-
12 Фев 2025 |
USD / BGN 1.8945
GBP / BGN 2.3464
CHF / BGN 2.0743
- Радиация: София 0.11 (µSv/h)
- Времето:
София 0°C
Как България игнорира Директивата за ядрена безопасност и системно нарушава Орхуската конвенция

03 Февруари 2025 | 14:34

/КРОСС/ На 21 и 22 януари в Люксембург се проведе кръгла маса на тема: Орхуската конвенция и ядрената енергетика: „Прилагане на Директивата за ядрената безопасност: прозрачност, обществено участие и роля на гражданското общество в независимото регулиране на ядрената енергетика". Организатори бяхме международната НПО за прозрачност в ядрената енергетика Nuclear Transparency Watch (NTW) и ГД „Енергетика" към ЕК, в координация с Европейска група на регулаторите по ядрена безопасност (ENSREG), Националната асоциация на местните информационни комитети и комисии (ANCCLI, Франция) и Европейското екологично бюро (EEB).
В дискусиите участвахме активни граждански експерти, представители на ядрени регулатори от държави членки и юристи от Комитета за оплаквания към Орхуската конвенция. Говорихме по две основни теми: 1) Ядрените регулатори като улесняващи органи за достъп до обществено участие - Чл. 3(2) от Орхуската конвенция (ОК) и Чл. 8(4) от Директивата за ядрена безопасност (ДЯБ), и 2) Ядрените регулатори и притежателите на лицензи като улесняващи органи за достъп до информация - Чл. 3(2) от ОК и Чл. 8(1) от ДЯБ.
Ето какво точно гласят обсъдените на кръглата маса разпоредби на ОК и ДЯБ:
Конвенция за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция), Орхус, Дания, на 25 юни 1998 г., ратифицирана и в сила за България от от 16 март 2004 г.
Член 3, алинея 2
„Всяка страна се стреми да гарантира, че длъжностните лица и органите подпомагат и дават насоки на обществеността при търсенето на достъп до информация, при улесняването на участието при вземането на решения и търсенето на достъп до правосъдие по въпроси на околната среда."
Директива 2009/71/Евратом за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации, изменена с Директива 2014/87/Евратом на Съвета от 8 юли 2014 година (Директива за ядрената безопасност, според която страните членки е желателно да адаптират националното си законодателство)
Член 8 Прозрачност, алинея 1
„Държавите членки осигуряват предоставянето на необходимата информация относно ядрената безопасност на ядрените инсталации и начина, по който тя е уредена, на работниците и населението, като се обръща особено внимание на местните власти, населението и заинтересованите страни в близост до дадена ядрена инсталация. Това задължение включва и изискване по отношение на компетентния регулаторен орган и притежателите на лицензии, всеки в своята област на компетентност, да предоставят в рамките на комуникационната си политика: а) на работниците и населението - информация за нормалните експлоатационни условия на ядрените инсталации, и б) на работниците, населението и компетентните регулаторни органи на други държави членки в близост до ядрена инсталация - своевременна информация в случай на инцидент и авария."
Член 8 Прозрачност, алинея 4
„Държавите членки гарантират, че на населението се предоставят подходящи възможности за реално участие в процеса на вземане на решения относно лицензирането на ядрени инсталации, в съответствие със съответното законодателство и международните актове."
По-нататък представям четири актуални случая от личната си практиката като активист, журналист, комуникационен специалист и експерт към NTW, при които българските институции нарушават ОК и игнорират напълно ДЯБ, включително националното законодателство, част от което са Закон за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и Закон за опазване на околната среда (ЗООС).
