Райна Манджукова: Бесарабските българи не търсят закрила в България

/КРОСС/ "Бежанският поток от територията на Бесарабия, българите от Одеска област, и в началото на войната и сега не се увеличава. Не се забелязва особено много хора, които желаят закрила от България. Дори нашите сънародници приемат принудителни изселници от други райони. Селата, които страдаха от обезлюдяване, сега преливат от хора".

Това заяви директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина Райна Манджукова по Bulgaria ON AIR на въпрос дали има очаквания с новата вълна от бежанци от Украйна да се увеличи броят на заявленията за българско гражданство.

Тя подчерта, че не агенцията издава документ за българско гражданство, а Министерството на правосъдието. Агенцията за българите в чужбина съставя само един от нужните 8 документа - удостоверение за български произход.

Манджукова изрази мнение, че по никакъв начин тази вълна не обуславя нов поток по отношение на желаещи българско гражданство. Уточни също, че България много бързо реагира по отношение на закрилата, която предоставя на бежанците.

"Още в самото началото на войната, удостоверение за временна закрила в България се получават веднага, за разлика от други държави, където се чака с месеци. То дава на всички бежанци правата, които имаме българите тук", припомни Манджукова.

По думите ѝ бежанците, дошли у нас от Украйна, са повече от официалната статистка.

"Още тогава българската статистика беше изправена пред специфичен казус - сред хората, които дойдоха, имаше такива с българско гражданство и са влизали с българските се паспорти. Но и те като останалите няма къде да живеят, да работят", подчерта директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.

"Още в самото началото на войната, удостоверение за временна закрила в България се получават веднага, за разлика от други държави, където се чака с месеци. То дава на всички бежанци правата, които имаме българите тук", припомни Манджукова.

По думите ѝ бежанците, дошли у нас от Украйна, са повече от официалната статистка.

"Още тогава българската статистика беше изправена пред специфичен казус - сред хората, които дойдоха, имаше такива с българско гражданство и са влизали с българските се паспорти. Но и те като останалите няма къде да живеят, да работят", подчерта директорът на Изпълнителната агенция за българите в чужбина.