Дебат между кандидати за президент на Република България

Беновска: За да е успешна една нация тя трябва да има идеали, закони, правосъдие, работеща икономика, малък и среден бизнес, свободни медии, гражданско общество, здрава нация и да няма престъпност, корупция и злоупотреба с власт. Как ще упражнявам президентските си правомощия и възгледите ми за мисията на президента.

Ивайло Калфин: Правомощията на президента са обявени в Конституцията и не може да си помисли някой, че може да ги упражнява извън предвиденото там. Това, което не пише в Конституцията е нейният дух - властта на президента надвишава това, което е записано в нея.
Президентът е пряко избран. Очакването към него е той да е обединител на нацията и да изразява гледната точка на българските граждани. Това заедно с прекият избор, дават власт и авторитет на институцията, колко до текстовете записани в Конституцията - авторитет трябва да се използва много внимателно, когато президентът се отклони от очакванията, той автоматично губи тази допълнителна власт, която има по закон.
В Конституцията е предвидено да има баланс на властите . Най- лошото е всички власти да попаднат на едно място, още по- зле в един човек - даже се досещаме кой е.
Това, което е важно за държавния глава е да се опита да промени дневния ред на институциите. В момента работата и приоритетите им нямат нищо общо с очакванията на гражданите, като теми, с които се занимава властта са съвсем други - предизборни. Така, че в конституционните правомощия и прекият избор президентът трябва да поставя темите и въпросите, които вълнуват българските граждани.
Румен Христов: Президентът на Р България се избира пряко и за това получава много сериозна легитимност, един много висок авторитет както вътре в страната, така и в чужбина. Той може да бъде фактор в обществено- политическия живот и държавното управление на страната.
Конституцията както каза г-н Калфин, дава възможност за контрол на президента над другите институции. Той трябва да бъде грант за институциите от една страна и коректив на институциите.
Ако бъда избран за държавен глава, ще бъда този гарант на българските институции и ще работя с всяко правителство, без значение дали то е - ляво, центриско, или дясно. Защото това са интересите на българските граждани. Ако имаме правителство което тръгне срещу интересите на своя народ, каквото беше това на Жан Виденов, ще бъда първият, който ще се обяви против него.
Като коректив на институциите ролята на държавния глава е много важна. В началото на промените беше постигнато едно неформално и неписано правило - две от три. Две от властите в една политическа формация, а другата в трета. Мисля, че е настъпило време да имаме президент различен от ГЕРБ.
Красимир Каракачанов: Благодаря на колегите, които се озоваха на този дебат. Недоумявам защо за пореден път кандидатът на управляващите бяга от дебати. Това само потвърждава моята теза, че българският президент не може да бъде фигурант. Той не може да си мълчи, когато се случват важни неща в страната. Ако бъда избран за президент ще бъда реален - обърнат към проблемите на хората и говорител на проблемите на българското общество.
Българският президент е този, който може, когато прецени да се обърне пряко към нацията, пред Народното събрание, и пред медиите. Той има право да свиква Консултативен съвет по национална сигурност, на който не само да изслушва министър - председателя, председателя на НС и лидерите на парламентарни групи, но той да бъде инициатора за провеждането на политики, които да бъдат поставени на Съвета заедно с разработените проектозакони, които да бъдат предложени на парламентарните групи.
Той с подписите на гражданите може единствен да поиска свикване на референдум от парламента. Това означава, че той може да бъде реален коректив на управляващите, когато излизат извън обществения ред.
Искането на всеки референдум е вот към недоверие на правителството.
Алексей Петров: Приветствам инициативата на Красимир Каракачанов. Приветствам и присъствието на политиците в този формат. Не може, кандидат за президент да има претенции, че представлява достойнството на българската нация, а той самият да няма достойнство да се яви.
Ако ние бъдем избрани, ще бъдем ефективен коректив на премиерът Бойко Борисов, защото в момента това управление има нужда да бъде спряно спешно. Това провежда разрушителна икономическа политика и политика на разпад за държавността. Бойко Борисов по нищо не е показал, че той преследва национални цели и идеали на страната.