Случай 1: Решение на Министерски съвет за изграждане на нови блокове
в АЕЦ „Козлодуй" - игнориране на изискването за обществено участие
На 25 октомври 2023 г., след задължаващо решение на Народното събрание в началото на същата година, Министерският съвет (МС) взе решение, с което възлага на министъра на енергетиката да организира необходимите процедури по избор на изпълнител, предоставящ комплексните услуги по проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блок 7 на АЕЦ „Козлодуй" с технология АР-1000 на Уестингхаус. Информацията за взетото решение намерихме в стенограма от заседанието на МС от същата дата, но самото решение като отделен документ (както изисква закона) не съществува никъде. Една от подточките в решението дори определя конкретно преобразуване и финансиране: "Министърът на енергетиката да предприеме действия по преобразуване на „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" ЕАД в акционерно дружество, като „Български енергиен холдинг" ЕАД придобие мажоритарен дял в дружеството чрез увеличение капитала на същото с парична вноска в размер до 500 млн. лева." Относно бъдещ блок 8 в АЕЦ „Козлодуй", министерският съвет си измисля ново понятие за решение „по принцип", различно от решение „по същество" - такива понятия в ЗБИЯЕ изобщо не съществуват!
Освен че нарушава чл. 3(2) на ОК, както и чл. 8(4) на ДЯБ, това решение нарушава и ал. 2 и 4 на чл. 45 от ЗБИЯЕ, като не са спазени процедурите - да се изготвят официални доклади за: ядрената безопасност и радиационната защита; въздействието върху околната среда и физическата защита; социално-икономическото значение от изграждането на ядрена централа за страната или за отделни региони; радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на ядрена централа, и тяхното управление, както и организирането на общественото обсъждане относно намерението, когато всичките изброени доклади са налични и прегледани от гражданите.
По тези причини, в края на месец ноември 2023 г. двамата заедно с председателя на НД „Екогласност" инж. Петър Пенчев, и за пореден път с безплатната юридическа подкрепа на адв. Александър Кашъмов, подадохме жалба до Върховния административен съд срещу решението на МС.
Вследствие на нашата жалба, на 05.02.2024 г. двама български народни представители - Делян Добрев от ГЕРБ и Станислав Анастасов от Пеевски, внесоха в Народното събрание проект за изменение на чл. 45 от ЗБИЯЕ, който беше приет, така че делото да не попречи на процедурите по изграждане на блокове 7 и 8, залегнали в обжалваното от нас решение на Министерски съвет.
По този случай е важно да знаем и следните факти: решението по оценка на въздействието върху околната среда за блок 7 беше прието на 27.01.2015 г. Заедно с инж. Петър Пенчев обжалвахме това решение поради множество пороци в ОВОС, но загубихме делото на последна инстанция, като съдът се произнесе на 02.04.2019 г. Това значи, че правното действие на ОВОС на блок 7, според българския закон, е изтекло пет години след финалното решение на съда - на 02.04.2024 г. Тъй като през тези пет години не е започнало изграждане на блока, следва да се изготви и приеме нова ОВОС. Българските институции обаче твърдят обратното. През месец май 2024 г. Тодор Тодоров, енергиен координатор в Екологично сдружение „За Земята" пита министъра на околната среда и водите дали на площадката е започнало строителство. Министърът отговаря, че през 2023 представители на Регионална инспекция по околната среда - Враца са установили на място, че дейности по играждането са започнали, следователно правното действие на ОВОС на блок 7 е в сила. Според нас няма как тези твърдения на институциите за започнало изграждане на площадката не отговарят на истината, защото едва ноември, 2024 г. беше сключен договор с Уестингхаус и Хюндай за изготовяне на инженерингов проект за определяне на цената на блокове 7 и 8. Как е възможно да си започнал да строиш без да знаеш цената, без да имаш тенически и работен проект, както изисква закона?
Развитие на Случай 1 през последните месеци - края на 2024 и 2025
Съдебното заседание по нашата жалба срещу решението на министерски съвет се проведе на 21.10.2024 г., като още чакаме решението на съда. Междувременно, на 04.11.2024 г. представители на АЕЦ „Козлодуй - Нови мощности", американската компания Уестингхаус и южнокорейската Хюндай подписаха договор за изграждане на два нови блока на АЕЦ „Козлодуй". Целта е до една година да бъде готов инженерингов проект за изграждането на двата нови блока на АЕЦ „Козлодуй" и да стане известна тяхната цена. Министерство на енергетиката обяви, че проектът ще струва между 350 и 370 млн. долара, а прогнозираната към момента цена е 14 милиарда евро за двата блока.
