Високият или под нормата брой на левкоцити е сигнал за преболедувалите Covid-19

/КРОСС/ „Пълната кръвна картина с „C-реактивен протеин" и ренгенова снимка на белия дроб и сърцето, както и ехокардиография, са първите и най-важни изследвания, които трябва да си направи всеки пациент, преболедувал Covid-19 в домашни условия", каза пред БНР д-р Владислав Пакеров, интервенционален кардиолог в Аджибадем Сити Клиник - ДКЦ Младост.

„Това, което може да ни наведе на мисълта, че има нещо притеснително в кръвната картина, е ако има останал висок брой на левкоцити или пък драстично понижен брой на левкоцитите.

Ако има висок брой на левкоцитите, означава, че инфекцията още продължава, но човек след преболедувани 14 дни, не е заразен, не е болен.

А драстично ниският брой на левкоцитите означава понижен имунитет и нисък имунитет отговор, което може да наведе на мисълта за консултация и с хематолог", това разясни специалистът.

По думите му тестът за антитела се прави 20 след преболедуването, но може да се направи и по-късно.

Други важни изследвания са ренгенова снимка на сърце и бял дроб и ехокардиография, за да се оцени имали засягане на сърдечно-съдовата система - дали е засегната перикардната обвивка на сърцето с образуване на изливи, дали има засягане на мускулната тъкан на лявата камера - миокардит, ако в ренгеновата снимка на белия дроб има данни за незатихнали възпалителни промени, може да се направи компютърна томография на бял дроб, при по тежко преболедувалите може след три месеца да се направи ядрено- магнитен резонанс на сърцето.

„Ако човек не си е направил тези изследвания на сърцето, може да се ориентира по следните симптоми - дали има болка и тежест в задгръдната кост (при „слънчевия сплит" или цялата опасваща гръдна стена или да се влияе от положението на тялото - в легнало положение да е по-силна болката отколкото в седнало) и също симптоми са продължаваща лесна умора и задух".

Д-р Пакеров поясни още, че след среща с коронавируса често се влошават предишни хронични заболявания, като най-зле се повлияват хроничните белодробни заболявания - като бронхиалната астма, влошава се състоянието на хората със сърдечна недостатъчност или други ритъмни нарушения, страдат и пациентите със захарен диабет.

По отношение на ставните заболявания също има прояви на по-силни болки на мускулите и ставите, засягане на малките стави, на ставите на ръцете, но това не довежда до остро влошаване на предходни ставни заболявания.

„При пациентите с онкологични заболявания, ако са в по-начален стадий и в зависимост от локализацията на злокачественото заболяване, за тях не се очаква да има усложнения след преболедуване.

Има данни за неврологични проблеми на периферната нервна система, знаем че почти на втория ден пациентите губят обоняние и вкус, но е възможно и при по - тежко протичащо проявление на болестта, да доведе до мозъчен инсулт. Затова се приемат и лекарства за разреждане на кръвта.

Друго усложнение, но само при тежко протичане на вирусната инфекция, може да бъде образуване на емболични инциденти - запушване на артерия и развиване на миокарден инфаркт."

Най-честата причина за летален изход от заболяването е тежката дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Това поясни лекарят. По думите му честа причина за това може да бъде закъсняло хоспитализиране на пациентите - независимо от възрастта им.

Д-р Пакеров съветва преболедувалите да приемат аспирин месец след това, а иначе да засилят имунитета си с витамините - D,B,E,A и E. Също цинк, селен, антиосиданти от типа на мелатонин, Омега 3 - мастни киселини.

Лекарят пояси, че в рамките на до 14 дни или месец трябва да се възстановят обонянието и вкуса. А също - хората с по-сериозни физически натоварвания или активен спорт, да ги възобновят 4 до 6 седмици след отшумяване на болестта.