Смелите и отговорни хора, днешните будители, ще изградят справедлива и сигурна България

/КРОСС/ - Г-жо Вицепрезидент, честит празник! На този ден България почита светлите имена на своите будители. Кой според Вас е будителят, направил най-много за България?

- Честит празник на колегите от Агенция КРОСС, на читателите, на всички българи от близо и далеч. Днешният ден е изконен български празник, само в българския език има думата будител. Тези 7 звука, които значат толкова много - просвещение, родолюбие, високи стремления, добродетели, посветеност на другите, вдъхновение. Преди всичко будителят носи светлина в умовете и душите, посочва пътя напред. През дългата българска история - и славна, и трагична, будителите изградиха и съхраниха българския народ, създадоха българската нация и българската държава. Много са будителите, на които дължим днес самочуствието си на българи, но в съзнанието изпъква един скромен и смирен монах, който със своята малка, но пламенна книжка „История славянобългарска" пробуди българския народ и начерта националното ни самосъзнание. Марин Дринов говори за „отечественото зазоряване", което постави със своето перо Паисий. Догодина се навършват паметни годишнини - 300 години от неговото рождение и 260 години от написването на „История славянобългарска". Нека достойно да отбележим този юбилей и бъдем горди потомци на този велик българин.

- Кои са съвременните будители на България?

- За нас, българите, е присъщо да гледаме повече назад към миналото, където търсим упование. Миналото е изворът на нашето самочувствие. И днес България има своите будители. Това са свободните в мислите и действията си, смелите, грамотни и отговорни хора, отдадени на другите. Хората с гръбнак, който държи главата им високо вдигната, за да гледат очите не в калта, а нагоре, към високото. Хора с богат ценностен хоризонт, в чийто край е не просто оцеляването, а развитието. За мен будителите са водачи на народа си. Днешните водачи, от които се нуждаем като българи, са хората на духа, интелигенцията, която в последните години целенасочено и агресивно беше потъпквана. Нейното достойно място в обществото трябва да върнем, ако искаме модерна и просперираща България!

- Нека си спомним с уважение за един от най-изявените ни съвременници - Маестрото - Стефан Данаилов. С какво ще го запомните Вие и по какъв начин неговото име ще остане в историята на съвременна България?

- Имах честта и щастието да живея в епохата на Ламбо, да черпя от неговата вяра, енергия, жажда за живот, от изостреното му чувство за справедливост, от смелостта и непримиримостта му. Надявам се да съм се научила като него да не се предавам, да не се страхувам да казвам със силен глас истините, в които вярвам, и да отстоявам позициите си дори с цената на тежки удари и разочарования. Най-важното, което научих от Стефан Данаилов - доверието е чупливо, дори трупано с години може да се загуби за миг от дори един неправилен жест.

За мен и президента Радев беше истинска чест и най-голямо признание, че именно той подкрепи кандидатурата ни през 2016 г. и оглави Инициативния комитет. Надявам се с постъпките и позициите си да не сме го накарали нито за миг да съжалява за гласуваното доверие. Липсва ни!

- По какъв начин Вашата професия Ви помага да се справяте със задълженията си като вицепрезидент?

По професия съм журналист. Започнах кариерата си в Българската национална телевизия. Това беше едно от най-сериозните училища в живота ми. Научи ме на откровен разговор с хората, съпричастност и отговорност пред истината. Когато всяка вечер в 20 часа в „По света и у нас" трябва да съобщиш на 6 млн. българи фактите от деня, трябва да си достоверен. Научи ме на непримиримост към фалша и малодушието, на непримиримост към угодничеството.

- Какви инициативи осъществихте в предходния си мандат и какво сте планирали да направите при следващия, когато българите Ви се доверят отново?

- Преди 5 години заедно с президента Радев обещахме да бъдем гласът на хората, да бъдем на тяхна страна, да споделяме проблемите, които са във всеки български дом. Мисля, че отстояхме на обещанието си. Не правим кабинетна политика, а политика със и сред хората.

