Как Европа може да помогне на България за сигурността в Черно море?

/КРОСС/ Европейската агенция за морска безопасност е предложила подкрепа за страната ни

„Европейските институции очакват по-ясна и категорична позиция от България за последните инциденти с кораби в Черно море. Страната ни трябва да представи конкретна информация за случилото се, за да могат европейските механизми за реакция да бъдат задействани". Това заяви старшият изследовател в Центъра за европейски изследвания „Мартенс" Димитър Лилков в ефира на „Твоят ден" по NOVA NEWS. 

Той подчерта, че реакциите на европейските институции до голяма степен зависят от информацията, която предоставят българските власти. Според него изказванията, че атаката може да е в полза на Русия, но не е ясно дали зад нея стои Русия или Украйна, не помагат за изясняването на ситуацията.

Лилков коментира и мерките на Европейския съюз за сигурността в Черно море. По думите му темата вече е поставена на дневен ред, но голяма част от действията зависят от България и Румъния като държави, които имат излаз на Черно море и са членове на ЕС. „България трябва да бъде по-активна по отношение на общите инициативи за противодронова защита и сигурност", заяви той.

Той посочи, че Европейската агенция за морска безопасност е предложила подкрепа на България след инцидентите в Черно море. От юни Европейският съюз е стартирал 65 проекта на обща стойност около 200 милиона евро в Черноморския регион.

Лилков коментира и преговорите за следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. Според него се очаква бюджетът за следващите седем години да бъде значително по-голям, но предстоят сериозни преговори между държавите членки и Европейския парламент.

По думите му част от държавите, сред които Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция, настояват за по-ограничен европейски бюджет. „Пестеливата четворка" иска европейската финансова рамка да бъде максимално свита, тъй като самите държави са под финансов натиск и имат дефицити", обясни Лилков.

Той обаче подчерта, че за България добра новина е подкрепата за кохезионната политика и регионалното развитие, тъй като страната ни е сред големите получатели на европейско финансиране. Според Лилков основният въпрос за България не е само колко средства ще бъдат отпуснати, а по какъв начин ще могат да бъдат използвани. Той посочи, че се обсъжда промяна във философията на европейското финансиране - вместо безвъзмездно финансиране на множество проекти да се премине към модел, при който средствата се отпускат срещу изпълнението на конкретни реформи и цели.

Лилков очаква увеличаване на средствата за сигурност и отбрана в следващия бюджет на ЕС. По думите му над 100 милиарда евро от общата финансова рамка се предвижда да бъдат насочени към специален фонд за отбрана.