Ние ще бъдем негов опонент. Аз съм един от първите в България, които застанаха срещу него по разбираеми причини, защото го познавам повече от 25 години. Зная от какво се вълнува премиерът Борисов, неговите намерения нямат нищо общо с декларациите, които той изпраща до неговите медии. Той има нужда да бъде спрян, защото има други цели за партия ГЕРБ, в която не останаха нито граждани, нито европейско развитие. Тя му служи като убежище за обогатяване.
Беновска: България е член на ЕС и НАТО, гордеем се че в историята ни няма пленено български знаме. Каква е ,според вас, съвременната задача на президента за опазване на националната сигурност на България - борба с корупцията и престъпността, прекратяване на контрабандата, предпазване от тероризъм, работа с партньорските служби и укрепването и развитието на Българската армия и службите за сигурност;
Ивайло Калфин: Въпросите за национална сигурност в 21 век са доста по различни от традиционното. Освен, че трябва да се защитава, подкрепя и развива капацитета, които имаме като Българска армия и служби за сигурност, би трябвало да се отчетат и новите заплахи, който в действителност заплашват една страна като България. Това са тероризмът и борбата с него, ислямският фундаментализъм, киберпрестъпленията, които остават заплаха за една държава, която развива модерни технологии.
Това, което трябва да направи президентът е цялата наша стратегия за национална сигурност да бъде изпълнена със съдържание. Ние имаме национална стратегия за сигурност, в която има всичко друго, но не и стратегически мисли. В момента се работи на парче в областта на отбраната, службите за сигурност, киберпрестъпленията, борбата с тероризма - трябва да има единен подход.
В Българската армия трябва да се спре с реформите и тя да започне да се укрепва. Включително и с подсилване на боеспособността на всичките родове войски.
Службите за сигурност трябва да работят на законова база. Важно е те да не подлежат на политически и партиен натиск. Не искам да чувам от министъра на вътрешните работи, който говори от името на МВР, ДАНС и Прокуратурата - да започне да говори от името и на другите институции. Това е показателно, че демокрацията изчезва.
Румен Христов: По отношение на изброените заплахи за националната сигурност дотук всичко е вярно, което каза Ивайло Калфин. За мен тези, които трябва много широко да бъдат осъдени и да се работи против тях, се свежда до острия недостиг на справедливост. Това като чели е по- голямата заплаха за вътрешната национална сигурност, отколкото класическите заплахи - тероризъм, спящи клетки и т.н.
Голяма част от българското население е изправено пред невъзможността да оцелява, Да не говорим, че ние имаме нарушаване на човешки права и национална сигурност. Да не говорим за неравнопоставеността пред правните институции. Да не говорим за наличието на паралелна власт, която често пъти влияе на общински и държавни структури при вземане на решения.
Държавният глава с правото, което има спрямо специалните служби може да бъде полезен. Ако бъда избран за президент специалните служби, въпреки че имат нужда от нов законопроект, те ще останат при него. Против съм орязването на тези правомощия. Министър - председателят отговаря за какво ли не в страната, защо са му службите?
Красимир Каракачанов: Гордея се с това, че няма пленено българско знаме. Гордея се с това, че съм капитан от резерва, но не се гордея със състоянието на Българската армия, в което тя се намира сега. След 22 години на реформи, ние нямаме боеспособна и модерна армия. По плана на правителството през 2014 година тя ще бъде орязана до 25 хил. военнослужещи, 80 танка и 16 бойни самолета. Това означава, че БА не може да изпълнява своите конституционни задължения - защита на териториалната цялост и суверенитета на България.
Ако бъда избран за държавен глава няма да позволя гаврата с армията да продължи. Няма да позволя далаверите в Министерството на отбраната, от който се облагодетелстваха редица правителства да продължава. Парите за отбрана са за БА и трябва да бъде чест за българския войник да служи. Бих възстановил доброволната военна служба, за да може всеки младеж, които желае да служи на Отечеството си. Не бих позволил български войници да изпълняват мисии в чужбина, ако зад това няма ясен и измерим български национален интерес.
