Д. Йончев: Не сме зрели за демокрация, не ставаме и за диктатура

/КРОСС/ - Г-н Йончев, според проучване на Галъп 71% от българите искат възстановяване на казармата за шест месеца, тъй като младите са неподготвени да бранят държавата. Реалистично ли е това?

- Не е реалистично, макар че с късна дата днес разбираме какво сме направили. След 1989 г. само няколко депутати искахме да имаме армия като организация за съдействие на отбраната. А системи като пионерски лагери и др. да се заменят с подходящи за демокрацията форми, защото това са машинки за социализиране.

- А кой днес ще брани националната ни сигурност?
- Последното, което очакваме от младежите в България, е да бранят страната. Сега не е време, в което националното чувството е силно и хората са готови да зарежат всичко и да отидат да спасяват България. Живеем в друг свят и не бива да имаме нереалистични очаквания. Липсващата социализация има две-три невралгични места. Например малограмотното население, което навремето минаваше през Трудовите войски и там се ограмотяваше и получаваше занаят, след промените стана криминален контингент. Битовата престъпност се храни от това.

- Как възприемате другата идея - да се възстанови военното обучение?
- То е стъпка към това, за което говоря. Трябват ни организации, може да е по оцеляване в кризисна ситуация, при земетресение или в природата. Децата отиват на лагер и там „оцеляват". Или да кажем, организация, която да ги обучава на самостоятелност, на боравене с оръжие при нужда и др. Две-три лета по два-три дни, за да разбере човек, че не е центърът на света. А какво виждам в университета - пристига младеж в аудиторията, накривил си шапката, дънките му раздрани, очите му блуждаят, говори си сам, прави каквото си иска - въобще не го интересува, че около него има хора. После си говорим кой е виновен, а обществото го няма, разпада се. То е мрежа от взаимносвързани хора и когато тя е разкъсана, всеки е сам по себе си. Така че за мен въпросът кой ще пази България не е най-важният. Ако не е дядо Господ, никой друг не я пази.

- Опасностите обаче нарастват. До каква степен мигрантската вълна от Турция застрашава националната ни сигурност? Факт е, че в южната ни съседка има милиони бежанци, готови да нахлуят в България и Европа? Това беше потвърдено и от стенографски запис на думи на Ердоган при срещата му с евролидери миналия ноември.
- След изборите в Турция има много силна управляваща двойка - Ердоган и Давутоглу. В началото на мандата им подчертах, че с тях преговорите не само няма да са лесни, но и няма да са възможни, защото те са прекалено амбицирани. В момента Турция играе почти самостоятелна роля. Не й пречи, когато се налага, да поставя условия на САЩ. Като това да избират между нея и кюрдите. САЩ заявиха, че турското военно нахлуване там пречи на решаването на мирния процес в Сирия. Не е случайно, че заиграването с фундаменталистките идеи всъщност отваря пътя към фундаменталистите в Близкия изток. Турция изостри отношенията си с Русия, които никога не са били толкова ниско. Мисля, че следващото десетилетие Турция ще стане най-важният фактор на Балканите. Ние не сме достатъчно силни да се справим дипломатически с Турция, ако зад нас не стои Европа. Бежанската вълна в момента не е толкова проблем на българската национална сигурност, колкото е разрушителен фактор за европейското единство. Тя разваля Шенген. В ЕС се появяват две скорости - Германия и останалите. Финландците стоят настрани, а Полша, Румъния и балтийците се оформят като антируски. Може да придърпат и Украйна.

- Това разделение в ЕС не е ли опасно?
- Много е опасно. При условие че Великобритания стои отстрани, защото тя е самостоятелен играч, който също поставя условия. И един ден като осъмнем без Меркел на поста, ще видим, че такъв човек ни е липсвал, защото все пак има човек.

- Не може да се отрече гафът й с призива бежанците да заповядат в Германия?
- Тя следваше утвърдени европейски принципи и плати данък на това. В политиката тези неща не се прощават. Но си мисля, че Европа няма светло бъдеще. Ако има нещо, което споява в момента, не са принципите, а колкото и странно да изглежда, интересът на огромната й бюрокрация, която е добре платена. Европа, ако трябва да се разпусне, това трябва да е решение на бюрокрацията. Не го виждам как ще стане. Националните общности развиват повече ксенофобия. Има евроскептицизъм, виждаме резултатите от изборите, но такава конструкция не изчезва за миг, защото е прекалено сложна.

- Предричате европейска агония?
- Да, и тя ще продължи десетилетия. През това време тези, които имат световни интереси, ще използват влиянието на Европа, за да си утвърждават позициите. Ако имаше силна Европа, нямаше да го има случая с Украйна. В това съм сигурен. Нямаше да го има случая с Близкия изток. Бежанците са следствие от слабостта на Европа. Щатите все пак си остават далеч в световното езеро и тия неща не ги засягат.

