България може да загуби милиони европейски пари

Сърджа Попович, теоретик на протести

Млади студенти от средната класа следваха в редица страни точка по точка учебниците по „ненасилствена революция“, написани от американския политолог Джин Шарп, който ръководи съвместно с бившия полковник „Боб“ Хелви института „Алберт Айнщайн“ в Бостън - нов начин за сваляне на неудобни правителства. Следвайки максимата, че там, където въоръженият бунт е невъзможен, се налага системата CANVAS. Как се работи с нея? Тя има три нива. Едното е с местни активисти, които приемат нашите хора с опит. Второто ниво се състои в предоставяне на безплатни помагала, в които се обяснява как да се води битка с потисниците. Едно от тях е класическият Наръчник за ненасилствена борба, който се намира в интернет на много езици, за да може да бъде използван без заплащане и без проблеми там, където е необходим. Последният ни наръчник, озаглавен Обърни потисничеството срещу самото него, вече има голям успех. Той е, както всички останали, лесен за разбиране и прилагане. А на третото ниво работим с учени, които помагат на масите да разберат нашата система. Когато се вгледаме в опита от ХХ век, се открояват ясно няколко успешни акции без прилагане на насилие, които промениха света завинаги. Ганди показа как се слага край на колониализма в Индия, Нелсън Мандела или Мартин Лутър Кинг – как се противостои на расизма. Борбата на Лех Валенса как да се изгонят съветите от Полша и да се постигне европейско единство е друг пример. Така че моят институт CANVAS се опитва да разбере какви са били тези процеси с помощта на специалисти по обществените науки. При всички случаи е много трудно да се каже какво точно трябва да се прави, защото не става само с копиране. Всяко място си има своите особености. Има малко на брой елементи, които са общи за всички изброени успешни опити, и с тях работим. Наричаме ги „божествената троица“ на нашата борба. Първо – единството, второ – планиране, и трето – дисциплина на ненасилието. Единството е необходимо за събирането на хора. Трябва да се накарат да участват колкото се може повече хора, без да им се позволява да прилагат насилие. При диктатурата това, което парализира хората, е факторът страх, а при демократично, но корумпирано управление, апатията прави хората неефективни. Като знаем това, анализираме настроението на хората, както и способността да предизвикаме ентусиазъм, също стратегията и тактиката, които могат да се използват. В общества със силна култура на ненасилие, ние полагаме всички усилия и не прибягваме до саможертвата и други подобни действия, защото ги считаме за вредни и непродуктивни. Във всеки случай, има много интересно проучване, проведено от две американски изследователки – Ерика Ченоует и Мария Стефан, които са изследвали 323 кампании между 1900 и 2006 г.. В него може да се види, че конфликтите, водени по методите на ненасилствена съпротива, са много по-дълготрайни и ефективни от насилствените или военните. Ненасилствената съпротива има 53% шанс за успех, срещу 26% при съпротива чрез война или насилие. Ето защо нашата система е не само по-етична, но и по-ефективна. Сега има нови течения и места, където избухва протестът. Това са хора, които не идват от политическата сфера. Това, което се случва е защото хората нямат доверие на политическите елити. Протестите не се провеждат от формални политически партии, а от хора, които са уморени от положението в страната и искат сами да свършат нещата. И несъмнено ще продължат напред. Съществуват правителства, избрани чрез избори, но те изглеждат неспособни да покрият основните потребности на хората. Най-важната причина за протестите, която виждам, е нарастването на престъпността и поради това проблемът е не толкова до партиите, колкото до решаването на проблемите в икономиката и сигурността. При всички случаи, нашата мисия е да подкрепяме групите, които искат политическа промяна, било в условията на демокрация или срещу автократично управление. Аз се опитвам да разделя света на две големи групи. В щастливите страни правителството се страхува от хората, а в нещастните страни хората се страхуват от правителството. . Поради това просто вярваме в събирането на хора, в ентусиазма и познанията. Искаме да проработят единствено техните идеи, а не идеите на другите. Ако имаш ясни цели и някой иска да ти помогне, трябва да се говори с него. И ако целите ви съвпадат, приемаш помощта. Не виждам проблем в това.

20.08.2020 18:50:31