“Възраждане” иска оставката на посланика на България в Молдова

/КРОСС/ Декларация на парламентарната група, прочетена от най-високата трибуна в държавата - тази на Народното събрание

Декларацията прочете народният представител Ангел Георгиев, който заедно с председателя на "Възраждане" - Костадин Костадинов, активно работи с българските общности зад граница. Пълният текст на декларацията: 

"Днес поставяме на вниманието на Народното събрание въпрос от национално значение - съдбата на  район Тараклия, историческото средище на българите в Молдова, и отговорността на българската държава към своите сънародници отвъд пределите на родината. Това е въпрос за защитата на българската народност и той заслужава сериозно и отговорно отношение.

Преди около три години Република България изпрати в Кишинев извънреден и пълномощен посланик - г-жа Мая Добрева. Със съжаление сме длъжни да отбележим, че от този момент в общността се наблюдава тревожен процес. Вместо посолството да служи като дом за всички българи, се очертаха линии на разделение. Вместо посланикът да обединява, се наложи практика на противопоставяне - онези, които изразяват различна позиция или не споделят възгледите на тесния кръг около посолството, биват поставяни под съмнение. Подобен подход е несъвместим с мисията на едно дипломатическо представителство.

Във връзка с това смятаме за обосновано дейността на г-жа Мая Добрева да бъде обект на щателна проверка, която да установи дали при изпълнението на функциите си тя е действала изцяло в съответствие с българския национален интерес. „Възраждане" застъпва позицията, че нейната оставка е наложителна и закъсняла. Досега тя беше подкрепяна от ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. Предстои да установим каква позиция ще заеме по този въпрос и правителството на Румен Радев.

Ще формулираме един принцип, който смятаме за безусловен. Нито един български посланик няма право да дели сънародниците ни на удобни и неудобни. Никой не разполага с мандата да определя кой е истински българин. И никой не бива да допуска българската общност в Молдова да се превръща в поле за лични, политически, дипломатически или геополитически експерименти. Посолството в Кишинев е представителство на Република България и неговият първостепенен дълг е към България, към националния интерес и към българските общности отвъд границите ни.

С основателна загриженост отбелязваме, че около посланика се е оформил тесен кръг от лица и организации. В публичното пространство трайно се откроява името на г-н Пламен Миланов, наред със свързани с него структури, представяни като глас на общността. В публични журналистически разследвания това лице се споменава във връзка с управлението и представителството на дружества в молдовския хазартен сектор. Считаме, че това не е второстепенен детайл, а въпрос с институционално измерение. Когато в близост до българско посолство се позиционират лица, обвързани с хазартен бизнес, съдебни спорове и олигархични интереси, държавата ни е длъжна да реагира.

Особено внимание заслужава следното обстоятелство: според информация, с която разполагаме, г-н Пламен Миланов неведнъж е бил предлаган от г-жа Мая Добрева за почетен консул на Република България в Молдова - предложение, което не е получило подкрепа и е било отклонено на най-високо държавно ниво. Ако това се потвърди, основателно възниква въпросът на какво основание лице, около което съществуват открити обществени въпроси и журналистически разследвания, е било предлагано да представлява Република България.

Тук не става въпрос за лични отношения, а за принципи от обществено значение - кой получава достъп до българската общност, кой влияе върху процесите в нея и кой стои зад кандидатите, които днес се стремят към управлението на Тараклия. Под покровителството на посолството този кръг придобива публичност, легитимност и влияние. Затова настояваме да бъде извършена проверка как се разпределят средствата, проектите и подкрепата, предназначени за общността. Българските данъкоплатци имат правото да знаят дали техните средства достигат до всички или обогатяват една затворена група.

Междувременно на дневен ред е самото бъдеще на Тараклия - дали ще остане български център, дали районът ще бъде запазен и дали българите в Молдова ще съхранят своя глас, достойнство и перспектива. Този въпрос отдавна надхвърля рамките на местен избор и придобива характер на опит за политическо овладяване на българското средище в Молдова. Тараклия се нуждае от достоен свой представител, а не от посредник между външни интереси, местни зависимости и удобните на посолството лица.

Особено тежък е и случаят с тържествата около 24 май. Цялата българска общност в Тараклийския район отбеляза Деня на славянската писменост и култура - районното ръководство и културните институции, училищата и детските градини, творческите колективи и всички населени места, в които живеят българи. Това беше празник на целия район: на хората, на учителите, на децата, на българския език и дух.

И въпреки това станахме свидетели на отделни сцени и отделни формати - с участието на посолството, на университета и на политически удобни лица. Подобно обособяване смятаме за морално и политически неприемливо. 24 май не принадлежи на едно посолство, на един кандидат или организация - той принадлежи на целия български народ. Който превръща този свят ден в предизборна сцена, не служи на българщината, а я използва. Българската азбука не е фон за политически проект, а дипломатическото ни представителство е призвано да бъде до цялата общност, а не до шепа избрани.

Затова настояваме да бъде подкрепено съхраняването на Тараклийския район като административен, културен, образователен и исторически център на българската общност в Република Молдова. И отправяме открит въпрос към изпълнителната власт: каква е позицията на правителството на Република България относно закриването на район Тараклия?

Заедно със Стоян Таслаков, който бе председател на Комисията по политиките за българите извън страната, проведохме среща с молдовския посланик, на която заявихме категоричното си несъгласие със закриването на района. Нещо повече - застъпваме позицията, че Тараклия следва да получи автономия по примера на Гагаузия. Считаме това за напълно постижимо, при положение че българската държава прояви необходимата воля да го отстоява.

Уважаеми народни представители,

Българите в Молдова не търсят милостиня и не очакват празни обещания. Те не желаят да бъдат използвани като декор, нито да бъдат разделяни на правилни и неправилни. Те искат уважение, своя език, свое училище, своя работа, своя икономика и свое самоуправление. Искат районът им да бъде запазен. И искат България да бъде до тях не само в дните на празник, а преди всичко тогава, когато е трудно.

Нека бъдем наясно: ако България замълчи, мълчанието ѝ ще бъде разбрано като отказ от отговорност. Ако Народното събрание замълчи, бесарабските българи ще чуят това мълчание съвсем ясно. Историята няма да запомни удобното мълчание. Тя ще запомни кой е проговорил навреме.