320 или 2500 ветрогенератора? Веселин Тодоров: България има нужда от ясни правила, не от мораториум

/КРОСС/ 2500 вече изградени ветрогенератора в Североизточна България. Още 5000 предстоят. Турбини с размерите на Айфеловата кула. Риск за земята, водата и цели населени места.

С подобни твърдения се събира подкрепа за националния протест срещу големи фотоволтаични и вятърни проекти на 12 септември.

Само че част от най-силните числа не излизат.

По данни на Българската ветроенергийна асоциация в цяла България работят около 320 вятърни турбини. Последните официални данни, публикувани от Министерството на околната среда и водите ден преди протеста, показват 719 MW въведени в експлоатация вятърни мощности в страната. От тях 556 MW са концентрирани в областите Варна и Добрич, където в строеж са още 70 ветрогенератора с обща мощност 206 MW.

Това е далеч от твърдението за 2500 вече изградени ветрогенератора само в Североизточна България и още 5000 предстоящи. Публични официални данни, които да потвърждават подобен мащаб, няма.

Но официалните числа показват и нещо друго: концентрация в Североизточна България действително има. И това означава, че притесненията на местните хора не могат да бъдат отхвърлени само защото част от числата, с които се аргументират, са неточни.

За д-р инж. Веселин Тодоров, председател на Соларна академия България, разминаването е симптом на по-сериозен проблем.

„Едно грешно число можем да оборим за пет минути. Загубеното доверие се възстановява с години. Ако хората започнат да приемат ВЕИ като нещо, което някой им налага срещу земята, водата или дома им, вече имаме много по-сериозен проблем от един спор за конкретен проект."

Има земи, които трябва да бъдат пазени. Има места, на които голям енергиен проект не е подходящ. При концентрация на няколко проекта около едно населено място общият ефект има значение. А когато има нарушение, трябва да има санкция.

Но има и друг принцип, който според Тодоров не може да бъде пренебрегнат.

„Не бих защитил един проект само защото произвежда зелена енергия. Но ако земята е твоя, проектът е допустим по закон, минал си всички проверки и държавата го е одобрила, правилата не могат да бъдат пренаписани постфактум заради натиск. Тогава вече говорим за правна сигурност, собственост и инвестиционна среда."

Държавата може да определя къде и при какви условия се строи. Може да защитава определени категории земя, да изисква екологични оценки, отстояния, рекултивация и допълнителни ограничения. Но тези условия трябва да са известни преди инвестицията, а не да се появяват след нея.

„Инвеститорът може да работи и при строги правила. Не може да работи при правила, които се местят, след като вече е вложил капитала си."

Цената на тока също е част от този разговор

През второто полугодие на 2025 г. средната цена на електроенергията за небитови потребители в ЕС намалява с 3,5%. България е сред само пет държави с увеличение, като ръстът у нас е 6,8% спрямо година по-рано.

За домакинствата картината е различна. България остава сред държавите с най-ниска номинална цена в ЕС: 13,55 евро за 100 kWh при средно 28,96 евро за ЕС. Но това е регулиран пазар и крайната цена не може коректно да бъде приписана нито като заслуга, нито като вина на една технология.

ВЕИ могат да натискат надолу борсовата цена в часовете на силно производство. Големият им дял обаче изисква мрежа, съхранение, балансиране и управление на системата. Те също имат цена.

Затова общият мораториум не може да бъде разглеждан отделно от сметката каква енергийна система ще има България след пет или десет години.

„За домакинството електроенергията е месечна сметка. За една фабрика е част от себестойността. За инвеститора цената, наличната мощност и сигурността на доставките могат да определят в коя държава ще бъде следващото производство."

Това е особено важно в момент, когато Европа се опитва да върне част от индустриалното производство и поставя достъпната енергия сред условията за конкурентоспособност.

Тодоров вижда същия разговор и в срещите си с бизнеса, включително по време на настоящото си посещение в Китай като част от българската бизнес делегация.

„Никой не строи завод за един политически мандат. Капиталът гледа десет и двайсет години напред. Енергия, инфраструктура, хора, срокове, правила. Ако една от тези части е непредвидима, това влиза в сметката още преди инвеститорът да е избрал държавата."

Какво следва след 12 септември?

Мораториумът може да спре нови проекти. След него обаче същите въпроси ще останат.

Кои земеделски земи България защитава? Къде допуска големи енергийни мощности? Как се оценява натрупването на няколко проекта в един район? Какъв контрол има при строителството и рекултивацията? Как се използват покривите, индустриалните и вече нарушените терени? И при какви условия един одобрен проект получава сигурност, че може действително да бъде реализиран?

Само ден преди протеста Министерството на околната среда и водите обяви, че подготвя нов подход именно към тези въпроси. Предвиждат се национално пространствено планиране на развитието на слънчевата и вятърната енергия, правила за минимални отстояния, защита на земеделските и горските територии и по-ранно съпоставяне на интересите на енергетиката, земеделието, местните общности, природата и електроенергийната мрежа.

От министерството признават, че в някои части на страната вече има значителна концентрация на енергийни съоръжения и че опасенията на местните общности трябва да бъдат взети предвид. В същото време позицията на ведомството е, че общите забрани и всеобхватните ограничения не могат да заменят ясните, предвидими и обосновани правила.

Точно тук според Тодоров трябва да бъде насочен разговорът след 12ти септември.

„България трябва да може да спре лошия проект и да остави добрия да бъде реализиран. Това изисква много повече работа от една обща забрана, но точно това е смисълът на регулацията."

Има и риск темата да излезе от конкретните проблеми на отделните райони. Земята, водата и сметките за ток лесно създават обществено напрежение, а в период преди нови изборни кампании неизбежно ще бъдат интересни и за политическите партии. Сред хората около протеста има и лица с политическа обвързаност, но това само по себе си не доказва политическа цел на инициативата и не обезсилва местните опасения.

„Не ме притеснява, че хората протестират. Това е тяхно право. Притеснява ме, когато конкретният проект, конкретният терен и фактите изчезнат, а на тяхно място останат страхът и огромните числа. Тогава вече става много трудно да вземеш добро решение."

За Тодоров именно тук трябва да остане границата между експертния разговор и разделението на лагери.

„Една централа не е добра, защото е зелена, и не е лоша, защото срещу нея има протест. Има терен, технология, мрежа, въздействие, икономика и правила. По тях трябва да решаваме."

Решенията за новите мощности, земята и мрежата, които България взема сега, ще действат много след края на сегашния спор.

Следващият конфликт около ВЕИ няма нужда от по-силен PR от едната или другата страна. Има нужда от правила, които защитават едновременно обществения интерес, собствеността и инвестицията, и не се променят според това кой говори най-силно.