Кой се бои от шистовия газ?

Дългата ръка на Москва прозира зад българския мораториум за шистовия газ. Руската мечка продължава да диктува условия на София, която пък без бой капитулира пред руските олигархични интереси.

Анализ на Дойче веле по материал от community.nasdaq.com

Горките източноевропейци - половин век трябваше да прекарат под съветски диктат до рухването на комунизма преди 20 години, преди да се осъществи мечтата им да станат част от ЕС и НАТО. Нищо обаче не се е променило по отношение на тяхната зависимост от Русия в енергийния сектор, и по-специално при доставките на петрол и газ. А новите капиталисти в Москва най-безцеремонно ги товарят с възможно най-високите цени.

Няколко източноевропейски страни, като Полша и България, сега се опитват да разработват свои местни находища на шистов газ по метода на хидравличното разбиване. За тях това е начин да се откъснат от пряката си зависимост от руския държавен монополист "Газпром". От екологични съображения обаче миналия месец 166 депутати от 240-местния български парламент наложиха забрана за неопределено време върху добива на шистов газ по този спорен метод или близки на него способи. В тази връзка изданието цитира Иван Сотиров от вестник "Труд" в неговата публикация "Руско лоби срещу шистовия газ". В нея авторът упреква Народното събрание, че е превърнало в действителност един кошмар от миналото, а дясното мнозинство, че позорно е капитулирало пред един "псевдограждански натиск". С решението си парламентът забрани на България да узнае дали има залежи на шистов газ, което би могло да избави страната от пълната и енергийна зависимост от Русия. Така след 22 години демокрация политиката в България продължава да се диктува от проруски олигархични кръгове, е цитиран Сотиров.

Защо България позволява всичко това? Дали пък не защото повече от 90 на сто от нуждите на България от газ сега идват от руския монополист "Газпром"?

Или може би защото "Газпром" е с апетити и към дистрибуцията на газ в страната, и защото от миналия ноември като луд изкупува газостанции в България чрез сръбската си дъщерна фирма "Нафтна индустрия Србйе"?

Или пък защото - цитат от Алексей Милер, "...новите газопроводи през България откриват нови хоризонти пред "Газпром" да увеличи пазарния си дял в страните от Централна и Източна Европа"?

А може би защото от декември 2010 година "Газпром" разполага с 50-процентов дял от активите на дружеството "Южен поток България"-АД?

Или трябва да търсим обяснението в изтичащия по-късно тази година договор на България с "Газпром" за доставките на руски газ?

Или все пак защото през м.г. "Газпром" е успял да увеличи с 25 % нетната си печалба спрямо 2010, достигайки сумата от 40 милиарда долара?

Не, нито едно от всичките тези обяснения не може да е вярно.

Налагайки мораториум върху проучванията за добив на шистов газ българските депутати трябва да са се ръководели единствено и само от екологични съображения!