Антимикробната резистентност в България остава висока

/КРОСС/ Основната причина за това е нерационалната антибиотична употреба, за овладяването й са нужни приложими фармакотерапевтични ръководства, подобряване обучението на медицинските специалисти и надзора на ИСМО

Антимикробната резистентност (АМР) в страната ни остава висока, като основната причина за това е нерационалната антибиотична употреба. За намаляването й са нужни редица мерки, сред които приложими фармакотерапевтични ръководства, подобряване обучението на медицинските специалисти и надзора на инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО*). Това са основните изводи от националния форум с международно участие на тема "Превенция и контрол на инфекциите и антимикробна резистентност в контекста на управлението на здравната система", който се провежда в София днес. Събитието се организира от БА "Единно здраве" с институционалната подкрепа на МЗ и НЦЗПБ. Участници в него са редица авторитетни специалисти от България и чужбина. Сред тях са доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" в НЦЗПБ, проф. Емма Кьолеян, координатор на EU JAMRAI 2, д-р Драгомир Иванов, председател на БАЕЗ, проф. Георги Момеков, декан на Фармацетивнич факултет в МУ-София, д-р Жулиен Димитров от УБ "Лозенец", Микеле Чечини, ръководител на сектора по Обществено здраве в OECD, Йохан Ван Елдере, генерален секретар на Европейския алианс на университетските болници, Кристин Ардал и Мария Лопез, координатори по EU-JAMRAI 2 и др.

Нивата на АМР в България

Те остават високи, като тенденцията през последните години е да се увеличават. "Резистентността на Klebsiellа pneumoniae към антибиотиците от групата на карбапенемите бележи ръст до 69% за 2025 г., с което България се нарежда на първо място в ЕС", каза доц. Иван Иванов. Аналогични са тенденциите при други важни микроорганизми. "Резистентността на Acinetobacter baumannii към антибиотиците от групата на карбапенемите у нас има продължително високи нива, които достигат до 92%, пред България са само Гърция и Хърватска с нива от около 95%", обясни още доц. Иванов. Друг тревожен показател е резистентността на Steptococcus pneumoniae към пеницилини и макролиди. "В България се наблюдава двойно увеличение за последните 5 години - от 17% на 41% при Еrythromycin, и от 11% нa 23% при Oxacillin", допълни специалистът.

Основната причина за високите нива на АМР в страната е нерационалната антибиотична употреба. "Според класификацията на СЗО делът на антибиотиците от Access групата, които могат да се предписват масово, трябва да са 65% от всички. У нас те са едва 22% в болничната помощ и 42% в извънболничната помощ", каза доц. Иванов. Проблемът не е нов за България и има нужда от спешни мерки, като приемането на приложими фармако-терапевтични ръководства, категоричен е той.

Как стоим спрямо ЕС

Антимикробната резистентност в България е висока и според оценките на европейските експерти и институции. Данните на Европейския център за контрол на инфекциозните заболявания (ECDC) показват, че композитният индекс на АМР у нас е 58.6% при среден за ЕС/ЕИП - 21.8%. В същото време докладваните нива на инфекциите, свързани с медицинско обслужване (ИСМО) в интензивните отделения на болниците в България, са по-ниски - 3.7%, при 7.1% за ЕС. "Тази ниска разпространеност най-вероятно отразява недостатъчно добра диагностика, а не реално ниски нива на инфекциите", обясни Мария Лопез. Според експертите процентът на тези случаи у нас трябва да е два пъти по-висок - 8%, което прави около 144 000 инфектирани пациенти на година. Цифрите са получени на база коригирания показател за разпространение на ИСМО в България според данните в ЕС, съотнесен към хоспитализациите в страната ~1.8 милиона годишно.

Отчитането на реалния брой на ИСМО е изключително важен, тъй като те са показател за качество на медицинските грижи и позволяват на една болница да насочи усилията си към решаване на редица проблеми. Укриването им обаче не е феномен, характерен само за нашата държава, подобни явления са били наблюдавани в други страни, но там са успели да ги преодолеят чрез подходящи мерки. Един такъв пример е Каталуния, където се развива програмата VINCat.

"Тя предлага на медицинските специалисти конфиденциалност, като данните на всяка болница са достъпни само за самата нея и за координационния център, финансова подкрепа за изготвяне на индикаторите, както и доброволно участие в този процес", каза Мария Лопез. Другите предимства на тази програма според нея са, че тя няма състезателен характер, а дава възможност за бенчмаркинг (сравняване) и има фокус върху оказването на помощ на болниците, така че да си подобрят резултатите, а не да бъдат наказвани или засрамвани.

