Ползите за хората и икономиката от Зелената сделка многократно надвишават цената за осъществяването ѝ

/КРОСС/ Ако България не предприеме действия по отношение на климатичните политики, ще ѝ струва 59 милиарда евро - загуби от свързани с климата екстремни събития. В същото време следването на сценарий, съвместим с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, ще доведе не само до избягване на тези загуби, но и до допълнителни финансови ползи от 7.6 млрд евро - или почти 10% от БВП на България за 2022 г. Изводите са от доклада "Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи", публикуван от мрежата организации CAN Europe, от която "За Земята" е част.

Изследването прави сравнение между три сценария - бездействие, минимални мерки и амбициозни реформи, които ще ограничат затоплянето до 1.5 С. За всяка една от 13-те анализирани държави в ЕС резултатите потвърждават, че ползите от инвестиции във въглеродонеутрална икономика надхвърлят разходите и водят до подобрено здраве, увеличаване на броя на зелените работни места, намаляване на енергийната бедност и материалния отпечатък, и намаляване на свързаните с изменението на климата загуби.

Изчисленията в доклада са направени с помощта на два компютърни модела - COACHH, финансиран от Европейската комисия и COMBI, създаден от консорциум между университети, образователни и експертни организации. Използваните данни са от Европейската комисия и показват, че Зелената сделка и следването на целта от 1.5 С от Парижкото споразумение ще доведат до допълнителни ползи за целия Европейски съюз, оценени на 1 трилион Евро до 2030 г.

Най-значителните ползи от амбициозния сценарий ще са в областта на енергийната сигурност - 2.1 млрд евро, а здравните ще са на стойност 300 млн. евро. В същото време следването на настоящите климатични политики ще доведе до загуби от 12 милиарда евро, ако не се повиши амбицията до ограничаване на затоплянето до 1.5 градуса.

"На фона на разгорещените дебати за ползите от Зелената сделка, става все по-ясно, че ЕС и в частност България ще спечели, ако се движи в крак с времето. След поредица от анализи, концентрирани върху здравните ползи, имаме и тези убедителни данни, които разглеждат темата от различни страни. Категорични сме, че амбициозните и навременни климатични решения ще се отразят положително на икономиката на България", казва Радостина Славкова от екип "Климат и енергия" в За Земята.

Парижкото споразумение се отплаща: Ускоряването на зеления преход води до социално-икономически съпътстващи ползи - заключенията за България можете да намерите ТУК.
Графиката на избегнатите икономически загуби за България ясно показва, че при сценария на бездействие загубите, изразени в милиарди евро, са значително по-високи (59 мрлд. евро) в сравнение с прогнозираните при сценария на заявените политики (12 млрд. евро).

Общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9,2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия, и което само по себе си е значителен стимул за предприемане на навременни действия в областта на климата.

Ползите за Енергийна система и енергийната сигурност на страната се оценяват на 2.1 млрд. евро - избегнат внос на изкопаеми горива и избегнати други инвестиции в технологии за изгаряне за производство на електроенергия. Така ще се намали цялостната употреба на енергия, но и цената ѝ.

Ползи за БВП и публичния бюджет в размер на 3.4 млрд. евро. Тук е изчислен ефекта от общото търсене на стоки и услуги и ефектът, който инвестициите биха имали върху бюджета.

Спестени ресурси или ресурсна ефективност в размер на 1.8 млрд. евро - или с други думи: комбинация от намален материален отпечатък, спестен разход на изкопаеми горива през целия жизнен цикъл и избегнат добив на метални руди.

Здравните ползи са оценени на 300 милиона евро - кумулативно от избегнати изгубени години живот и преждевременна смъртност, дължаща се на ФПЧ2,5; избегнати смъртни случаи в следствие на озоново замърсяване; избегната повишена смъртност през зимата и заболеваемост през зимния период (най-вече от астма).

Моделът COMBI сочи, че общите финансови съпътстващи ползи за България биха били 9,2% от БВП за 2022 г., което е втората най-висока стойност в ЕС-27 след Словакия.

Всяка година почти 14% от БВП на България се губи (под формата на преждевременна смърт и заболеваемост) заради замърсяване на въздуха. Данните от ОИСР от 2019 показват недвусмислено лидерство на България сред ЕС-27, следвана от Румъния с 8,4% от БВП. Данните за страната ни са сходни с тези на държави като Китай, Сърбия, Босна, Украйна.