Основната ми дейност е посветена на българите в чужбина. Освен това не спирам да работя и по проблемите тук, в България - насилието върху жени и деца, развихрящата се пандемия на неравенствата, бедността и социалното изключване. Различни инициативи по тези въпроси организирах с представители на институциите, на неправителствения сектор. Отправяхме предложения за работещи решения. За съжаление, те често пъти срещаха затворени врати на предишните управляващи.

Не спирам да работя и по европейските теми - мисля, че с 10-годишния си опит в Европейския парламент мога да бъда полезна. В България разговорът за Европа се изчерпва с усвояването на евросредства - порочна практика, която трябва да спре. България трябва да бъде активен участник в европейските политики, а не просто наблюдател и дете, на което дават залъгалка, за да слуша.

Искам да се осъществи моята мечта и действително да имаме заслуженото си самочувствие на българи - да създадем Българския културен институт, който да бъде онова естествено място за нашите сънародници зад граница. Но най-важното - институцията, която да върне влиянието в света на една от най-старите държави. Това се прави през култура. Там, където обикновената дипломация не успява, работи културната дипломация. И затова го има Британския съвет, и Сервантес, и Френския културен институт, имат го унгарци, имат го поляци, имат го чехи.

- Като вицепрезидент Вие се грижите за съдбите на българите в чужбина. Срещали сте се с мнозина от тях. Какво ги кара да не забравят родината си и да са българи дори на хиляди километри от тук?

- През изминалите почти пет години аз и екипът ми положихме основите на много ползотворни контакти с българи от всички точки на света, заедно постигнахме успехи в различни области - от уроци по български език, улесняване на кандидатстването на децата от историческите ни диаспори в български висши училица, през културни инициативи, до създаването на основите на съвместни бизнес проекти и др. Разбира се, имаме още какво да свършим. Работим активно по проблемите на историческите ни диаспори, които са в риск от асимилационни процеси, а новата ни емиграция е без статут, който да ги представя пред местните власти. Най-ценна за мен е мрежата от конктакти, която създадохме, на българите с България и помежду им. В този многостранен диалог за мен се корени успешната политика със сънародниците ни зад граница.

Където и да се намираме по света, българите ни свързва невидимата, но много здрава нишка на българското - българския дух, българския език, култура, история. Нашите сънародници в чужбина са дори по-големи родолюбци от нас, които живеем тук. И това е напълно нормално - когато родината липсва, изграждаш още по-силна връзка с нея. Благодарение на будителската дейност на българите в чужбина, на просвещенския им плам, на огромната любов, България е жива във всяко кътче на света, навсякъде, където се лее звучната българска реч и дори детският смят звучи на български.

- Какво трябва да се случи или направи, за да може все повече от нашите сънародници да се завърнат в родината ни?

- Не съм привърженик на лозунгите, че трябва да върнем българите от чужбина. В днешния свободен свят всеки избира сам къде да живее и да се развива. Но наш дълг като държава е да направим така, че повече наши сънародници да предпочетат родината пред чужбина. Как ще стане това? Когато укрепим държавността - държава със закони, които се спазват, с ред. Когато изградим свободна, справедлива, сигурна и модерна България, в която всеки има равен старт. Когато се оттласнем от последните класации в Европа и скъсаме с модела на порочно управление, в което големите парчета от баницата са за малцина, а за мнозинството - трохите. Когато държавата не потъпква мечтите, а насърчава да разгърнеш потенциала си!

- Какво послание бихте отправили на този ден към българския народ?

- Да не позволява да бъде приспиван от заучени фрази и празни обещания - пробуждането е трудно! Да вярва, че неговият глас има значение и той може да променя! Да бъде критичен и непрестанно изискващ към тези, на които е гласувал доверие, защото те трябва да работят за него, а не за собственото си добруване.

Вярвам, че всички заедно ще успеем да постигнем нова, просперираща България. Направихме първите стъпки - най-трудните. Предстои дълъг път, който заедно ще извървим.