Съвместната историческа комисия: Цар Самуил е владетел на българско царство

/КРОСС/ Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. Това се казва в официални препоръки на Съвместната историческа комисия до правителствата в София и Скопие за съвместно отбелязване на личности и събития от общата ни история.

След като въпросът за цар Самуил беше един от трудно решимите между двете страни и след две години преговори, комисията посочва, че средновековната държава на цар Самуил, която се счита за Българско царство, обхваща по-голямата част от земите и населението на Балканския полуостров и препоръчва на двете страни да честват заедно Самуил.

За светите братя Кирил и Методий историческата комисия, съставена от български и македонски историци, посочва, че "делото им е развивано в книжовните центрове на Преслав и Охрид, които тогава са се намирали на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа". Това, посочват историците, дава основание на съвременните страни да отбелязват деня на Кирил и Методий заедно.

За Свети Климент Охридски - че след Великоморавската мисия на Св. Климент той е потърсен от "средновековната българска държава и през 886 г. е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа". През 893 г. "по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки епископ".

Историците отбелязват, че "Свети Наум Охридски след Великоморавската мисия пристига в средновековна България. Той е един от основоположниците на Плиско-Преславската книжовна школа. Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската дейност на Св. Климент".

Целта на работата на историческата комисия не е промяна на историческите факти, те не могат да бъдат променени, а насърчаване на образованието, което да не е основа за манипулации на младите поколения, както и отваряне на дебат по болезнени теми , казват македонските членове на смесената историческа комисия с България след днешното публикуване на първите препоръки за съвместно почитане на исторически личности и промени в учебниците по история, пише македонското издание „Сакам да кажам".

Те казват, че автономията на комисията е била зачитана и поне македонската страна никога не се е поддавала на политически внушения и натиск. Казват, че е имало натиск от българска страна с изявленията на предишната политическа структура в България.

„Няма заличаване на исторически факти, те дори не могат да бъдат заличени. "Македонският исторически наратив няма да бъде променян, защото целта на комисията не е да определя как да се чете македонската или българската история", казаха от комисията.

Първите препоръки на комисията, които са общи и за двете страни, се отнасят за учебника по история на България за 5 клас и учебника по история на Македония за 6 клас. Препоръките са свързани с древния период от историята.

В бележките към българския учебник се говори за израза "българските земи", който се препоръчва да се промени с "днешните български земи" или "територията на съвременна България". Както казват от комисията, в българските учебници терминът "български земи" се използва и в древността, а чрез картите у младите хора се усеща, че има български земи, които днес не са част от България. Единствената уговорка за македонския учебник е, че картите трябва да са по-точни за античността.

Историците отбелязват, че "Свети Наум Охридски след Великоморавската мисия пристига в средновековна България. Той е един от основоположниците на Плиско-Преславската книжовна школа. Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветителската дейност на Св. Климент".

От комисията подчертават, че препоръките нямат императивен тон към авторите на учебниците, а трябва да се разглеждат като предложения, написани много умерено.