“Възраждане” настоява за оставката на министъра на отбраната Атанас Запрянов

/КРОСС/ Поводът е интервю, в което директно заявява, че въоръжените сили на България не са в състояние да пазят държавата ни

Министърът на отбраната публично призна, че въоръжените сили на България не могат да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и нейната териториална цялост, както е задължението им по Конституцията. Министър Запрянов направи това скандално признание в предаването "Неделя 150" по програма "Хоризонт" на БНР.

От "Възраждане" смятаме, че това е следствие от вредните и систематични действия на политическото ръководство на Министерството на отбраната и на редица кабинети на статуквото, от които е бил част и настоящият служебен министър. 

Те целенасочено работиха за унищожаване на способностите на българската армия, за ликвидирането на Ракетни войски, за подаряване на оръжия на Украйна и т.н. Всички тези дългогодишни действия дадоха горчив плод.

Публична тайна от години е, че армията ни е умишлено осакатявана и унищожавана от редица правителства. Особено видно се случва това при подготовката за и след приемането на България в НАТО, рекламирано широко от медиите и политиците на статуквото като панацея (универсално лекарство).

Загубата на способности и въоръжение е потресаваща и колосална за мащабите не само на нашата страна, а въобще в световен мащаб. Уязвимостта на страната ни стигна дотам, че се налага Румъния и Гърция да пазят небето ни, защото ние не можем.

Министър Запрянов неприкрито си признава, че при "лошия" комунизъм България е била в състояние самостоятелно да се пази, а сега, при добрия евроатлантизъм и развита демокрация, не сме в състояние сами да се отбраняваме и трябва да разчитаме на НАТО доживот. Той нарича самостоятелната ни отбрана "непосилно бреме за нашата икономика и финансово за нашата държава".

Категорични  сме, че зависимостта на България в отбранителен план от НАТО е обида и подигравка с целия български народ. Загубата на суверенитет не бива да бъде оправдавана с участието в наднационални структури, защото води до продължителна зависимост, липса на суверенитет и експлоатационен натиск от чужди държави.