На 13.12.2024 г. в медиите излезе още по-екзотичната информация, че с Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) са подписани споразумения за финансово подпомагане от Американската агенция за търговия и развитие (USTDA). На база на това сътрудничество ще бъдат подпомогнати проучвания за изграждането на малки модулни реактори в България и за намиране на терен за подземно съхранение на отработено ядрено гориво. За извършване на проучвания за инсталиране на различни модели малки модулни реактори БЕХ ще получи безвъзмездно 2.177 млн. лв. като анализите трябва да са готови до 12 месеца. Те трябва да определят най-подходящите места за инсталиране на тези по-маневрени ядрени мощности.
В интервю за Евроком на 24.01 бившият председател на българския ядрен регулатор (1997-2001) проф. Георги Касчиев обясни, че цената от $14 млрд. за двата блока, с която се спекулира, едва ли е възможна, при положение, че проектът на Уестингхаус за първа атомна централа в Полша, който предвижда три реактора от същия модел AP1000, е остойностен на 45 млрд. евро. За проф. Касчиев договорът с консорциума „Уестингхаус - Ейч Ди и Си" е закопаващ за България, като според него ще погълне огромни суми, без яснота дали ще се построят нови ядрени блокове, предвид злочестата практика на Уестингхаус в САЩ. На 28.01 председателят на Нородното събрание доц. Киселова посети лично АЕЦ „Козлодуй" и заяви: „проектите за втора атомна централа (сиреч АЕЦ „Белене" - бел. П.К.) или 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ „Козлодуй" са ключови за енергийната сигурност и стабилността на националната електроенергийна система". Дали г-жа Киелова, като известен конституционалист е наясно, че решението за блокове 7 и 8 е взето в нарушение на ЗБИЯЕ?
Случай 2: Стратегия (национална програма) за управление на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) и радиоактивните отпадъци (РАО) на Република България - игнориране на изискването за обществено участие
Този случай непряко се отнася до чл. 8(4) на ДЯБ, защото стратегията (национална програма според Директива 2011/70/Евратом за ОЯГ и РАО) включва план за изграждане на дълбоко геоложко хранилище, както и управлението при междинното съхраняване на ОЯГ на площадката на АЕЦ „Козлодуй", тъй като чл. 3(2), а) от ДЯБ включва към определението за „ядрена инсталация" и „съоръжение за съхранение на отработено гориво".) Случай 2 също така представя пряко нарушение на член 7 на ОК, както и на чл. 74, ал. 2 от ЗБИЯЕ.
През лятото на 2014 г. инженер-математик Петър Пенчев, зам.-председател на НД „Екогласност", със съдействието про боно на адв. Александър Кашъмов обжалва във Върховния административен съд (ВАС) решение на Министерски съвет (МС) от заседанието на 25.6.2014 г., с което са отменени т. V.2.4 „Оценка на нивото на устойчивост на РАО" и Приложение № 6 „Преглед на препоръчаните крайни етапи за управление на специфичните потоци РАО" на Стратегията за управление на ОЯГ и РАО до 2030 г. Обосновават правния си интерес от оспорване на акта с чл. 74, ал. 2 от ЗБИЯЕ, според която граждански организации и физически лица имат право да участват в обсъждането на проекта за стратегия, но такова обсъждане не е било публично обявено и проведено. Този текст съответства на чл. 3(2) и чл. 7 от ОК, но въпреки това съдебният състав на ВАС определя, че жалбоподателят няма правен интерес, защото стратегията като документ „не създава правила за поведение или регулация, поради което не засяга непосредствено права и законни интереси на граждани или организации". На 30.04.2015 съдът отхвърля жалбата като недопустима и прекраява делото.