По отношение на специалните служби, не бих позволил те да бъдат използвани за политически цели както се прави. Службите за сигурност трябва да имат законова уредба и да имат ясната представа, че служат на цялата българска нация, а не на един или друг управник в България, който ги използва конюнктурно.
Покрай контрабандните канали много лесно проникват всякакви терористични структури и биха могли да се извършат престъпления спрямо сигурността на държавата.
Алексей Петров: Имаме основание да се гордеем с историята си, но в никакъв случай нямаме основание да се гордеем с настоящето си. Още повече, когато става дума за продаване, бих казал и подаряване на националните ни интереси. Национална сигурност означава защита на интересите на гражданите. Ние имаме ангажименти към рисковете и опасностите в колективните сили за сигурност - тероризъм, оръжия за масово поразяване, кибератаки.
Ние имаме жизнено необходими интереси свързани с правата, свободите и сигурността на обществото, както и една гаранция за бъдещето - каквито са младите хора.
Цинично е да се говори за национална сигурност в държава, която контрабандата е превърната в национална политика и лично министър - председателя е съучастник в нея. Вярно е това, което каза Красимир Каракачанов по контрабандните канали може да влиза и контрабанда на наркотици, оръжие, може да се осъществи и трафик на хора. Това е опасно за националната сигурност, опасно е и за страните от Европа и САЩ.
Не делим само нашите интереси както изброй г-н Калфин - националната сигурност, рискове и опасности, които засягат над националната сигурност. Те са свързани с ангажиментите, които имаме в колективните сили за сигурност.
Беновска: 21 година нито едно правителство, нито един президент не са изработили програма за дългосрочните ни цели като нация .Знаете ли, кога е създадена първата национална доктрина на Албания?
В годината, когато сме се освободили от Турция , 1878. А знаете ли какво гласи първата национална доктрина на Турция, създадена от Кемал Ататтюрк? "Мир у нас, мир по света!"А знаете ли колко пъти Румъния е осъвременявала своята национална доктрина? Пет. България е единствената държава на Балканите без национален идеал.

Какви мерки ще инициирате за работеща национална политика за:

1.преодоляване на демографската криза
2. преодоляване на икономическа криза
3. преодоляване на духовна криза
4.укрепване и развитие на гражданско общество
5. гарантиране на свобода на медиите и плурабизъм

Ивайло Калфин: Абсолютно убеден съм, че България има нужда от национална доктрина - това е един проблем, който 22 години се обсъжда, без нищо да се направи по него.
Ние нямаме нужда от отвлечени планове и захаросани мисли, каквито виждам в кандидата на ГЕРБ, който има план за 2020 и 2030 година. Важно е ние да имаме рамката на къде върви България, какви са заплахите от света, в който живеем и непрекъснато се променя. Тези демонстрации, които започнаха от Ню Йорк и стигнаха до Рим, всички процеси в Еврозоната, ще доведат до различна картина на света.
България има нужда да знае къде е в тази картина, за да може да заеме най- добрата позиция. Ние трябва да имаме национална рамка и стратегия, за да знаем, кога излизаме от демографската криза, от икономическата криза.
Това, което трябва да се направи в икономиката - да се стимулира вътрешното търсене, иновациите и конкурентоспособността. Създаването на работни места и борбата с бедността трябва да бъдат приоритети номер едно на държавата.
Демографската криза трябва да се решава дългосрочно. За мен ключов момент тук е политиката ни относно българите в чужбина. Това са български граждани, които биха се върнали и заселили тук, особено младите. Привилегиите са от осигуряване на стипендии до подпомагане на българи от Украйна, Молдова за трайно заселване в България с техните семейства.
Демократичните институции и медийните права са един принципен въпрос, те са фундамент на демократичното общество. Това, което се случва с мачкането на институциите и монополизираният медиен пазар, по никакъв начин не помагат на демокрацията.
Румен Христов: Безспорно България има нужда от своята доктрина, но това, което бихме могли да направим по- лесно е да определим средносрочните цели на страната.
