Русия е надежден доставчик, но България е ненадежден партньор

/КРОСС/ Заявеното намерение да се говори с Газпром е единственото логично и работещо решение за смекчаване на настоящата и предстояща криза. Подобна стъпка не трябва да бъде приемана като нещо извънредно. Но трябва да бъдат направени няколко важни уточнения, отвъд емоциите.

Дяволът се крие в детайлите, а те доста често са очевидни, стига да има кой да гледа и да ги свързва. Първо, настоящото декларативно намерение за разговори с Газпром е свързано с намерение за довършване на изтичащия договор за доставка на газ. Това решава два проблема. Първият е енергийното обезпечаване на България до края на 2022г. В противен случай България я чака колапс още преди идването на 2023г. Вторият проблем е свързан с реалната възможност, ако договорът не бъде изпълнен още през януари 2023г. срещу България да бъде заведен иск за около 2млрд. лв.

До тази абсурдна ситуация бяхме докарани през последната една година, а всичко това можеше да бъде избегнато. Второто уточнение е следствие и е много по-важно. В нашето обществено и медийно пространство съзнателно се прокарва подвеждане за разговорите с Газпром. Първо, служебното правителство може единствено да довърши изпълнението на настоящия договор. Нищо повече.

Служебното правителство няма как да води преговори за нов договор. Второ. Дългосрочен договор в сферата на геоенергетиката не се сключва за един месец. Не се сключва и в условия на толкова влошени двустранни отношения. В конкретният случай Русия е надежден доставчик, но България е ненадежден партньор. Дори нещо повече, България е неприятелска държава на Русия, която участва в провеждането на официална антируска политика.

При това като флагман. Ако има някой, който си мисли, че тази последователна политика няма да бъде запомнена и припомнена - той е наивник и глупак. Ако нашите местни политици, които се изживяват като големи държавници, а всъщност са случайници, си мислят, че руската държава ще подходи към тях с някакво умиление, заради народностната близост, са в голяма грешка.

Припомням, че официалният прием даден от Руското посолство по повод националния празник на Русия през м.Юни беше официално бойкотиран от българските власти. Там нямаше нито един представител на правителството от четирите партии в него. Там нямаше ръководен представител и на най-голямата опозиционна партия. Но там нямаше и нито един висш представител на Президентската институция. Това беше официална държавна декларация на отношение.

Три седмици по-късно бяха изгонени без причина 70 служители на руската дипломатическа мисия в България - дипломати и технически сътрудници. Когато служебното правителство встъпи в длъжност имаше възможността да даде сигнал, че има готовност за нормализация на двустранните отношения. Например да бъде отправена покана към руският посланик и да бъде проведена работна среща. Още преди назначаването на кабинета, Президента беше наясно със ситуацията в енергетиката. Това не беше направено. В дипломацията сигналите са важен детайл, понякога те определят условията на дългосрочни договори. Който трябва ще разбере какво пиша. Нещо повече. България е активна част от американската военна стратегия в региона. В Румъния започна разширяването на американската военна база и стратегическото летище близо до Констанца.

В Гърция едно от малките пристанища ще бъде американска военноморска база. От своя страна България затваря кръга с приемането на още 2400 американски военни от въздушнодесантна дивизия. Също, България е една от държавите, които изнасят оръжие за Украйна. Всички тези детайли не са предпоставки за сключването на дългосрочен договор с благоприятни условия. Напротив, България като клиент има нищожна стойност като потребление. В прагматичен капиталистически смисъл ние не сме атрактивни. Ние сами провалихме и възможностите за взаимна зависимост с Русия. Руснаците искаха да работят с България, повече отколкото с Турция.

И това провалихме. Няма нито една предпоставка да се смята, че служебният кабинет води курс дори към балансирани отношения в международните отношения, още повече за промяна на геополитическа посока. Запомнете, че България не определя сама своята геополитическа орбита. Тя е резултат от договорките между Великите сили. Цинично е, но е факт. Но България може да създава вътрешни и външни предпоставки за изграждане на балансирани отношения. В момента няма нито баланс, нито реални стъпки, които да покажат на руснаците, че ние сме надежден партньор и приятел. Единственото, което ни пази е народностната близост, която и те виждат.

Те са напълно наясно, че политическата класа в България, която е допускана да управлява или представлява, е инсталирана и непредставителна. Като обобщение - България има нужда от дългосрочен договор за доставка на тръбен газ. Но дългосрочен договор с изгодни условия се сключва не само по пазарни механизми, а с отношение. А отношение се показва и защитава последователно. В момента България не е нито последователен, нито предвидим партньор. И много важно, отношения се възстановявят с хора. Правилните хора. Настоящите не са подходящи

автор: Станислав Бачев