София и Атина задълбочават партньорството с инфраструктурни проекти и единен глас в ЕС

/КРОСС/ Икономическото и политическо сътрудничество между България и Гърция навлиза в нов, стратегически етап. Двете държави преминават от добросъседство към изграждане на общо икономическо пространство, подкрепено от ускорени инфраструктурни проекти и все по-координирани позиции на европейско ниво. Това беше общата позиция на министри и бизнес лидери по време на форум, организиран от Българо-гръцката търговска и индустриална камара и БТПП.

Министърът на регионалното развитие Иван Иванов

Присъединяването на България към Шенген и предстоящото влизане в Еврозоната са катализаторът, който трансформира двустранните отношения, заяви министърът на регионалното развитие Иван Иванов. "Взаимодействието ни преминава на следващо ниво. Време е заедно да решаваме общи въпроси - както регионални, така и европейски", подчерта той. Като доказателство за това той посочи ускорената работа по съвместна интеррегионална програма на стойност 84 млн. евро, насочена към трансгранична инфраструктура, ефективен транспорт и превенция на бедствия. Дългоочакваният граничен преход Рудозем-Ксанти е сред ключовите проекти, които ще бъдат финализирани в най-кратки срокове.

От гръцка страна потвърждението дойде от министъра на развитието Такис Теодорикакос, който заяви, че стратегическото партньорство вече е факт. "България се превърна в нашия най-важен икономически партньор", каза той, като изтъкна, че правителствата трябва целенасочено да подкрепят бизнеса. Теодорикакос представи като пример новия гръцки Закон за развитието, който предвижда над 1 млрд. евро под формата на грантове и съфинансиране за бизнес проекти в рамките на само една година, и предложи експертна помощ на София за създаване на подобни механизми.

Визията далеч надхвърля отделни проекти. Председателите на Българо-гръцката камара Савас Карафилидис и на БТПП Цветан Симеонов акцентираха, че бизнесът вече създава "общо икономическо пространство" между двете страни и е нужна обща работа за промени в европейското законодателство, които да завършат единния пазар.

Тази идея беше развита и в геостратегически план - гръцкият министър за Тракия и Македония Константинос Гюлекас и почетният директор на ЕК Георгиос Кремлис очертаха амбицията за изграждане на вертикални транспортни и енергийни коридори.

Целта е трите големи гръцки пристанища - Солун, Кавала и Александруполис - да се превърнат в ефективна врата към България, Румъния и целия Черноморски регион. Конкретен пример за това сътрудничество е и подписаният Меморандум между индустриалните зони "Тракия" и Солун.

Сергей Станишев

На фона на позитивните заявки обаче прозвуча и предупреждение. Бившият министър-председател Сергей Станишев направи паралел с Гърция, която след тежка криза е постигнала "забележителни успехи" за намаляване на дълга си, докато в България вече пета година върви обратен процес. "Бюджетната експанзия за сметка на нов дълг, който догодина ще нарасне до близо 35% от БВП, създава измамно благополучие. Без разум и политическа воля това може да приключи с болезнено приземяване", коментира той.

Станишев отправи и стратегически призив: България, Гърция и Румъния трябва да координират усилията си и да действат като единен блок при преговорите за следващия 7-годишен европейски бюджет през 2026 г., чийто общ размер е 1.8 трилиона евро. "Само заедно ще успеем ефективно да отстоим общите си интереси", заключи той.

Източник: Dir.bg