Вузовете вече произвеждат поне по един професор дневно

/КРОСС/Само за четири години броят на професорите се е увеличил двойно - от 773 на 1414. Данните съобщи зам.-председателят на Българската академия на науките акад. Дамян Дамянов на дискусия за промени в Закона за развитие на академичния състав. От разбивката по години е видно, че през последните две години висшите училища и научните организации са произвеждали по повече от един професор на ден, включително през почивните дни и официалните празници.

За периода от 2007 до 2010 г. броят на новите професори е 773. След като през 2011 г. беше закрита Висшата атестационна комисия и конкурсите преминаха изцяло към вузовете, новите професори вече са 1414 към края на 2014 г. Броят на доцентите също нараства главоломно - от 308 през февруари 2012 г. до 1750 към края на миналата година, пише "Сега".

Най-бурна дейност по производство на учени демонстрира Университетът по хранителни технологии в Пловдив - делът на новите академични длъжности след 2010 г. е 29.4% от общия научно-преподавателски състав. Втори по активност е библиотекарският университет - новите професори и доценти са 28.6% от общия брой хабилитирани. За сравнение - новите академични длъжности в медицинските университети в София и Варна са съответно 21.5 и 20.6%, а в СУ - 20.3%. В столичните Технически и Химикотехнологичен и металургичен университет броят на новопроизведените професори и доценти е малко над 13%.

Според Дамянов изискванията при хабилитация са занижени, липсват и минимални условия към кандидатите за брой публикации в престижни научни списания, брой цитирания и др. Засили се стремежът на инженери, бизнесмени, а и на доста политици към научни степени, както и практиката за писане на платени поръчкови дисертации, смята зам.-шефът на БАН. Според него автономията на висшите училища затваря вратите за външна намеса. Той посочи също, че законът не решава проблема с т. нар. "пътуващи преподаватели". Към юни 2013 г. на основен трудов договор към държавните вузове са 13 051 университетски преподаватели, а на втори трудов договор - 977 учени. Този въпрос е отговорност на ръководствата на висшите училища. "Очевидно е несъответствието на намаляващия общ брой преподаватели при големия брой на висшите училища в страната. Щатът на някои висши учебни заведения се напасва изкуствено", заяви Дамянов.

Законът не предвижда почти никаква сериозна система за контрол, но академичната общност е чувствителна към идеята за създаването на нова контролна комисия поради сходството с ВАК. Възможно е тази дейност да се поеме от отдел на министерството, който да контролира изпълнението на закона, предлагат учените. Според тях нарушенията на етиката и морала са многопосочни - манипулиране на данни, фалшифициране на резултати от изследвания, неправилно или невярно интерпретиране на данни, натрапено съавторство, присвоени непубликувани изследвания, плагиатство под формата на дословно преписване. Тези нарушения са оставени на съвестта на учените, като се разчита на академична почтеност, посочи Дамянов.

Очаква се с нови текстове в закона да се въведе ред в процедурите. Един проект вече е изготвен от министерството за въвеждане на минимални изисквания към кандидатите на национално ниво. Депутати от "Атака" също внесоха свой законопроект в Народното събрание, допълва изданието.