България дотук - плюсове и минуси

Страната ни е извървяла дълъг път в борбата с АМР и ИСМО досега. Сред промените, които тя е въвела в това отношение са приемането на Национален план за борба с АМР 2026-2029 г., въвеждането на задължителното електронно предписване на антибиотици, както и реимбурсирането от страна на НЗОК на определени антибиотици, каза Кристин Ардал. И ако първите две практики са безспорно положителни, то при третата експертите отбелязват някои тревожни констатации.

Проблемът с реимбурсната листа с антибитоици при деца до 7 години в България произтича от ограничения й обем. Напрактика в нея попадат 8 INN-а, които са част от Watch и Reserve групите на СЗО за антибиотици, това означава, че не трябва да се употребяват често, а само при нужда и липса на друга алтернатива. За да се промени това, е добре НЗОК да реимбурсира антибиотици от Access групата на СЗО, обясни Кристин Ардал. Сред тях са INN-и като Amoxicillin, Nitrofurantoin, Phenoxymethylpenicillin (penicillin V), Pivmecillinam, Erythromycin и др. Сред другите препоръки на европейския специалист е увеличаването като цяло на консумацията на антибиотици в България от Access групата на СЗО до 70%.

Какво можем да направим

Участниците във форума предлагат серия от мерки за ограничаване на АМР и подобряване контрола над ИСМО. Те залягат в Меморандум за сътрудничество, към който може да се присъединят всички заинтересовани страни. Сред тях са следните шест направления:

1. Превенция и контрол на ИСМО и управленска отговорност:

Утвърждаване на превенцията и контрола на ИСМО като управленски приоритет в лечебните

заведения за болнична и извънболнична помощ, с ясна отговорност на ръководствата, обучени

екипи и необходимите кадрови, материални и финансови ресурси.

2. Обучение, изграждане на капацитет и информираност:

Укрепване на преддипломното обучение по превенция и контрол на инфекциите, ИСМО и АМР във

висшите медицински училища, включително чрез по-широкото им застъпване в обучението по

епидемиология и в относимите дисциплини за студенти по медицина, дентална медицина, фармация

и здравни грижи. Постепенно включване на принципите на подхода „Единно здраве" като основа за

интердисциплинарна подготовка и цялостен поглед към здравето.

3. Надзор, отчитане и проследяване на резултатите:

Подобряване на надзора и отчитането на АМР, ИСМО и антибиотичната употреба чрез съгласувани

показатели, определени отговорници и обмен на обобщени данни и анализи, с обратна връзка към

лечебните заведения, проследяване на резултатите и коригиращи действия.

4. Рационална антибиотична употреба и прилагане на ръководства:

Разработване или актуализиране и прилагане на практически приложими фармакотерапевтични

ръководства за рационална антибиотична употреба в извънболничната и болничната медицинска

помощ.

5. Своевременна диагностика, устойчив достъп и лекарствена сигурност при антимикробната

терапия":

Създаване на национален списък на есенциални антибиотици с гарантиран от държавата достъп и

наличност, съобразен с принципите на WHO Essential Medicines List и националните данни за

резистентност.

6. Междусекторно сътрудничество в рамките на подхода „Единно здраве":

Развитие на координирано сътрудничество между институциите, лечебните заведения, академичната

и експертната общност, професионалните и пациентските организации, фармацевтичната индустрия

и компаниите в областта на диагностиката, медицинските изделия и болничната хигиена,

ветеринарномедицинския сектор и сектора по опазване на околната среда, при прозрачност и

независимост на експертните решения.

Бележки под линия

1. *Инфекциите, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) са основен проблем пред здравните системи в целия свят. 71% от тях се дължат на бактерии, резистентни към антибиотици, включително от последна линия. В ЕС всяка година се наблюдават 4.3 милиона случая на болнични инфекции, които засягат 5% до 10% от хоспитализираните пациенти. ИСМО водят до 37 000 преки смъртни случая годишно и до 110 000 свързани смъртни случая. Те са в основата на 16 милиона допълнителни болнични дни и значително удължаване на престоя в болница. Над €5.5 милиарда са преките разходи заради ИСМО всяка година, а ~2.5 милиона са загубените години живот, до които те водят. В същото време до 50% от тези инфекции се оценяват като предотвратими.