Радев: България очаква правни гаранции за "необратимост" в отношенията София-Скопие

/КРОСС/ Натискът към България по въпроса за евроинтеграцията на Република Северна Македония се усилва и ще продължи да се усилва. Това заяви президентът Румен Радев в Словения, където обсъжда разширяването на ЕС с евролидери и премиери от Западните Балкани. Той посочи, че България очаква правни гаранции за "необратимост" в отношенията София-Скопие.

Пред БНТ президентът заяви, че очакванията към България да направи компромис по спора със Скопие се увеличават от страна на нашите европартньори. Натискът - също.

България е "за" евроинтеграцията на Западните Балкани и РСМ, но не за сметка на българския национален интерес, обясни президентът. Тази позиция той е обяснил пред председателя на ЕС Шарл Мишел, еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи и заместник помощник държавния секретар на САЩ Матю Бойс.

Пред БНТ премиерът на РСМ Зоран Заев изрази очакване скоро в страната ни да има редовно правителство, с което да продължи диалогът.

България има най-голяма интерес Западните Балкани и Скопие да влязат в ЕС. Но търси правни гаранции от Скопие за изпълнение на двустранния ни договор, премахване езика на омразата и повратната представа за България, обясни президентът Румен Радев.

За съжаление, през последните години нашите отношения със РСМ бяха вкарани в задънена улица, а поради невъзможност и неспособност да се обясни нашата позиция България дори изпадна в изолация пред своите европейски партньори. И точно поради тази причина очакванията за компромис от страна на България растат непрекъснато, каза Румен Радев.

Радев посочи, че служебното правителство работи за поддържане на диалога на най-високо ниво със Скопие.

Тук искам да призова всички партии в България, от които зависи съставянето на редовно правителство, да си дават много ясна сметка, че натискът върху България ще се засилва. И ние имаме нужда възможно по-скоро от редовно правителство и редовен Парламент, които ясно да отстояват българската национална позиция пред нашите европейски партньори, допълни президентът.

Двустранните отношения трябва да стъпят на ясно договорена основа.

Но ние очакваме, особено след приетата резолюция юли месец в Парламента на РСМ, която циментира неизпълнението на нашия двустранен договор, очакваме правни гаранции за необратими, устойчиви решения за развитието на нашите отношения, и то не само такива ясни механизми, които трябва да видим, така че да бъде изкоренен езикът на омразата. Тази повратна представа за България в учебниците и в музеите, в паметниците, от медиите, дори от политиката на най-високо ниво, каза Радев.

Ексклузивно за БНТ премиерът на Република Северна Македония обяви, че чака стабилно правителство в България, за да продължат разговорите. И се надява "ЕС да прояви необходимия кураж и да направи решителна стъпка към Западните Балкани".

Хърватия също подкрепя началото на преговори със Скопие, обяви хърватският премиер Андрей Пленкович.

БНТ: Смятате ли, че има реални шансове България и Република Северна Македония да решат спора помежду си?

Говорих по този въпрос с президента Радев, когато бях в София преди месец и половина. България е в средата на нов изборен цикъл, така че предполагам, че с чувството на реализъм, което имам, трябва да проявим търпение, докато нямаме ясни следизборни резултати в България, каза Пленкович.

Президентът Радев напомни, че най-важен показател за европейския път на Скопие е спазването правата на хората с българско самосъзнание там.

Затова призовах и нашите европейски партньори натискът да не бъде само върху България. Има неща, които трябва да се свършат и те са във фундамента на ЕС, те са европейските ценности за гражданските свободи, каза Радев.

В Блед лидерите на страните от Западните Балкани изразиха разочарованието си от бавния преговорен процес, а Брюксел напомни, че отделя 3 млрд. евро за региона за борба с пандемията и 9 млрд. - за инвестиции.

Европейският съюз е важен за Западните Балкани, но Западните Балкани са от също такова значение за ЕС, заяви Шарл Мишел, председател на Европейския съвет.

От шестте страни в Западните Балкани, Сърбия и Черна гора водят преговори за присъединяване, Албания и Република Северна Македония - очакват начало, а Косово и Босна и Херцеговина са потенциални кандидатки.