Българския път към еврото (хронология)

/КРОСС/  След въвеждане на т. нар. Паричен съвет (ПС) под натиска на МВФ през 1997 г., България експериментираше най-рестриктивния модел на свръхобезпечение на паричната база, прилаган някога в световната история. Страната ни попадна в малобройна група на бивши колониални територии, икономически доминиони или административни райони с квазидържавен статут, която днес включва Хонг Конг, Босна и Херцеговина, Антигуа и Барбуда, Доминиканска република, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсент и Гренадини, Бруней. Изпълнението на изключително строгите предварителни условия по кредитното споразумение, сключено с МВФ, наред с действието на други непреодолими инерционни и структурни фактори, доведе до закриване на стотици големи и средни предприятия и техните контрагенти. Спадът на БВП от над 18 % през 1999 г. спрямо 1996 г. бе възстановен след повече от седем години, на заетостта след дванадесет години, а числеността на населението намаля с над 1,9 млн души към края на 2024 г. Негативното въздействие на този специфичен паричен модел върху възможностите на фиска, структурата на икономиката, провеждането на ефективна индустриална политика, демографските и емиграционни процеси, забавена конвергенция на производителността и доходите спрямо ЕС в сравнение с държавите от ЦИЕ, прилагащи гъвкав валутен курс са обект на непопулярни или преднамерено игнорирани многобройни изследвания на изследователи от МВФ, МОТ, УНКТАД и др. Въпросът, защо по-развити страни като Чехия, Полша, Унгария отлагат приемането на еврото, отдавна има свой адекватен отговор в тези проучвания на гъвкавата валутна политика спрямо действащите конвенционални ПС.

По-долу е представен един неизчерпателен преглед, без задълбочаване в икономическия, вътрешно и външнополитически контекст на присъединяването на страната ни към еврозоната. Проследяването на времевата рамка на прага на приемане на еврото, позволява да бъде очертана общата картина, движещите и противодействащи сили, прекъсвания и обрати в хода на този процес. Това може да допринесе за изграждане на по-ясна представа за мащаба и характера на необходимите бъдещи реформи и дългосрочна визия на страната в икономическата и обществена сфера.

1 юли 1997 България въвежда паричен съвет, отменящ функциите и правомощията на Българската народна банка да упражнява националната парична политика.

2000 - 2002 Заявени преговорни позиции по глава 11 „Икономически и валутен съюз" за приемане на еврото.

2002-2005 (2004-2007) България се ангажира с членство в еврозоната с предприсъединителните програми.

2004 Споразумение между Министерския съвет и Българската народна банка за въвеждане на еврото, достъпно на https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/agreements_bnb-cm_bg.pdf

2005 Потвърждаване на ангажимента за бъдещо приемане на единната европейска валута с Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС от 21 юни 2005 г.

2009  Първото правителство на ГЕРБ приема като приоритет влизането във Валутния механизъм II  (ERM II) и еврозоната.

2010 Обявените намерения на правителството и управляващото мнозинство отпадат след надхвърляне на прага от 3% за бюджетен дефицит за 2009, разразяване на гръцката финансова криза и нарастващите настроения срещу разширяването на еврозоната. Впоследствие неколкократните опити за присъединяване към ВМ II и еврозоната са осуетени по много и различни причини - неосигурена външна подкрепа, непоследователност, липса на политическа воля, страх от излизане от статуквото, летаргия превзела регулаторните и надзорни органи, неявна съпротива на външни и вътрешни заинтересовани сили, висока обществена неинформираност, недоверие в институциите и др.

2013  Правителството на Пламен Орешарски допуска възобновяване на интереса на страната към членство в еврозоната, като се предполага, че решението може да бъде взето най-рано през 2015 г. в зависимост от макроикономическите показатели.

26 октомври 2014  ОБРЪЩЕНИЕ към 43-то НС от шестте национално представителни работодателски и синдикални организации

3 юли 2015 г. Прието ПМС № 168 за създаване на Координационен съвет за подготовка на Р. България за членство в Еврозоната.

Декември 2015 Становище на европейския бизнес за бъдещето на Европейския икономически и паричен съюз (ИПС).

29 януари 2016 г. УС на БСК приема доклад за „Присъединяването на България към еврозоната - очаквания, времева рамка, подготовка и необходими реформи".

21 декември 2017 Икономическият и социален съвет приема становище за "Ускоряване на подготовката за присъединяване на Рeпублика България към Еврозоната" (разработено по собствена инициатива).