На 17.05.2017 г. ЕК изпраща до външния министър на България официално писмо (реф. N SG(2018)D/8096; C(2018)2904), с което уведомява България, че след като на 16 септември 2015 г. е изпратила до ЕК своята национална стратегия за управление на РАО, Комисията е оценила, че страната не е спазила чл. 9, чл. 12, пар. 1, б), чл. 12, пар. 1, в), чл. 12, пар. 1, г), чл. 12, пар. 1, ж), чл. 12, пар. 1, з), чл. 12, пар. 1, и) от Директива 2011/70/Евратом на Съвета за отговорно и безопасно управление на ОЯГ и РАО. В писмото изрично се подчертава, че в стратегията на България „не е обърнато достатъчно внимание на някои задължения до 2030 г., а дейностите след 2030 г. като цяло не са отразени в програмата" (Чл. 12, пар. 1, б) и г) от директивата). (!) Именно това е едният от двата отменени от МС текстове, чиято отмяна обжалва през лятото на 2014 инж. Пенчев - Приложение № 6 „Преглед на препоръчаните крайни етапи за управление на специфичните потоци РАО".
Другият отменен от МС текст - „Оценка на нивото на устойчивост на радиоактивни отпадъци", чиято отмяна инж. Пенчев обжалва, но съдът не уважава жалбата му, също попада в обсега на критиките от писмото на ЕК към неизпълнението от България на Директивата. Това е чл. 12, пар. 1, буква в) от Директивата, според която националната програма включва „отчет за цялото количество ОЯГ и РАО и прогнози за бъдещите количества, включително тези за извеждане от експлоатация, в който ясно се посочва местоположението и количеството на РАО и ОЯГ в съответствие с подходяща класификация на РАО".
Отговорът на България на това писмо е незадоволителен по всичките забележки на ЕК, и затова на 2.07.2020 г. ЕК изпраща до България Мотивирано становище съгласно член 258 от Договора за функционирането на ЕС във връзка с неприемане на национална програма, която да е в съответствие с Директивата. Комисията цитира своето официално уведомително писмо от 17.05.2018, като отново копира всички забележки от предишното писмо и завършва с извода, че „Република България не е изпълнила задълженията си съгласно горепосочената директива".
Този случай показва как българските институции нарушават не само Директива 2011/70/Евратом, но също и Директива 2009/71/Евратом (ДЯБ), Орхуската конвенция, както и собственото си национално законодателство - чл. 74, ал. 2 от ЗБИЯЕ.
Развитие на Случай 2 през последните 12 месеца
Едва януари 2024 г. Министерство на енергетиката (МЕ) изготвя Проект на актуализирана стратегия за управление на ОЯГ и РАО в България - национална програма в съответствие (реалното „съответстие" отново се оспорва от нас чрез обжалване съда) с Директива 2011/70/Евратом. Разпоредбите на ЗБИЯЕ и на ОК отново не са спазени. Обществени организации и физически лица не са поканени за обсъждане на проекта на актуализираната стратегия.
На 27.06.2024 Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издава Становище по екологична оценка на проекта на стратегия, което в момента се обжалва от инж. Петър Пенчев и от мен д-р Петър Кърджилов поради множество пороци в текста на проекта на МЕ, които Становището на МОСВ не коментира. През втората половина на 2024 г. делото срещу становището по същество се прехвърли три пъти поради спор за подсъдността между ВАС и АССГ, като към момента отново е върнато във втория съд и все още не е насрочено! Междувременно на 20.12.2024 г., инж. Пенчев спечели дело срещу искането от министъра на енергетиката за предварително изпълнение на становището от МОСВ, което означва, че новият редовен кабинет не може да приеме проекта на актуализираната стратегия, преди да е приключило делото по същество срещу екологичната оценка на стратегията. Делото е решено с уважаване на жалбата - че становището на МОСВ е бланкетно и не изяснява радиоактивното въздействие върху здравето и живота на хората.
