при бедствия и аварии", казва Тихомир, председател на „Брат за брата".

За да облечеш фланелката на „Брат за брата", се изисква не само желание да помагаш, но и да спазваш ясни и строги морални правила.

„Трябва да има най-важното - желание. Всичко става с желание. А повечето от нас са женени, с деца. Трудно става, когато ходим по мероприятия или бедствия и аварии, но всеки, който има желание, намира начин. Държим много да няма криминални прояви, да спазват етичните норми и правила", казва Тихомир.

През годините задружните мъже изграждат доверие не само сред съгражданите си, но и с местните институции.

„Не се занимаваме с политика, не искаме да сме обвързани с никого, искаме да сме си гражданска организация. Така се свързахме с началника на пожарната Стоян Колев, който също много добре прие идеята. Ходихме на обучение за пожари, много помогна наистина комисарят. И сега доста често, когато има някакъв пожар и има нужда от доброволци, звъни и реагираме веднага", посочва Тихомир.

За членовете на сдружението дълбоки следи оставят критичните моменти - от трудните месеци на пандемията до коварните горски пожари край Стара Загора.

„Инцидентите... Когато си тръгвах от работа и виждам на хоризонта как гори 7-и километър. Мисля, че 4-5 дена бяхме там. Веднага след работа се качихме. И тогава наистина дадохме всичко от себе си, за да помогнем за угасването на този пожар, за запазването на самата природа в района", разказва Тома от „Брат за брата".

„Аз мога да дам пример с наводненията, които бяха големите. Просто тези хора, на които ние не можахме на всички да помогнем - доста къщи изчистихме, тонове кал сме изхвърлили, но тези хора продължават всяка година да ни търсят и да ни благодарят. И когато и да отидем там са вече сълзи от радост", казва Валентин Маврев от „Брат за брата".

Всеки от тях намира различно лично основание да бъде част от тази група, но ги обединява усещането за общност.

„„Брат за брата" е нещо повече от семейство по кръв. Затова е семейство по ценности, което много ме е докосвало през годините. Защото в мен винаги думите чест, достойнство, доблест са били на първо място. В тези момчета аз виждам именно тези думи - нещо, което е много трудно в последно време изобщо да се забелязва в хората", споделя Александър Евтимов от „Брат за брата".

„Децата като цяло са всичко. И аз имам деца, имам близначки - две момиченца. Децата просто и да нямаме възможност, пак ще намерим, за да помогнем", казва Валентин Маврев.

Когато акциите приключат, за момчетата от Стара Загора остава най-важното - съзнанието за изпълнен дълг и думата, която събира всичко в едно.

„Призвание", казва Тихомир.

А докато в Стара Загора има хора, готови да подадат ръка на ближния, думата „братство" няма да бъде просто заглавие, а надежда на терен.