Надежда Нейнски пред КРОСС: АСТА съдържа много обтекаеми формулировки

Позицията на България и подписът, поставен в Токио, трябва да се преосмислят и да се проведе обществена дискусия, в която да бъдат обсъдени всички страни, каза евродепутатът пред Информационна агенция КРОСС

Организирате двудневен форум, посветен на регионалното развитие, на който ще съберете сини кметове от страната. Каква е идеята и целта на това събитие? 

Ние имаме много успешни кметове, които през годините промениха градовете и общините, които са управлявали. Всички те са поканени на форума, за да коментираме в периода на икономическата криза, в периода на големите предизвикателства, пред които е изправена България, ролята на местната власт.  В този смисъл мнението на тези хора за нас ще бъде от полза. Смисълът на този форум е не да даваме някакви рецепти, а да чуем какво ще кажат хората по места, какви трудности срещат, какви са проблемите, свързани с управлението и какви са техните амбициозни цели в този мандат. 

Колко представители на местната власт ще съберете?

До този момент участие са потвърдили 220 кметове и общински съветници. 

Много ли са големи разликите в политиките на регионално ниво в България и в по-старите страни членки на ЕС? Къде трябва да бъдат фокусирани усилията? 

Ние считаме, че особено важна роля за преодоляването на кризата и за откриването на нови работни места, това е и една от темите във финансовия пакт, който в момента е тема номер едно в Европа, ще има малкият и средния бизнес. Не случайно един от акцентите във форума ще бъде ролята на малкия и средния бизнес за икономическото развитие на регионите. Изключително интересен ще бъде дебатът по отношение опита на кметовете в тази посока. 

Знаете, че има региони в България, които срещат изключително сериозни проблеми, поради неразвитата инфраструктура, поради недостатъчни инвестиции, така че възможността тези хора да обсъдят със своите колеги различни възможности за в бъдеще, да се възползват помежду си от своя опит, според нас ще бъде неоценимо. 

В България е намира най-бедният регион в Европа. Само инфраструктурата ли е проблема?

Не, разбира се. Икономическото развитие е функция от много фактори. Споменавам инфраструктурата, защото се досещам и кой регион визирате – Северозападна България. Аз съм поканила кмета на Монтана, който управлява града четвърти мандат и има изключително сериозен опит в развитието на своята община. Начинът, по който той и неговите колеги са преодолявали подобни трудности, търсенето на инвестиции, взаимоотношенията с централната власт, защото и това е също един много интересен въпрос. За мен ще бъде важно да чуя мнението и на кметовете и на общинските съветници в тази посока – как те си взаимодействат с централната и изпълнителната власт, дали тя е майка или мащеха за тях. 

Като десен политик смятам, че държавата трябва да създава условия на бизнеса да се развива, а не да го ръководи и да му налага ограничения.  През последните години малкия и среден бизнес е изключително притиснат и вместо да му се дадат възможности и да бъде освободен от административна тежест, той страда в най-голяма степен от недъзите на държавата – от проблемите с мудното правораздаване, от отлива на инвестиции въпреки добрата данъчна политика. Темата с борбата с корупцията е особено болезнена за инвеститорите, защото при положение, че те нямат гаранции, че ще могат да разчитат на една прозрачност и една коректност, много от тях не искат да рискуват в тези трудни времена. 

Вашите кметове оплакват ли се от пренебрежително отношение от страна на централната власт, както доста от кметовете на БСП, например? Обвиненията към ГЕРБ са, че гледат да помагат повече на своите си кметове.

Важно е какво ще кажат самите те, но до този момент имаме изключително много сигнали. Ще ви върна към начина, по който протекоха изборите, изключителният натиск, на който бяха подложени нашите кандидати за кметове и общински съветници, безбройните случаи на груби фалшификации, част от които бяха изнесени в пресата. Най-симптоматичен беше случаят в Плевен. 

Тези дни излезе резултатът от класацията за най-добър град за живеене в България, за 2011 г. Победител стана София. Според Вас столицата заслужава ли тази титла?