На 13.12.2024 г. в медиите излезе информация, че с Българския енергиен холдинг (БЕХ) и Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДП РАО) са подписани споразумения за финансово подпомагане от Американската агенция за търговия и развитие (USTDA). На база на това сътрудничество ще бъдат подпомогнати проучвания за изграждането на малки модулни реактори в България и за намиране на терен за подземно съхранение на отработено ядрено гориво. Според споразумението, на ДП РАО се предоставят 2.230 млн. лв., за да направи анализи дали в страната ни има подходящи геоложки структури за изграждане на подземно хранилище за съхранение на отработено ядрено гориво. Това голяма стана новина в българските медии при положение, че в обжалвания от нас проект е отделена една страница, че (!)анализ на подходящи за хранилище геоеложки структури вече е извършен: „Локализирани са пет перспективни площи. На всяка от перспективните площи - „Долнокредни мергели - Сумерска свита", „Неогенски глини", „Долнокредни мергели - Тръмбешка свита", „Долнокредни мергели - Горнооряховска свита" и „Сакар" е извършен анализ на геолого-тектонските, геоморфоложките, неотектонските, сеизмичните, хидрогеоложите и инженерногеоложките условия, хидролого-климатичните и социално-икономическите особености." (Проект на актуализирана стратегия..., с. 33)
Отделно от това, в същата новина бившето служебно МЕ ни информира, че калифорнийската компания Deep Isolation US LLC „ще реализира и ще покрие част от разходите за проучването на терените за съхранение на РАО, което ще се фокусира върху новаторска технология за дълбоки сондажи". На запознатите е ивестно, че технологията „погребване в дълбоки сондажи" (deep borehole disposal), която Deep Isolation все още никъде не е приложила, изобщо не е новаторска. Идеята за нея е от 1970 г. и е започната от национални лаборатории Sandia в САЩ през 2014 г. Експерименталното първо погребване по тази технология е отхвърлено след протести на граждани в четири щата - Северна Дакота, Южна Дакота, Ню Мексико и Тексас. През пролетта на 2017 г. министерството на енергетиката на САЩ прекратява програмата.
Има ли в България дори един политик или служител на ръководна позиция в институция, който да може компетентно и честно да говори за управлението на радиоактивните отпадъци в контекста на съществуващите и планирани нови ядрени мощности? Въпросът е дълбоко реторичен. Ако все пак такъв човек съществува, готови сме да се срещнем с него/нея в публична дискусия.
Случай 3: Използване на реакторите от АЕЦ „Белене" за нови блокове 7 и 8 в АЕЦ „Козлодуй" - укриване на информация
На 20 януари 2021 г. министърът на енергетиката Теменужка Петкова, заедно с лидера на ПП ГЕРБ и премиер Бойко Борисов, в специална шумна пресконференция обявиха изготвен от Петкова доклад, според който доставеното от Русия оборудване за спрения проект АЕЦ „Белене" може да се използва за изграждането на нови блокове 7 и 8 в АЕЦ „Козлодуй". Министърът посочи, че доклада ѝ се основава върху оценки на международни независими експерти. Изисках този доклад според Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и получих отказ. По моята жалба срещу отказа съдът се произнесе в полза на министъра, с довода, че търсената от мен информация не попадат в обхвата, който следва да бъде предоставен според ЗДОИ.
От отговора на министъра обаче става ясно, че няма никакви „незавиими международни експерти", с каквито тя твърдеше пред медиите, че се е консултирала преди да изготви своя доклад за блок 7, представен пред МС на 20 януари. В отговор на нашия въпрос кои са тези експерти Петкова пише, че това са господата Ив Браше (Yves Brachet) и Саймън Маршъл (Simon Marshall). Моя проверка в интернет покзава, че и двамата са с над десет годишен стаж като висши мениджъри в Уестингхаус, които тогава искаха да съдействат изграждане на блок 7 с единия от руските реактори, доставени за АЕЦ „Белене", тоест двамата са заинтересована страна. Относно искането ни за самия неин доклад, министърът на енергетиката отговаря, че той няма самостоятелно значение, че е служебна информация, която не е от обществен интерес, а от обществен интерес е само протокола от заседанието на МС, в който „е обективирано властническото му волеизявление".