26 юни 2018 Писмо относно кандидатурата на България за членство в еврозоната до министър-председателя от АИКБ, БСК, БТПП, КРИБ, КНСБ и КТ "Подкрепа".

29 юни 2018 В последния ден на българското европредседателство България подава молба за влизане в т.нар. „чакалня" на еврозоната. В отговор ЕЦБ отбелязва, че България не е синхронизирала законодателството си към правилата в банковия съюз, като възможна година за присъединяване започва се обсъжда 2022 г.

18 юли 2018 - България уведомява ЕЦБ за искането си за установяване на тясно сътрудничество и поема ангажименти за промени в правната рамка.

27 август 2018 МС приема одобрява план за действие с мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към ВМ II (ERM II) и Банковия съюз.

12 ноември 2018 г. ЕЦБ публикува информация за предстоящата работа по искането на България от 18.07.2018 г. за присъединяване към Единния надзорен механизъм чрез тясно сътрудничество.

13 декември 2018 НС приема промени в Закона за БНБ, вкл. нова глава за тясното сътрудничество между БНБ и ЕЦБ.

30 януари 2020 НС приема решение за условията за договаряне на централен курс на лева към еврото.

11 февруари 2020  Декларация на национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите в България във връзка с ERM ІІ

13 април 2020 Декларация на социалните партньори във връзка с присъединяването на България към ERM II

24 юни 2020 ЕЦБ установява тясно сътрудничество с БНБ, като от 1 октомври 2020 г. България се присъединява към Единния надзорен механизъм (банковия надзор в ЕС).

9 юли 2020 г. - финансовият министър и гуверньора на БНБ изпращат официално писмо до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II) и информация за изпълнените ангажименти.

10 юли 2020 заедно с хърватската куна, българският лев се присъединява към ВМ II (ERM II) при потвърден валутен курс.

30 юни 2021 -  служебното правителство на Стефан Янев одобрява Национален план за въвеждане на еврото в Република България от 1 януари 2024.

22 май 2022 - МС приема Национален план за въвеждане на еврото в Република България

27 май 2022 Икономическият и социален съвет приема становище на тема "Национален план за въвеждане на еврото".

29 юни Икономическият и социален съвет приема анализ на тема Въздействие на присъединяването на България към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната

21 октомври 2022 - представяне на колективна монография „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната" на колектив към катедра „Икономика", Стопанския факултет,СУ „Св. Климент Охридски"

27 октомври 2022 НС приема решение за ускоряване на преговорите с ЕС и подготовката за приемане на еврото.

Ноември 2022 БНБ изготвя т. нар. Принос към проект на Анализ на ползите и разходите от присъединяване на България към еврозоната. „Икономически и финансови ефекти и оценка на последствията от промените в паричната система при въвеждане на единната европейска валута в Република България". Публикуван на страницата на БНБ в Интернет през 2025 г. на:  poaefanaliticalmaterials_a8_bg.pdf

6 декември 2022 България подписва с ЕК и председателя на Еврогрупата Меморандум за разбирателство за производството на евромонети.

14 декември 2022  УС на БСК приема официална позиция относно присъединяването на България към еврозоната.

27 януари 2023  АОБР подкрепя приетите на първо четене промени в Кодекса за застраховането.

17 февруари 2023 - служебният финансов министър Росица Велкова обявява отлагането на еврото за 1 юли 2024 поради висока инфлация, несъвместимост на българското законодателство с това на ЕС и ЕЦБ, продължаваща война в Украйна и вътрешнополитическата обстановка (пети парламентарни избори за 2 години и липса на парламент).

23 февруари 2023 В реч на изпълнителния заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис в УНСС отбелязва "Неблагоприятните външни обстоятелства водят до забавяне на плановете за присъединяване на България към еврото. Присъединяването към еврозоната обаче следва да остане крайната цел и следва да се осъществи веднага след като бъдат изпълнени всички условия. ЕК ще продължи да работи в тясно сътрудничество с България в подкрепа на усилията ѝ за присъединяване към еврозоната".

7 април 2023 Внесено предложение в НС за провеждане на национален референдум от Инициативен комитет с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?"

Юли 2023 Анализ на Съвета за икономически анализи (№ 02/2023) Икономически ефекти от присъединяването на България към еврозоната.  Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен, Пламен Т. Ненов

18 септември 2023 година  Становище на ЕЦБ относно интеграцията на Българската народна банка в Евросистемата (CON/2023/27).