Всички проблеми произтичат от това, че ние нямаме работеща икономика. Ако имаме работеща икономика този демографски срив няма да е на лице. Няма как едно младо семейство да издържа себе си и да мисли за повече от едно или две деца. Няма как да задържим младите хора тук, при положение, че те няма къде да се реализират. По официалната статистика - всеки млад човек до 25 години е безработен. В същото време около 100 млади българи - наши деца напускат страната.
Бих работил много последователно за обявяването на енергийна независимост на България, за привличане на свежи пари - инвестиции, за разкриване на нови работни места и повишаване на пенсиите. И справянето с битовата престъпност, която си позволявам да обявя, като битов терор. Първата икономика, която се съвзе в Европа е немската, защото там има индустрия и се работи, в България тези неща ги няма и от тази гледна точка сме последни по доходи.
Красимир Каракачанов: 98 - ма година под формата на законопроект съм ги предложил тези мерки на правителството в Българска национална доктрина. Тогавашното мнозинство дори не намери желание да разгледа този документ. 2001 година внесох демографска стратегия, която връчих лично на тогавашния премиер, на сегашния президент - отговор никакъв.
Демографската катастрофа - за 20 години 1,7 мил. българи по- малко. Това е най- висока смъртност в Европа и най- ниската раждаемост. Първи сме по смъртност от инфаркти, инсулти, ракови заболявания. Лошото здравеопазване унищожава българина. Липсата на икономическа среда и реализация на младите хора, принуждава 32 хил. българи, млади хора с образование да напускат страната. Сбъркан социален модел 22 години българските правителства субсидират циганската раждаемост. В циганските гета 10 - 12 годишни деца раждат по десет деца - получават детски помощи, получават и социални и енергийни помощи. Ние стимулираме циганската раждаемост, докато българите с две деца не получават никакви помощи.
Бих обърнал модела, стимулиране на грамотната раждаемост , без разлика за етноса. Всяко българско семейство с две деца получава помощи, само ако родителите са завършили средно образование.
Българите в чужбина - имаше период когато идваха от Украйна и Молдова, бяха оставени на произвола на съдбата, някой от тях се разпиляха по света и се върнаха обратно. Тези българи трябва да бъдат оземлявани със зелени карти и след пет години получават българско гражданство, а земята става тяхна собственост. Това е предимно население с навици в селското стопанство, което може да повиши раждаемостта. Българско гражданство за всички етнически българи в западните покрайнини и Македония.
Ако бъда избран за държавен глава - националната доктрина и демографската програма ще бъдат поставени на Консултативен съвет по национална сигурност, и ако това правителство не желае да се съобразява с тези реални проблеми, ще бъдат отнесени до парламента с искането да се гласуват на референдум за изпълнението на тези два стратегически документа.
Алексей Петров: Ако не си изясним концепцията за икономическо развитие, не можем да говорим за решаване на проблеми нито в духовната, нито в социалната сфера.
Вярно г-н Христов, икономиката в България не работи. Но ще допълня не работи пазарната икономика, по време на прехода не позволиха тя да заработи с едни обръчи и кръгове около нея. Те нарушиха принципът на конкурентност, което ликвидира пазарната икономика. Лишихме се от възможността в условията на пазарна икономика да ни се предлага по - добри, по- качествени и на по- ниска цена продукт, или услуга.
Бойко Борисов казва кой да строй магистралите. Доцентът по икономика популист - Иван Костов казва „лоша среда". Когато искаме да има икономика трябва да се погрижим за гръбнака на икономиката - малкия и средния бизнес. Банките в България унищожиха дребният частен бизнес, а репресията, която му упражни Бойко Борисов, за да събира пари по команда го доликвидира.

Беновска: Сваляме образно вратовръзките господа. Ще Ви помоля без много да умувате да отговорите на следните характерологични въпроси:Любима песен и моля, запейте я!

Ивайло Калфин: О, не ме карайте да я пея. Пинк Флойд „Тухла в стената".