По-късно, отново според ЗДОИ, поисках доклада от други двама министри - Андрей Живков (15.06.2021) и Александър Николов (23.02.2022), както и от самия премиер Кирил Петков (31.05.2022). Никой от тях не предостави доклада на Петкова.
Развитие на Случай 3
Към днешна дата чакам насрочване на дело в Европейския съд за правата на човека, където с адв. Александър Кашъмов обжалвахме решението на българския съд докладът на министъра за използване в АЕЦ „Козлодуй" на руските реактори ВВЕР-1000, доставени за АЕЦ „Белене", да остане засекретен.
През 2023 г. между България и Украйна започнаха преговори за закупуване на двата руски реактора, които до днес лежат опаковани на площадката на спряната АЕЦ „Белене". Покупката има плаваща цена от поне 600 млн. евро. На 16.01.2025 Комисията по енергетика на украинския парламент гласува закон, който има за цел да подобри бизнес средата, но който също така съдържа изменение, даващо зелена светлина за купуването на два стари руски ядрени реактора, за да се разшири АЕЦ "Хмелницки".
Случай 4: Четири инцидента в блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй" през 2019 г.
- укриване на информация (по случая е подадена комуникация до Комитета за оплаквания към Орхуската конвенция)
На 3.7 и на 1.8, 2019 г. във втори контур на блок 6 на АЕЦ „Козлодуй" възникнаха две неочаквани събития („инциденти" по дефиницията на ДЯБ), с последвало рязко намаляване на мощността и температурата на реактора, както и до изключването му от електроенергийната система на страната и при двата случая. Според проф. Георги Касчиев, дал интервюта веднага след тези събития в медии с национален ефир, натрупването на няколко подобни събития може да доведе до увреждане на реакторните компоненти и до по-сериозна авария в бъдеще.
Поисках от националния регулатор - Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) пълните доклади за двата инцидента, предадени от АЕЦ „Козлодуй" на АЯР. Беше ми отказан достъп с мотива, че лицензиантът не е съгласен да се предоставят докладите му. Подадох жалба до Административен съд София-град според ЗДОИ, отново с безвъзмездната подкрепа на адв. Александър Кашъмов. Започна дело, но през 2020 г. то беше прекратено, като съдът застана зад позицията на АЯР, че това е събитие от ниво ‘0' по скалата INES (международната скала за ядрени и радиационни събития), поради което не са изпратени доклади до МААЕ и информацията в сайта на АЯР от две изречения е достатъчна за българските граждани.
През същата 2019 г., на 16 и 26 октомври, този път в блок 5 и в блок 6 се случиха други две извънредни събития, също с последващо рязко намаляване на мощността и температурата на реакторите, което отново доведе до изключване на блоковете от електроенергийната система на страната за извършване на ремонти във вторите контури. Отново поисках от АЯР пълните доклади от АЕЦ "Козлодуй" за двете събития. АЯР пак попитаха лицензианта, който, както и преди, отказа докладите да се предоставят. Отново обжалвах отказа в съда. В този случай, въпреки че беше идентичен с предишния, съдребно заседание и производство все пак се състояха. Съдът се произнесе в полза на АЯР с аргумента, че ако операторът откаже да предаде докладите на трето лице, регулаторът няма право да го направи. Съдът се позова на параграф 1д) от Допълнителните разпоредби на ЗБИЯЕ, който указва правото на защитена тайна, въпреки че точка 4 от същия параграф гласи, че в изпълнение на задължения на Република България, произтичащи от международни договори (какъвто е Орхуската конвенция), информацията трябва да бъде предоставена. Не получихме никакво обяснение защо тези доклади трябва да бъдат защитена тайна.