- Има опасения, че като се затвори българо-турската граница, мигрантите ще започнат да проникват през Черно море. Всички казват, че за да спре този поток, трябва да се реши конфликтът в Сирия, но очертава ли се това?
- Ако има лъч светлина в тунела, това е прекратяването на конфликта в Сирия. Тогава международната общност може да вземе по-сериозни мерки по отношение на миграцията, защото наистина не става дума за бежанци. Гледам хората в бежанските общежития в София - шумни са, щастливи са, млади хора, без отговорности. Имат покрив над главата си. На колко българи, икономически емигранти по света, им дават тези неща? Колко в чужбина са започнали с миене на чинии? Тук нито един не отива да мие чинии.

- Неоосманизмът до каква степен е заплаха за България? В книгата на Давутоглу има пасаж, в който се казва, че Турция разчита на мюсюлманските малцинства в съседните държави, за да си гарантира сфери на влияние?
- Давутоглу прие далновидна политика, като набляга на културните форми на влияние. Финансира образование, културни продукти, посещения, обучение на духовенство... Точно както навремето Стамболов е казал: не ни трябват чети и комити в Македония, трябват ни свещеници, читалища и линията Солун-Одрин и тогава ще имаме Македония. Тази книга показва Давутоглу като визионер. От десетилетия такъв политик Балканите не са имали. Всички, които познавам в Турция, първо са турци, после са някакви други. Сърбите са първо сърби, румънците са първо румънци, гърците са първо гърци. При нас първо сме някакви други, после може да сме и никакви.

- Нали всички сме балканци, защо българите сме други?
- В хубавата книга „Османско владичество в Югоизточна Европа 1305-1805" американският изследовател Питър Шугър, който използва отварянето на турските архиви, представя различните верски общности в империята по време на петте века империя. Всичките балканци имаме образа на великата си страна - Мегали Гърция, Велика Сърбия, България на три морета. Всички сме луди на тази тема. Дисекцията, която ни прави изследователят, показва, че нашата работа е незавидна. Ние сами се мачкаме. И тогава е имало някакъв Атлантически клуб, който съобщава на шефа колко го обичаме. Както номенклатурата обясняваше на КПСС колко ги обичаме. Винаги има някои, които обясняват колко ги обичаме, пък тия, дето обичат, въобще не знаят.

- Подготвени ли сме за опасността „Ислямска държава"?
- Ние нямаме гориво за ислямизъм в България. Опитаха се да ни вкарат със Сарафово, но не им се получи. Тези, които дойдоха отвън, видяхме къде пробиха - в циганската махала в Пазарджик. Пуснаха бради... Ама на предишните избори те бяха се писали някакви индуси. Не са те, които ще ни смачкат. А от работягите в Родопите имам страхотно впечатление. Това е миролюбив и трудолюбов народ. В 3 ч. през нощта излизат на тютюна и като пусне глас да пее някое момиче - настръхваш. Неземна работа е. Това не е общност, която се стреля и избива. Имало е сблъсъци, но това не са сръбските изстъпления като на сватба ала Костурица - едната половина започва да трепе другата. Има си предимство това да не си първо българин. Радичков беше написал, че българинът не влиза в суматохата. И това хич не е лошо. В „Мера според мера" малкият Петко вика: „И нашето беше една революция. Ние горе се пуцаме, ония долу си жънат".

- Не ни стига политическа зрялост ли?
- Нито национално чувство, за да си решаваме националните въпроси. Не сме зрял народ за демокрация. Не бих казал, че сме толкова добри и за диктатура, защото веднага започват подмазвания и безчовечни неща, само че в името на еди-какво си. Тези, които се сърдят, когато човек не говори добре за народа, имат право от гледна точка на отделни дейци на културата, на светли глави, които са се пожертвали, били са романтично настроени, но истината е, че тия времена си отидоха. Строителите на съвременна България са заменени от хора, които употребяват съвременна България. Не е шега, че в армията от една сделка по доставка на военна техника комисионата е до 20-22% . Когато става дума за огромни сделки, е пределно ясно какво може военнопромишленият комплекс и какво могат лобитата. Единственото, което има смисъл, е комисионата.

Валентина Петкова

„Труд"

Димитър Йончев е роден на 4 ноември 1944 г. в гр. Павликени. Завършва военното училище "Васил Левски" във В. Търново през 1967 г. със специалност инженер по ДВГ. До 1990 г. служи в Българската народна армия. Преподавател във вуз от 1978 г. досега, включително Военната академия и Академията на МВР. Професор в Нов български университет, където води курсовете "Теория на разузнаването", "Културна антропология на насилието", "Секретология", "Обща теория на сигурността" и др.