Румен Христов: Песента на Лора и Спенс, която е в моят предизборен клип - „От теб зависи".
Красимир Каракачанов: Море сокол пие, вода на Вардаро. Съжалявам правим дебат с минерална вода, тази песен върви с хубаво червено вино.
Алексей Петров: Завършил съм с една петица по пеене, няма да се излагам сега. Песента на Слави Трифонов - „Няма такава държава".

Беновска: Мисъл, която харесвате или девиз? Ивайло Калфин: „Войната се печели, преди да влезеш в битка".
Румен Христов: От теб зависи - от всеки български гражданин зависи, това, което ще се случи. Нека той да бъде активен и да вземе нещата в свой ръце. Важно е гражданите да гласуват, те са достатъчно мъдри и ще преценят кои да бъде техният избраник.
Красимир Каракачанов: „Не чакай удобния случай, създай го сам" - това е моят призив към българите. Не чакайте удобния случай, той е сега на 23 октомври, възползвайте се, създайте го.
Алексей Петров: В трудни моменти само заедно - силата е в екипа.

Беновска: Моля да си зададете по един въпрос един на друг .

Ивайло Калфин: Искам да попитам г-н Христов, той действително е човек, който разбира от икономика, разбира и от земеделие. Какво трябва да се случи в България, за да може българското земеделие да произвежда повече добавена стойност и да създава повече работни места? Това, което се случва в момента е точно обратното - ние имаме позитивен баланс, обезлюдяват селата, обезлюдяват цели региони, няма никаква добавена стойност в производството. Ако продължим така ме е страх, че ще стане много тежък въпрос.
Румен Христов: Сбъркана политика. Грешна политика в отрасъла. Не случайно от името на СДС съм искал оставката на Мирослав Найденов. България направи грешна стъпка към производството на зърнени култури. Ние произвеждаме по- малко от 1 % в световния добив. Така, че няма как ние да бъдем конкурентно способни. Но загърбихме традиционни производства - зеленчукопроизводството, отглеждането на плодове, където освен добавената стойност и обработката в нашите консервени комбинати, осигурявахме повече работна ръка. Скоро бях в полето на Хисаря при най- големият производител на „червена капия" там имаше 150 работници, от които половината бяха от малцинствата. Прави им чест. Те ми казаха: „Г-н Христов, ако ние може да берем праскови от България, няма да ги берем в Гърция". В този смисъл ние трябваше да развием трудоемките производства, които даваха възможност да бъдат преработвани и по този начин да осигурим добавената стойност.
Ивайло Калфин: Г-н Каракачанов, споменахте идеята да се привлекат етнически българи, които живеят в Украйна и Молдова, за да се заселят трайно в България. Какво трябва да се случи според Вас и може ли това да стане в райони, които обезлюдават? Или те ще бъдат поредните безработни в големите градове и техните гета. Понеже споменахте, че има няколко вълни тези хора да дойдат в България. Какво бихте направили, за да може те наистина трайно да се заселят и това имали отношение към обезлюдяването на цели региони ?
Красимир Каракачанов: Това е практика в страни като Гърция, Унгария, Израел, Германия. Българите трябва да ги разделим на две категории - тези от Украйна и Молдова, или от целия бивш Съветски съюз, защото в Узбекистан и Казахстан има такива. Това е земеделско население, тези хора могат да получат зелена карта, да получат земя, която да обработват и след пет години получават редовно българско гражданство, получават собственост върху земята.
Естествено трябва да бъде формиран фонд, чрез който те да могат да закупуват земеделската земя при изгодни условия. Това са трудолюбиви, патриархални хора, изповядващи християнските и българските добродетели.
По отношение на новата емиграция практика от страни като Испания и Португалия, има стотици хиляди българи, които са спечелили пари и не се връщат у нас поради лошите икономическо условия. Предлагам специални преференции за парите инвестирани от тях, за да могат да се приберат.