Развитие на Случай 4
Преди седем месеца, в средата на юни 2024 г. в блок 6 се случи много по-сериозен инцидент с изтичане на голямо количество радиоактивна вода (според вътрешна информация 25-30 кубика, според директора на АЕЦ 8 кубика) в рамките на херметичния обем на първи контур на блока (зоната на реактора). Отново проф. Касчиев пръв съобщи за инцидента, като опроверга вкупом всички неверни твърдения на директора на АЕЦ „Козлодуй", на председателя на АЯР и на министъра на енергетиката. Изчерпателна статия по случая е тази на Еми Барух в българския сайт на Дойче Веле: „Не е вярно, че всичко е чисто": какво се случи в „Козлодуй".
На 4.12.2024 г., с помощта на Андрий Андрушевич от Европейското бюро по околната среда, подадох комуникация до Комитета за оплаквания към Орхуската конвенция относно четирите инцидента в АЕЦ „Козлодуй"през 2019 г. и изкривените разбирания на регулатора, оператора и съда за прозрачност и безопасност в българската ядрена енергетика.
Изводи от четирите случая на игнориране на изискването за обществено участие и на укриване на информация
Изводите от четирите случая - първите два на игонориране на общественото участие и вторите два на укриване на информация от гражданите - показват несъмнено нарушаване от страна на българските институции не само на Орхуската конвенция и Директивата за ядрена безопасност, но и на самото национално законодателство. Българските правителства, отделни политици, лобисти от ядрения сектор и ръководството на АЕЦ „Козлодуй" системно манипулират обществото, като изкривяват реалните факти за ядрени проекти и инсталации. Особено обезпокоителен е факта, че националният ядрен регулатор АЯР по никакъв начин не проявява инициатива за повече прозрачност, истинност, обществено участие във вземането на решения (каквито функции за съжаление не са негова отговорност и според българския закон) и за стриктно изпълнение на нормите за безопасност от лицензианта АЕЦ „Козлодуй". Напротив, регулаторът във всичките си действия премълчава и прикрива грешките на оператора, като остава безмълвен при обърканите, хаотични, странни и порочни политически действия и изявления в областта на ядрената енергетика. Медиите пък нямат човешки и времеви ресурс или просто не желаят всеки път да проверяват фактите по ядрените теми. Незавидимите граждански експерти сме обект на по-широко медийно внимание изключително рядко, най-вече при инциденти и подписване на договори.
Като изключително сериозен проблем за България се очертава извода за твърде спорните съдебни решения по дела за прозрачност, безопасност и обществено участие в областта на ядрената енергеткика - решения в нарушение на законите, конвенциите и директивите, предимно в подкрепа на институциите, оператора и регулатора, вместо в интерес на гражданското общество. Това личи от съдебните решения по отделните случаи, застъпващи манипулативните опорни тези на институциите срещу интересите на гражданското общество за повече прозрачност, безопасност и участие. В България от десетилетия съществува тежка, жилава и лепкава бъркотия на политически, икономически зависимости, корава корупция и палитра от пороци в цялата правосъдна система. Тази бъркотия се вижда ясно при делата по ядрени въпроси.
Гражданското общество в България, предимно чрез големи и постоянни усилия на само няколко човека, успява да съблюдава законността и да търси правата на обществото ни по отношение прозрачността и безопасността на наличните ядрени инстлации, донякъде и по отношение на проектите за нови инсталации. Особено впечатление прави фактът при Случай 2: гражданите реагират адекватно спрямо обществено значим за хиляди поколения в бъдещето стратегически документ - обжалва се отпадането на ключови въпроси, липсата на които по-късно попада в критиката към правителството от самата Европейска комисия.
Разчитаме обаче изключително на помощ отвън - нашите партньори граждани и НПО от страните членки и другите близки страни, европейски депутати, Европейската комисия, Комитета за оплаквания към Орхуската конвенция, Европейския съд за правата на човека и други.