Проф. д-р Вюрмелинг: „Изкуството“ в еврозоната е да се прави обща парична политика въпреки икономическите различия

/КРОСС/ След близо четири месеца България официално влиза в еврозоната. Един от водещите експерти и бивш директор на немската Бундесбанк проф. д-р Йоахим Вюрмелинг, обясни при какви икономически условия ще се случи този процес и до къде могат да стигнат, както и какви са рисковете и шансовете за българските граждани при приемането на еврото.

„По думите му България се присъединява към еврозоната в момент, когато подкрепата за еврото е толкова голяма, колкото никога досега, и когато самото евро е толкова стабилно, колкото никога досега. Това действително зависи от икономическите обстоятелства. Необходими са три неща: ценова стабилност - в момента инфлацията в България е малко по-висока, отколкото в еврозоната, там е 2,1%, при вас е 3,6%, но се очаква през следващите години да настъпи изравняване. Много се радвам, че българското правителство успя да се превърне в стълб на финансовата дисциплина - това през последните години не винаги беше така, нито в България, нито в Германия, нито в други страни. И накрая, трябва да има стабилен валутен курс, който съществува още от 1996 г., когато левът беше обвързан с германската марка, а по-късно, през 1999 г., с еврото. Затова бих казал, че икономическите предпоставки в момента са налице в пълен обем", обясни той.

По думите му „изкуството" в еврозоната е да се прави обща парична политика въпреки икономическите различия, които съществуват. „Тъй като икономическото развитие на България става все по-добро, изоставането може да бъде наваксано, може да се надяваме на конвергенция - върху това работят както българското правителство, така и европейските институции. В този смисъл не виждам парични рискове за еврозоната от приемането на България."

Според него не е добър знак, ако на страна, която току-що се присъединява към еврозоната, веднага бъдат наложени изключения. „Това би било лош сигнал и би намалило шансовете да се използват икономическите предимства на еврото. Еврозоната е общо начинание, в което всички правила важат еднакво за всички държави членки. Ако има специални ситуации, например във фискалната област, Пактът за стабилност и растеж позволява изключения, но те трябва да бъдат обосновани с особени обстоятелства. В момента не виждам такива в България", заяви Вюрмелинг.

Той отбеляза, че при новоприсъединилите се към еврозоната страни се вижда положително развитие. „След първоначалния скептицизъм и известен период на привикване, се появи широка подкрепа за еврото. Икономическите ползи се проявиха: отпаднаха разходите за обмяна, страната стана част от стабилен валутен съюз и по този начин по-привлекателна за инвестиции. Така беше в Хърватия. Интересен е опитът, че икономическите ползи в държави с малко по-слаба изходна позиция бяха по-големи, отколкото при по-силните икономики. От българска страна се отбелязва, че ситуацията не е напълно сравнима с Хърватия. Туризмът в Хърватия се повиши, общата валута донесе много позитиви, но не трябва да забравяме инфлацията, която почти винаги настъпва при смяна на валутата. След въвеждането на еврото има усещане, че някои икономически участници умишлено използват смяната на валутата, за да увеличат цените. Това обаче е в ръцете на потребителите - те могат да предотвратят това. Затова е важно след въвеждането на еврото да има висока ценова чувствителност както сред потребителите, така и в бизнеса. Обикновено конкуренцията е достатъчно силна, за да държи цените под контрол. В България този ефект вероятно няма да е толкова силен, но моят съвет е - поддържайте висока ценова чувствителност след смяната на валутата, за да се избегне излишна инфлация."