Ивайло Калфин: г- н Петров, споменахте че е важно малкият и средният бизнес да бъдат подпомогнати, за да се развие. Това, което наблюдаваме в България е изчезване на вътрешния пазар. Какви мерки според вас трябва да се вземат, за да може хора, които не могат да пласират на вътрешния пазар да оживеят?
Алексей Петров: 97 % от работните заплати в България се осигуряват от малкия и средния бизнес. Преди да отида в ареста проведох разговори с премиерът Борисов на тази тема. В никакъв случай не е ставало дума, че ние ще нарушим неговите интереси в Корпоративна банка. С която той захранва егото си и комплексите си, като залива с помия опонентите си и в същото време да се рекламира. На практика това е отклонение, защото заради Корпоративна банка г-н Борисов не позволи финансите на държавните предприятия да отидат във Финансовата банка за развитие, и по този начин да се подпомага малкия и средния бизнес, като се осигурят работни места и заплати, след това да се стимулира потреблението и производство.
Беновска: Г-н Румен Христов, ще има възможност да зададе въпроси към своите колеги, кандидати за президент. Заповядайте.
Румен Христов: Г-н Калфин, като бивш външен министър познавате нашата дипломация. Кой ще бъдат вашите приоритети по отношение на страните, с които ще работи България, имали нужда от посолства в страни от третия свят, с които стокообмена и политическите връзки не са здрави? Какво е отношението Ви за Арабските страни, след революциите там?
Ивайло Калфин: За мен приоритет във външната политика, е региона около нас - Западните Балкани, Черно море, региона около Кавказ и Азия. Що се отнася до дипломатическите мисии - дипломацията е такава дейност, че се разбира дали е ефективна, когато възникне криза. По време на криза посолството трябва да осигури възможности и добрия контакт. Не мисля, че трябва да се закриват дипломатически мисии. За справка ще кажа, че около Сахара те са изключително малко, в латинска Америка се закриват, а там икономиките, растат изключително бързо. Разходите за поддържане на дипломатически мисии са много по- малко, отколкото възможностите, които те предоставят.
В никакъв случай не бих се съгласил с министър Николай Младенов, че „арабската пролет" може да се сравнява с процесите от Източна Европа. Не е задължително там да настъпи демокрация, такава каквато я разбираме в ЕС. Много трябва да се внимава да не се появят опасни фундаменталисти .
Румен Христов: Какво мислите за отношението на Македония и Турция относно тяхната интеграция в ЕС?
Красимир Каракачанов: По отношение на Македония и Сърбия, които очакват подкрепа от България, е това да спазват правата на българското малцинство в Сърбия, и българското население в Македония. Там продължават репресиите срещу всички хора, които изразяват българските си чувства. Има репресии срещу медии, които се опитват да прокарват български интереси.
По отношение на Турция, страната не е готова за членство в ЕС. Тя дължи на България над 10 млрд. по Анагорски договор, които отказва да изплати. Турция е страна, която откровено се меси във вътрешните работи на България. Тя не отговаря на критериите поставени от европейските страни.
Така, че ясни критерии за Македония и Сърбия, които фалшифицират учебниците по история, спиране на репресиите и анти- българската пропаганда.
Румен Христов: Г-н Петров, говорите за корупцията в България, каква е формулата, за да се справи страната с този проблем?
Алексей Петров: Навремето в ДАНС, изградихме междуинституционални екипи, които Цветан Цветанов не може да изрече. Те трябва да се внедрят на ново, както знаете обект на наши разработки бяха над 70 лица, заемащи висша държавна длъжност. Необходимо е да се вземат спешни мерки, за да се промени обектът на разработки от държавните служби, те не трябва да бъдат политическите опоненти, или бизнес конкурентите на Бойко Борисов.
Работата на специалните служби трябва да е насочена към престъпленията и организираната престъпност. Случат с контрабандата е едно доказателство за какво става дума, ние имаме проблем, че управляващите са превърнали контрабандата в държавна политика.
Беновска: Сега Красимир Каракачанов ще зададе въпрос към останалите участници в последния кандидат - президентски дебат, на който той е домакин.
