Какви са схемите за паралелно правосъдие и има ли решение този проблем

/КРОСС/ Схемите за паралелно правосъдие, искането на правосъдния министър Андрей Янкулов за дисциплинарно уволнение на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и информацията от МВР за пътуване зад граница на председателя на Софийската градска прокуратура Емилия Русинова в компанията на Петьо Еврото коментираха в предаването „Тази сутрин" на bTV Иван Брегов, ръководител на правната програма на Института за пазарна икономика и журналистът Виктор Иванов.

Според Брегов прокуратурата дължи отговор на обществото, особено при съмнения за професионални и етични нарушения. Той подчерта, че реакция се очаква не само от Софийската градска прокуратура, но и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и от самия ВСС. По думите му липсата на институционални действия и назначаването на лица със съмнителни връзки на високи позиции поставят под въпрос качеството на управлението в съдебната власт.

Ръководителят на правната програма на Института за пазарна икономика акцентира и върху необходимостта от индивидуална отговорност на членовете на ВСС, както и върху липсата на механизъм за реална оценка на тяхната дейност след края на мандата им.

От своя страна Виктор Иванов определи мълчанието като „удобна реакция", особено при липса на достатъчно конкретика в публично изнесените обвинения. Той критикува практиката да се оповестяват „недовършени" или частични данни както от страна на институциите, така и в публичното пространство, което според него води до объркване и недоверие.

Двамата коментираха и паралели със случая на Иван Гешев. Иванов изрази мнение, че отстраняването му е било политически мотивирано и използвано като инструмент за постигане на управленски договорки. Брегов допълни, че дисциплинарните основания не са били реално разгледани, а е използван формален повод.

По отношение на настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, Брегов постави въпроса за легитимността на неговото назначение и подчерта, че ВСС не е спазил сроковете и процедурите, предвидени в закона.

И двамата участници изразиха скептицизъм относно възможността за реална реформа след изборите. Според Иванов моделът на избор на ВСС предполага политически договорки, а според Брегов преди нов състав трябва да се изчистят зависимостите в настоящия.

Общото заключение от разговора е, че въпреки многократните законодателни и конституционни промени, системният проблем остава нерешен, а реформите често се свеждат до смяна на личности, без да се адресират дълбоките структурни зависимости.