Проф. Чирков, който избра България

/КРОСС/ На Великден си припомняме и за онези личности, чиято мисия е да спасяват човешки животи. Сред тях е проф. Александър Чирков - човекът, който промени българската кардиохирургия и извърши първата сърдечна трансплантация в България.

В една картонена кутия д-р Татяна Чиркова е събрала целия му живот. Там са бебешките му ръкавички, писмата до съпругата му, любимата му китара. А когато говори за него, го описва и с една неочаквана усмивка: „Изглежда като Челентано!"

Историята ни отвежда до Франкфурт - любимия град на проф. Чирков. Именно там той прави голямата си кариера - от млад лекар до доцент, професор и име, което тежи в медицинските среди. „Тук той си направи кариерата, беше млад, стана доцент. От тук го изпратиха в Америка и се върна като професор във Франкфурт", разказва дъщеря му. И до днес там има хора, които го помнят.

Александър Чирков завършва медицина с отличие в София през 1962 г. Работи в Белоградчик и Лом, но амбициите му не се побират в границите на малкия град, нито на България. „Това беше мисия за него, още като студент го имаше това нещо", казва д-р Чиркова.

По думите й желанието му да издигне медицината в България на високо ниво е било обсесивно още от най-ранните му години. Като млад лекар той всяка сутрин чакал пред Министерството на народното здраве с идеи, които никой не искал да чуе. Докато един човек не променя съдбата му - юрисконсултът Борислав Чилингиров. „Баща ми отива при чичо Борислав Чилингиров, опиянява го с неговите мечти и планове, той е възхитен от него и му помага", разказва дъщеря му.

Така Чирков заминава за Германия с договор. Семейството живее бедно, в мизерно жилище без отопление, а изкараните пари отивали в държавата. В Германия кариерата му тръгва стремглаво - от асистент в Берлин до главен лекар и доцент във Франкфурт, с допълнителни специализации в Германия и Съединените щати, а по-късно и професор във Фрайбург. И когато вече е постигнал признание, България започва да го търси обратно. „Комунистическото правителство тогава, преди всичко Людмила Живкова. Ня също милееше за държавата и за народа и се опитваше хората, които са ценни, да ги връща в България", казва д-р Чиркова.

От 1979 г. Чирков започва да се връща все по-често в България с колеги от Фрайбург и Франкфурт, за да предават съвременната медицина на българските лекари. Малко след това идва и поканата да се върне окончателно и да постави основите на модерната кардиохирургия у нас. „Аз съм част от тази страна. И затова, когато заминах за Германия и работих там, денонощно мислих да се върна перфектен, за да перфекционирам и околната среда, и България", казва Чирков в архивни думи. „Аз перфектен и България перфектна. А не, аз перфектен, а България - изостанала."

Но зад голямата мисия стои и лична цена. Докато Татяна е студентка по медицина в София, срещите с баща й са редки и трудни. „Не го виждах, по никакъв начин. Ако имаше нещо много спешно, трябваше чрез секретарката", спомня си тя. А когато все пак успявала да се чуе с него, той й казвал: „Ти си моя дъщеря, ще се справиш! Имаш моята кръв, трябва да можеш да се справиш сама."

Тя признава, че като младо момиче се е ядосвала и дори му е писала протестни писма. Разбрала го истински едва когато самата тя станала лекар. „Особено като станах лекар и започнах да пренебрегвам дъщеря си. Тогава знаех защо това така трябва да бъде."

За кратко време Чирков създава непозната дотогава среда за лечение и обучение у нас. А през 1986 г. идва пробивът, който привлича вниманието на целия Източен блок. Екипът му извършва първата в България и първата в целия Източен блок сърдечна трансплантация. Спасеният пациент е 11-годишният Иван Сарафски. „Те намериха сърце и през нощта го направиха", спомня си д-р Чиркова.

„Аз бях възхитена от него. Преклонена към него. Просто го гледах като нещо, което не принадлежи към мене, а към един пример, като един образ, който трябва да се следва."

През 1990 г. Чирков става депутат във Великото народно събрание. От парламентарната трибуна думите му звучат не като политика, а като диагноза за държавата. Той говори за „национална катастрофа", но и за надеждата, че България не е „нация без бъдеще". „Определено искаше България да се промени, да стане цивилизована, да влезе в Европа, да бъдем европейци", казва дъщеря му за мотивите му да влезе в политиката. Вярвал, че може да внесе в нея своите християнски идеи, благост, търпение и отворено сърце. Но впоследствие останал разочарован. „Да, беше разочарован от много, които още в момента са там."

Успехите му в медицината обаче продължават. Той избира и името на болницата, която основава - „Света Екатерина", покровителка на знанието, мъдростта и християнската вяра. „Тази болница, за която съм мечтал цял живот!", казва Чирков в архивен запис, разплакан. „Исках да има една болница за българите, както за германци, французи и италианци."

Според д-р Чиркова болница „Света Екатерина" е била неговото истинско дете. „Това му беше детето. Нищо не му беше така ценно, както тази болница. Това му беше най-голямото щастие."

През 2005 г. властта отстранява проф. Чирков от болницата, която създава. Здравният министър тогава посочва като мотив натрупани дългове, а пациенти и колеги излизат на протест в негова подкрепа. „Тогава ми се обади даже и това ме шокира - че баща ми се обажда на мен, за да ми каже, че е тъжен. Никога не съм виждала така, аз бях сигурна, че този човек не може да има тъга в себе си. Това ме боли, че те успяха така да наранят баща ми".

През 2022 г. болница „Света Екатерина" е преименувана на негово име, но година и половина по-късно, с решение на Здравното министерство, името му е премахнато. „Когато отново му махнаха името, те убиха баща ми за втори път. Много пошла работа - недостойно за държавата", разказва д-р Чиркова.

И все пак, въпреки разочарованието от политиката и отстраняването от собствената му болница, Чирков никога не съжалява, че се е върнал в България. „Не, никога! Никога. Той съжаляваше, че не успя", казва дъщеря му.

В кабинета си е поставила портрет на баща си. „Сложих го, за да ме предупреждава: „Владей се!", казва тя с усмивка. Пази и един модел на сърце, стоял на бюрото му в „Света Екатерина".