Красимир Каракачанов: Свидетели сме, че сегашното българско правителство, без да е упълномощено с решение от правителството, премиерът Борисов обещава безрезерван подкрепа на Сърбия, на Македония и Турция, за тяхното присъединяване към ЕС. Към Ивайло Калфин - ако бъдете избран за държавен глава, бихте ли поставили условия, за да получат тези страни подкрепа от България?
Ивайло Калфин: Няма безусловна подкрепа и няма основание да даваме такава. На нас никой не ни е давал, а точно обратното, бяха ни поставени възможни и невъзможни критерии за изпълнение.
Възмутен съм след три предварително проведени избора на територията на Сърбия, сега сръбското правителство не разреши да има избирателни секции в Босилекград и Димитровград за тези избори.
Като външен - министър съм заявявал, че подкрепата към Македония не може да бъде безусловна, защото отношението към българската история е много важно.
По отношение на Турция, създадохме работна група, която трябва да се възстанови, след като две години не е работила, за да засегне стоящите отворени въпроси, преди те да се решат - няма как да има подкрепа.
Красимир Каракачанов: Г-н Христов, Вие сте специалист в областта на земеделието. Ако бъдете избран за президент, бихте ли подкрепили програмата за оземляването и заселването на етнически българи от Украйна и Молдова?
Румен Христов: Да, категорично . Това е един възможен вариант за подкрепа на тези, които тепърва ще стават български граждани и на тези, които са в тежко икономическо и социално положение.. Между другото държавата, разполагаше с доста сериозно количество обработваема земя в момента за нея се плаща наем. Още от Второто българско царство самите мери и пасища - традиция която съхраняваме.
Когато бяха държавни тези земи трябваше да служат за социален отдушник на хората, които искат да работят. А не да се дават масово на крупни арендатори, защото в момента няма свободни обработваеми земи, защото договорите са дългосрочни и постепенно държавата трябва да започне да си връща земите - дългосрочен договор от 10 - 15 години трудно се разваля.
Красимир Каракачанов: Говорите за контрабандата г-н Петров, според Вас кой са първите три мерки, които бихте предложили на правителството, или на Консултативния съвет за национална сигурност за справяне с този проблем?
Алексей Петров: Ако европейските страни изпратят на мисия - граничари и митничари на нашата граница, резултата ще бъде налице. Ако Цветан Цветанов пусне в отпуск служителите на МВР, смятам, че когато работят на частно първо него ще задържат за контрабанда.
Ако Алексей Петров стане президент на втората седмица няма да има контрабанда.
Беновска: Г-н Петров, имате право да зададе по едни въпрос на останалите участници в дебата. Заповядайте.
Аллексей Петров: Моят въпрос към г-н Калфин е свързан с неговото образование „банки и банково дело".Как трябва да постъпи българската общественост, когато във външно политически план протестите в другите страни са достигнали кулминацията си срещу банките?
Ивайло Калфин: Разклащането на банковия сектор би се отразило сериозно на всяка една икономика. Призовавам българските банки да се обърнат към нуждите на бизнеса, те не кредитират даже срещу държавни вземания, което показва и доверието в държавата. Не кредитират срещу европейски средства и фондове. Българските банки могат да предлагат много повече услуги на своите клиенти, така че да могат действително да задържат повече бизнеса, те имат своята социална отговорност. Предимството на икономиката зависи от дейността на банките.
Алексей Петров: Как бихте перифразирали репликата на президента Петър Стоянов към Иван Костов: „Иване, кажи си!"
Румен Христов: Труден отговор, при положение, че и двамата ги няма, но съм работил с тях. Тогава се получи едно напрежение между тогавашния държавен глава и министър - председателят Иван Костов, но това показва още веднъж, че няма конкретен отговор, показва още веднъж, че формулата две от три е много важна.
СДС тогава имаше и трите власти - не знам дали се получи преяждане с власт, но това не е за препоръчване. Давам си ясна сметка от дистанцията на времето, че е добре една от властите да не бъде в ръцете на ПП ГЕРБ, защото наистина ще се получи преяждане с власт, от която никой не печели.
