Красен Станчев: Намаляването на ДДС не решава проблемите

/КРОСС/ Икономическите мерки на правителството на Бойко Борисов, които то обяви тази седмица, са реактивни, а не проактивни.

На парче и без ясен план

Няма предвиждане какво ще се случи. Всичко, което се прави, е реакция на някаква текуща ситуация. Всичко се прави на парче и без ясен план, макар България да имаше много добри възможности и можеше да преодолее част от проблемите относително бързо и безболезнено.

Парите, които ще бъдат изхарчени, се взимат от резерва. Той беше и е засега на относително високо равнище. България е единствената страна без прекомерен дефицит, което означава, че средствата от резерва можеше да бъдат използвани по-рано и да се даде перспектива на цялото стопанство и съответно да се заделят средства за онези групи от населението, които се предполага, че са най-засегнати, независимо дали става дума за роми, инвалиди и т.н.

До момента всички действията на кабинета, включително предложените мерки, са реакция на протестите. Това е нещо като юлска концепция за спасяване на правителството. Тук проблемът е следният: Когато започвате по този начин да харчите пари от какъвто и да било резерв, тогава онези, чиито гласове искате да купите, или одобрение да си осигурите, винаги имат аргумента, че нещата са направени късно и не са по темата, за която те протестират.

С намаляването на ДДС не се решават социални проблеми, още по-малко проблеми на отделните отрасли. Това, което се случва е, че ще бъдат събрани около 300-350 млн. лева по-малко приходи в бюджета спрямо онова, което е предвидено за годината. Намалението на приходите по ДДС от март до сега показва, че основното перо е вътрешното потребление. Няма ДДС от внос от трети страни, защото търговията не се развива достатъчно в това направление. Основното перо, което поддържа относително добрите приходи по ДДС, е потреблението.

По отношение на България и обещаните евросредства трябва да се знае, че не е сигурно, че те ще бъдат налични. Ефектът от тях няма да бъде непременно положителен. Той би могъл да бъде положителен при едно условие, когато проектите, които се подкрепят, или отраслите, които се подкрепят, допринасят за увеличаването на благосъстоянието и не само на България, но като цяло в рамките на Евросъюза. Има такива проекти. Един от тях с трансевропейски ефект, спестяващ редица транспортни разходи, е първата отсечка на магистралата от Комотини в Гърция до Гданск в Полша. Целият проект е за 10 години и е оценен на около 200 милиарда евро. Българската част е много добра и може да бъде финансирана от Европа.

Ако сравняваме България с Гърция, трябва да кажем, че гръцкото правителство направи нещо много рационално от самото начало. Те обявиха нещо като данъчна ваканция и обявиха раздаването на пари на калпак от малкия резерв, който имаха. Това го направиха за период от около два месеца и дадоха малко средства на около 78-80% от възрастното население на страната. Това даде време на правителството да оцени ситуацията и да помисли какво може да се направи. Излязоха с инициативи по всички възможни тогава предполагаеми пера за европейски субсидии, включително изкупуването на дълг от ЕЦБ.

Смяна на модела

В България съществува разделение на властите както във всяка една демократична държава, ние сме парламентарна република, която гарантира всички права на гражданите. Този нормален демократичен модел в нашата страна е нарушен, но това в никакъв случай не означава изчерпан, както твърдят някои. Същите тези хора говорят за промяна на модела. Бих искал да попитам - България е член на Европейския съюз и НАТО. Този модел ли искате да смените? И какво да направи България? Да се присъедини към Евразийския съюз. Смяната на модела е просто една абстрактна фраза.

Най-глупавата идея в момента би било да се свика Велико народно събрание. Не мога да разбера какво означава това? Означава президентска република, промяна на Конституцията в частта за съдебната система или Конституционния съд? В крайна сметка Конституцията предвижда дори процедурата по отстраняване на главния прокурор, който е най-странната институция в България. Но това, че това по някаква причина не може да се случи не означава, че трябва да променяме Конституцията. Нямам доверие, че това или едно следващо обикновено Народно събрание може да направи нов основен закон на страната, защото - за разлика от 1990 г., когато също имаше юлски протести, не е ясно какво точно се иска. Тогава беше ясно - смяна на системата, под което се разбираше разделение на властите, плурализъм, честни избори, възстановяване на частната собственост и изглаждане на функционираща пазарна икономика.

Един от конституционните проблеми е забраната на етнически и религиозни партии, заради което съм подписал Конституцията с особено мнение. Това, което се получи е, че партията, която беше участвала в изборите, получи монопол. Никой не можеше да направи партия и всички останали бяха обречени на неуспех. Съответно Ахмед Доган получи монопол в един съществен сегмент от избирателното тяло на българската политическа система, което обхваща около 7% от избирателите. Това е част от модела. Трябва ли да се променя? Ако кажете на някой, дайте да премахнем тази разпоредба в Конституцията. Аз съм сигурен, че 90% ще кажат не.

---

Доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика. Анализът е направен специално за БГНЕС.