България плаща $22 000 данък „допинг“ годишно

България превежда всяка година по сметката на Световната антидопингова агенция сумата от $22 000. Според официалните документи на WADA това е доброволен жест от наша страна в битката с употреба на забранени вещества в спорта. В действителност тази вноска е абсолютно задължителна. Освен ако правителството утре не гласува спортът в държавата да бъде закрит. Да спреш да си плащаш, е самоубийствен акт. Той би довел до безпрецедентно лишаване на спортистите от дадена страна от участие на летни и зимни олимпийски игри, световни и европейски първенства. До зачеркването им от всякакви международни прояви.

Всеки си плаща. Според Световната антидопингова агенция чисто и просто става въпрос за акт на добра воля, за спонсорство в най-чист вид. Сумите за отделните държави се различават и се изчисляват на базата на брутния вътрешен продукт. До голяма степен обаче тези дарения формират годишния бюджет на WADA. През 2013-а той бе $25 млн. От тях $15 млн. са приход от „доброволци" начело със САЩ, които са превели близо $2 млн. Веднага след тях се нарежда Япония с $1,5 млн. В Европа списъкът с дарители се оглавява от Русия, Великобритания, Франция и Италия със средно $1 млн. При великите сили думата „допинг" е толкова мръсна, че почти не се произнася. Действащите мегазвезди в спорта остават недосегаеми. С малки изключения като трикратния световен шампион в спринта Тайсън Гей и олимпийската шампионка Вероника Кембъл-Браун.

Суперзвездите са откровена печатница за милиони, прекалено ценни за бизнеса и маркетинга в световен мащаб, за да бъдат уличавани в нещо нередно. Гърбовете им се пазят от политически интереси, могъщи корпорации и тлъсти рекламни договори. Можете ли да си представите какво би се случило с леката атлетика при положителна проба на Юсейн Болт? Зад гърба на Светкавицата и други от неговия калибър стои цялата медицинска индустрия на планетата. Разработват се медикаменти за индивидуално ползване, специално за конкретния спортист. Всичко това, разбира се, е тайна и за него няма да прочетете в пресата, няма да ви го съобщят по телевизията.

След година въпросният препарат, който все още е неуловим и от най-съвършените методи на проверка, се пуска за публична употреба. Той обаче продължава да струва много пари, а ние не можем да си го позволим. Затова българските спортисти продължават да гърмят като тапи от шампанско с допотопни хапове от 70-те години, които могат да се намерят в аптечната ни мрежа за по 5 лева флаконът.

Евтино е. Достъпно е. Купуват си самите спортисти. Принуждават се, защото системата у нас е разрушена. По клубовете няма никакви лекари, а спортната медицина за сегашните атлети е по-непозната материя от атомната физика. Треньорите ни нехаят какво гълтат възпитаниците им. За тях в повечето случаи е достатъчно да съберат месечната такса, за да покрият наема за залата, стадиона или басейна. Спортистите искат с по-малко тренировки да постигнат много по-високи резултати. Републиканска титла или медал, които да ги вкарат в националния тим. Без да си дават сметка, че на лъжата краката са къси. И рано или късно лепват поредното срамно петно не само на своето име, но и на това на страната си.

Лабораторията ни е в десета глуха

За да се упражнява контрол над спортистите, в България трябва час по-скоро да заработи лицензирана антидопингова лаборатория. Тя трябва да е под шапката на антидопинговата агенция. Това обаче не се случва и няма изгледи скоро да стане. Още през януари страната ни е била готова с акредитацията. Изпратени са документи до световната агенция, подплатени с гаранции от правителството. След смяната на властта историята замира. От WADA решават, че политическата обстановка у нас не е достатъчно стабилна, за да ни се доверят в толкова отговорно начинание. Решението дали да ни бъде издаден лиценз е отложено от май за септември. Септември обаче мина и България пак остана под чертата, въпреки че временният министър на спорта Петър Стойчев също изпрати ново писмо. Лабораторията ни стои под ключ, макар и напълно оборудвана, с валидирани абсолютно всички методи на изследване.

Почти 30% от топатлетите в света признават, че зобят

От 2011 г. насам секретен екип на WADA е анкетирал над 2000 лекоатлети. Сред тях 29% са участници на световното първенство в Москва тази година и 45% са състезатели на Панарабските игри. Всички те признават срещу гарантирана анонимност, че използват забранени субстанции. Изследването е на „Ню Йорк таймс". Само за сравнение едва 2% от пробите, изследвани в лабораториите на WADA през 2010 г., са се оказали положителни. Изследователите били притиснати да не публикуват резултатите, които биха извадили на показ плашещата действителност под красивото лице на спорта. Изводът е ясен - огромна част от елита се допингира, а съвременните тестове са напълно безполезни.

Тарикати мамят с изкуствен пенис

Изкуствен член и урина на прах са най-новият хит сред измамниците в спорта, разкри австралийският адвокат по спортно право Ричард Редман. Въпросното устройство, наречено Whizzinator, се продава свободно в интернет срещу 139,95 долара. Комплектът включва още спринцовка и подгревател за урината. Тя се поддържа в телесна температура, батериите издържат над четири часа. Освен това пенисът се предлага в няколко цвята в зависимост от расата на съответния спортист. Той е толкова реалистично изработен, че е твърде възможно допинг ченгетата да не заподозрат нищо нередно дори и на метър от даващия проба.

 „Нашият продукт е идеален за прикритие и лесен за употреба", гласи онлайн рекламата на Whizzinator. Той се продава и в много магазини за сексартикули по света. „Средствата за измами еволюират по-бързо от тестовете. Показателно е, че Ланс Арм­стронг и Марион Джоунс не дадоха нито една положителна проба по време на активните си състезателни кариери", коментира Редман.

Фитнес центровете - гъмжило на анаболи

Най-големият бич за превърналата се в масова практика в България употреба на забранени вещества са фитнес центровете. В страната ни няма закон, който може да блокира процеса. Масова практика е инструкторите по залите да блъскат с допинг спортистите. Предимно с анаболи. За да не бъдат хващани, а и за да жънат успех сред последователите си, треньорите хитро скриват стероидите в шише с разтворен протеин. Така хем ръцете им са чисти, ако, не дай Боже, някой им прати проверка, хем спортистът, който в повечето случаи е неграмотен по въпросите за допинга, си мисли, че мускулите и постиженията му растат от тренировка и правилна методика.

Лицензираните лаборатории на Световната антидопингова агенция в света са 35. От тях 20 са в Европа. Най-близо до нас е тази в Букурещ. Румъния обаче отдавна води война с допинга и инвестира сериозни средства в превенцията. Там, за да отвориш фитнес център, минаваш през обучение, подписваш договор и вземаш лиценз. Той ти се отнема, ако в залата ти бъде открит зоб. Същото е  с инструкторите. В последно време в България всеки втори стана треньор по физическа подготовка и взе да се изживява като алхимик. В Румъния не можеш да упражняваш тази професия без лиценз и той също подлежи на отнемане.

Добрите резултати са подозрителни

Постигаш добри резултати, набиваш се на очи на допингченгетата. Дълго те няма поради контузия и се завръщаш по шампионски, също. Прекалено често се контузваш, отново си съмнителен. В списъка „Под наблюдение" попадат елитните спортисти на България, които участват в международни прояви и имат забележими постижения. В него обикновено са представителите и на т. нар. „рискови спортове", в които се знае, че се употребява често допинг. Веднъж попаднал в този списък, спортистът е длъжен на всеки три месеца да съобщава на WADA данните за своето местонахождение.

Източник: Преса