Алексей Петров: Благодаря на г- н Христов за отговора и му пожелавам успех за сметка на другото лице на Бойко Борисов - Росен Плевнелиев, които няма достойнството да е тук.
Въпросът ми към г-н Каракачанов, ние говорим за национална система за сигурност, бихте ли откроили Армията, като един от основните елементи на националната ни система за сигурност?
Красимир Каракачанов: По Конституция Армията е задължена да бъде в състояние и да отстоява суверенитета на страната и териториалната й цялост. Сегашното правителство изработи една доктрина, която се позовава на чл. 5 от Вашингтонският договор - за колективната отбрана, нещо абсолютно несигурно.
Ако възникне конфликт между две натовски държави, ние сме оставени на произвола на съдбата. В чл. 3 от същия договор - всяка страна е длъжна да изгради боеспособна Армия, готова да отрази чуждо нападение. Тогава идва чл. 5 да дойдат и да ни помагат други страни.
Българската армия наброява 20 хил. щика, 80 танка и 16 самолета, тя не е в състояние да свърши това. Според изчисления на експерти за БА минимум 50 хил. армия, която е модерно оборудвана и въоръжена.


Беновска: Ще има ли политически тестостерон във вашата президентска реч. Кое е най-важното, което ще произнесете в своята първа президентска реч , ако станете президент на България?

Ивайло Калфин: България се е справяла тогава, когато е единна, обединена. Това означава, че в гражданите трябва да има чувство на справедливост и солидарност. Ще защитавам каузите за работеща България, която създава работни места и се бори с бедността. България на регионите, която заличава разликите между регионите в страната и спира обезлюдяването им. Ще работя за България на младите, която да дава възможност те да направят кариера, да създадат семейства и да отглеждат децата си тук.
Румен Христов: Президентът е най- политическата фигура в страната, независимо, че по Конституция той е деполитизиран. При президентската институция всичко е политика - вътрешна и външна, тази по демографската криза, икономическа политика на страната. Няма как да избягам от политическото в моята реч.
Искам да съм президент на една достойна България, на достойни българи. Президент, които ще казва Не, когато това налагат интересите на България и българските граждани. Както бих казал и Не за пакта Евро плюс, които се подкрепя от сегашното правителство. Държавният глава трябва да има смелостта да отстоява своите интереси пред Великите сили, защото ние сме нация с достойнство и 1300 годишна история.
Красими Каракачанов: На България е необходимо ново Възраждане - на духа, морала, икономиката. Ако искаме да не бъдем нацията, която иска да бъде уважавана, да живее достойно, да ни се чува думата, трябва да имаме морал, достойнство и да бъдем патриоти.
Ако на 23 октомври българските граждани гласуват за мен, ще чуят цялата реч.
Алексей Петров: Благодаря, на българските граждани, че избраха представителя на гражданското общество, разбирам, че останах само аз след оттеглянето на г-жа Меглена Кунева. Благодаря за това, че предпочетохте представителят на малкия и средния бизнес, какъвто съм повече от 16 години. От днес нататък малките предприяттия могат да разчитат на своя директен представител на Дондуков - 2.
Ще бъда работник за създаване на работни места, защото, ако има работа пенсионерите няма да бъдат обречени на мизерия, а младите хора на емиграция.
В следващите дни ще подпиша предложението за референдум, с който да се отнемат привилегиите на партиите

Беновска: За какво мечтаете?
Ивайло Калфин: Нещо положително от България - да стане пример за европейските страни.
Румен Христов: България да стане привлекателна за младите хора, те да не я напускат и да се връщат тук при нас.
Красимир Каракачанов: Мечтая за България на три морета - това е студентския ми лозунг още от СУ. Мечтая си, когато се срещам с хората да не гледам мъката и сълзите в очите , да не ми задават въпроса: „Защо след 40 години труд вземаме мизерни пенсии, нямаме здравеопазване, защо внуците са в чужбина".
Пожелавам на хората да гласуват за промяна, защото тези безобразия трябва да приключат.
Алексей Петров: В България да няма мизерия!