Аз живея в центъра на София и съм от София, така че целия си живот съм живяла тук. Мога да ви кажа, от възможностите които имам да обикалям Европа, че София в никакъв случай не може да бъде даден за пример като добре управляван град. Предимството на това да си столица и при теб да се изливат много повече пари, дава победата и първото място служебно. Естествено, че в столицата имаш най-големи възможности да си намериш работа, но същевременно погледнете улиците, погледнете чистотата, вижте проблемите със задръстванията, паркирането, бездомните кучета. Извън всичкото това рязане на ленти на магистрални отсечки, метро и градинки, обликът на града почти не се е променил. Погледнете състоянието на старите сгради. Защо трябва да падат части от тях върху хората, за да се вземат мерки?

Искам да помоля за мнението Ви по един много актуален през последните дни въпрос –  споразумението ACTA. Каква е позицията Ви и каква трябва да бъде според Вас позицията на България, след като изненадващо разбрахме, че страната ни е подписала договора? 

Искам да отбележа вашите думи, че сме разбрали изненадващо за договора – те са може би най-симптоматични за онова, което стана. Тоест, едно споразумение по толкова чувствителна гражданска тема се подписва без въобще да има дискусия, без професионално и експертно мнение, което е недопустимо. Сам по себе си този факт е ограничаване на гражданските права. По такъв начин не може да се прави политика. Липсата на прозрачност относно мотивите, с които страната ни се присъедини към АСТА, буди истинско недоумение. Аз никога не съм била за нарушаване на авторското право, нито за ощетяване на творците, още по-малко толерирам фалшификациите. Защото АСТА е едно споразумение срещу фалшификацията изобщо, не само по отношение на интелектуалната собственост, но и на фалшиви, лекарства и други продукти. Аз съм против това, че тези иначе благородни каузи се използват като претекст за прокарването на спорни практики. АСТА съдържа много обтекаеми формулировки, които дават възможност това споразумение да бъде прилагано, в много по-широк формат, отколкото се дискутира в момента. Има много сериозни опасения, че ще се стигне до нарушаване на граждански права, свободата на словото, свободния обмен на информация и ще се налага цензура за контролиране на интернет потреблението, дори за въвличане на интернет доставчици в несвойствени за тях дейности, които ще ги превърнат в частни полицаи и съдии. 

Ето защо аз категорично смятам, че трябва да се преосмисли позицията на България и този подпис, който е поставен в Токио, и че трябва да се проведе много широка обществена дискусия, в която да бъдат обсъдени всички страни. Самият факт, че в подобен договор е събрано всичко – лекарства, дрехи, интелектуална собственост, за мен лично буди голямо недоумение. Привържениците му казват: „Ние сме против фалшификатите”. Естествено, че сме против тях, но както често се казва „Пътят към Ада е покрит с добри намерение”. България има достатъчно време и възможности да преосмисли позициите си, било чрез оттегляне подписа на правителството, било чрез отхвърляне на ратифицирането в парламента. 

Сега обаче всички гледат към Европейския парламент?

Има доста интересно развитие по тази тема. Първоначалните разговори по АСТА започнаха през 2007, а официалните – през 2008 г. Като страни по преговорите, които в крайна сметка са постигнали съгласие, са 22 държави-членки на ЕС, Австралия, Канада, Япония, Корея, Мексико, Мароко, Нова Зеландия, Сингапур, Швейцария и САЩ. Изброявам ги, за да се види обхвата на този етап. В Европейския парламент са водени няколко обсъждания за АСТА, като са обменяни мнения и с еврокомисаря по търговията. Тук искам да припомня, че докладчикът по темата Кадер Ариф се оттегли, като заяви, че върху него се упражнява натиск. Какво е имал предвид и какво ще последва от това тепърва ще разберем. Очаква се обсъждането в пленарна зала да бъде през юни. Смятам, че дебатът ще бъде изключително горещ. Има изключително големи противници на АСТА. Държави като Германия, Холандия, Естония, Кипър, Словакия, не са подписали документа и техните парламенти са гласували против дори резолюцията, която не е законов акт. 

Кажете няколко думи за позицията на ЕНП?

Като цяло тя е в подкрепа на АСТА. Всичко обаче е много дискусионно, защото групата подкрепи резолюцията, но в хода на дебата след това излязоха много факти и се проведоха много дебати, така че е трудно да се каже в момента какви ще бъдат политическите позиции.