Септември 2023 Приета Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на България към еврозоната.

Ноември 2023 Приета Резолюция на Икономическия и социален съвет относно членството на България в Еврозоната (разработена по собствена инициатива).

13 ноември 2023 Приет актуализиран Национален план за въвеждане на еврото в Република България (РМС № 797/2023 г.).

1 февруари 2024  НС приема нов Закон за БНБ (в сила от датата, посочена в Решение на Съвета на ЕС за приемане на еврото в България).

8 февруари 2024 Конституционният съд отхвърля искането на 49 народни представители от 49-ото Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение по Предложение за произвеждане на национален референдум, внесено от Инициативен комитет на 7 април 2023 г., с въпрос: „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?", прието от Народното събрание на 07.07.2023 г.

Март 2024 Приет доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на предложения проект на Закон за въвеждане на еврото в Република България.

17 май 2024 г. Приета Резолюция на ИСС за "Присъединяване на България към еврозоната".

26 юли 2024 НС приема решение за ускоряване и завършване на подготовката за приемане на еврото в България.

7 август 2024 НС приема Закон за въвеждане на еврото в България.

23 януари 2025 НСИ публикува Позиция по повод изказвания на народни представители от политическа партия „Възраждане".

24 февруари 2025 Резолюция на ИСС относно необходимостта от ускоряване на процеса по приемане на България в Еврозоната.

25 февруари 2025 - министърът на финансите и управителя на БНБ изпращат официално искане до ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади.

5 май 2025 ПП "Възраждане" внася предложение в Народното събрание за трети пореден път за провеждане на национален референдум с „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 година?".

9 май 2025 г. На извънреден брифинг Президента Румен Радев обявява внасянето в Народното събрание на предложение за провеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да приеме единната европейска валута „евро" през 2026 г.?"

13 май 2025 Председателят на Народното събрание издава разпореждане за връщане като недопустимо предложението на президента Румен Радев с искане за произвеждане на национален референдум, с аргументация, че то не отговаря на изискванията на Конституцията, правилата на Европейския съюз и неотчитане на  решения на Конституционния съд, вкл. решение от 2024 г.

13 май 2025 Позиция на АОБР до Президента, НС и МС на категорична подкрепа за приемане на еврото от началото на 2026 г.

4 юни 2025 ЕК и ЕЦБ одобряват извънредните конвергентни доклади за България.

19 юни 2025 Еврогрупата одобрява препоръка до Съвета на ЕС България да стане част от еврозоната от 1 януари 2026 г.

8 юли 2025 Съветът на ЕС (ЕКОФИН) гласува заключенията на докладите на ЕК и ЕЦБ от 4 юни за готовността на България да използва еврото от началото на 2026 г.

15 септември 2025 Подадена искова молба, подписана от проф. Румен Гечев, доц. Григор Сарийски, д-р Любомир Христов и Станимир Минков до Общия съд, внесена под № T 653/25 за оспорване законосъобразността/действителността на Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета относно приемане на еврото в България на 1 януари 2026 г., заведена под № DT234407.

16 септември 2025 Подадена жалба в Съда на Европейския съюз срещу Съвета на ЕС от Станислав Добринов Стоянов с представител Р. Ченалова, адвокат (C/2025/6631, Дело T-654/25) за отмяна на:

-     Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026,

-     Регламент (ЕС) 2025/1408 на Съвета от 8 юли 2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 974/98 по отношение въвеждането на еврото в България и

-     Регламент (ЕС) 2025/1409 на Съвета от 8 юли 2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2866/98 по отношение на валутния курс към еврото за България

12 декември 2025 ПП "Възраждане" внася в НС проект на решение за задължаване на  Министерски съвет да поиска отлагане на влизането на България в еврозоната с една година.

12 декември 2025 Получено потвърждение от Секретариата на Съда на ЕС за завеждане под № DT234407 на Молба, подписана от проф. Румен Гечев, доц. Григор Сарийски, д-р Любомир Христов и Станимир Минков за постановяване на мерки по обезпечително производство във връзка с подадена искова молба до Общия съд, внесена на 15.09.2025 под № T 653/25, за оспорване законосъобразността / действителността на Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета относно приемане на еврото в България на 1 януари 2026 г.

19 декември 2025 ПП „Възраждане" внася жалба в Конституционния съд срещу решението на парламента да отхвърли предложението на президента за провеждане на референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе европейската валута „евро" през 2026 година?".

Автор: Димитър Бранков, д.и.