Йотова: Европа трябва да се събуди, а България държи „златна карта“ в новия свят

/КРОСС/ Стига сме се държали като послушния гост в европейското семейство. Ние имаме своите политики, своите интереси и трябва да ги защитаваме. Гласът на България в Европа е точно толкова ценен, колкото и този на останалите 26 държави. Това каза президентът Илияна Йотова в предаването „120 минути" по бТВ.

България има право да защитава собствените си интереси и да изразява различни позиции, без това да бъде тълкувано като отклонение от европейската ориентация на страната, категорична бе тя. Страната ни не трябва автоматично да се съгласява с всяка обща позиция. „Европейският съюз не е класна стая, в която влиза един учител и казва на децата какъв урок трябва да научат", добави президентът.

Йотова защити аргументите на премиера Радев срещу евентуално включване на руския патриарх Кирил в бъдещ санкционен пакет на ЕС. Според нея подобна стъпка би могла да отвори нова конфликтна линия в момент, когато Европа и Украйна настояват за мирни преговори. „Час по-скоро Русия трябва да седне на масата на преговорите. Трябва ли сега да пренесем спора за това дали Европа е срещу православието? Трябва ли да разделяме вярващите тук в България? Моят категоричен отговор е не. Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени в дипломатически път за разрешаване на този конфликт и най-накрая за мир", заяви тя.

Според нея може да се стигне до излишно изостряне на общественото напрежение. „Ние сме православна държава. Не искаме българските вярващи да бъдат разделени по тази линия, защото православието е толкова дълбоко вкоренено в нашата история. Бих направила всичко, за да бъде избегнат подобен конфликт. По-кресливата част взе на въоръжение темата за патриарх Кирил и съвсем не беше изгодно да коментира другата част от резервите - свързани с националната сигурност, бъдещето на ядрената централа и на „Лукойл", допълни президентът.

Според президента войната в Украйна е показала сериозни слабости в европейската система за сигурност и е ускорила процеса на преосмисляне на зависимостите от външни партньори. Тя подкрепи усилията за укрепване на европейската отбранителна способност, но подчерта, че това не трябва да се разглежда като алтернатива на НАТО, а като засилване на европейския стълб в Алианса.

Тя обърна внимание и на икономическите предизвикателства пред ЕС. „Европа повече не може да бъде само солидарна Европа. Години наред на Европа й липсваше амбиция", коментира Йотова.

Според нея бъдещето на Стария континент зависи от конкурентоспособността, технологичното развитие и намаляването на зависимостта от външни доставчици, включително от Китай в областта на критичните суровини. „Европа трябва да се върне към лидерските си позиции, да изгради стратегическа автономност и да стане по-независима както в областта на сигурността, така и в икономиката и технологиите."

Йотова призова България да спре да се държи като плах гост в европейското семейство, защото има свои политики и интереси, работи за подобряване на европейските политики. Държавният глава постави въпроса за необходимостта от активно участие на България в дебатите за бъдещето на Европейския съюз, както и в настоящата дискусия за Многогодишната финансова рамка на съюза. По думите на Йотова към момента има доста резерви по отношение на промяната на кохезионната политика, за която България настоява да се запази. Президентът посочи, че следващият многогодишен бюджет на Евросъюза трябва да запази Европа на солидарността, но и да я изгради като силна индустриална икономика и силен световен лидер.

Според нея в момента България има уникален шанс да се превърне в ключов фактор в региона. Тя посочи географското положение на страната, енергийните връзки и бъдещите транспортни коридори като стратегически предимства. „Ако някой сега не осъзнава каква златна карта държи България в ръцете си, това е голяма грешка", каза президентът.

През страната ще преминават бъдещи енергийни и транспортни коридори, както и инфраструктура, свързана с високите технологии и центровете за данни.

Йотова коментира и темата за отпадането на визите за български граждани, като отбеляза, че принципът на реципрочност в рамките на Европейския съюз не се спазва и това поставя ЕС в противоречие със собствените му правила. „Ние сме в нарушение на собственото си европейско законодателство", коментира тя.

Според нея България не бива да се отказва от усилията за отпадане на визите за своите граждани, а трябва последователно да защитава интересите си пред американската администрация и европейските институции. „Надявам се усилията на правителството и на всички български институции да продължат в тази посока", отбеляза Йотова.

Президентът коментира и отношенията на страната със Северна Македония, като изрази съмненията си, че настоящото ръководство в Скопие не желае действително членство в Европейския съюз. Проблемът не е двустранен, между София и Скопие, а между Скопие и европейските правила, договорени още през 2022 година. Тя посочи като тревожен сигнал твърденията на представители на властите в Скопие, че не се чувстват обвързани от решенията и подписите на предишните управления. „Това не е подпис на персоналия. Това е ангажимент на държавата", подчерта Йотова.

Тя коментира и споразумението между България и турската компания „Боташ". По думите й проектът е можел да бъде използван по-добре. Договорът е бил сключен в момент на сериозна енергийна несигурност след прекъсването на руските доставки и е имал както краткосрочен смисъл, така и потенциал за бъдещо развитие.