Плевнелиев е технократ, не разказвач на галещи ухото истории

/КРОСС/Как се представи президентът за 4 г. мандат

България е сред петте най-добри икономики през 2015 г. С тази оптимистична оценка президентът Росен Плевнелиев обобщи последната година от своя мандат като държавен глава на десетата среща с българския бизнес преди дни. Тя очертава и постигнатото през първата година от мандата на второто правителство на Бойко Борисов.

Мнозина биха попитали дали този оптимизъм е оправдан. Но според мен той струи от натюрела на държавния глава на прагматик, който в началото на мандата пое едно нелеко наследство от президента Георги Първанов. Тъкмо с Първанов свързвам поредицата от неуспешни проекти, които вкарват България и българския данъкоплатец в огромни загуби и до днес. Нито един от проектите, които той инициира - например Големият шлем, не се случи. На този фон

оценката, че

България е сред

петте най-успешни

икономики през

2015 г., съвсем

не е пресилена

Ето и малко статистика: 2,8% ръст на икономиката, 12% ръст на експорта, 40% ръст на чуждестранните инвестиции, 2,8 млрд. лв. ръст на приходите в бюджета, дефицитът намаля чувствително до 2,6% от БВП, безработицата падна до най-ниското ниво от 2009 г., брутният външен дълг на страната намаля до около 80%, държавният дълг е под 30% и е третият най-нисък в ЕС. А в усвояването на еврофондовете е постигната 96% успеваемост.

Президентът Плевнелиев обясни, че възходът на българската икономика се дължи на

ръста на експорта

към Германия, който е нараснал 3 пъти за 10 г., и към Югоизточна Европа, който се е увеличил двойно за последните 5 г. Държавният глава цитира данни, че през последното десетилетие търговският обмен между България и Румъния се е увеличил 10 пъти, а между България и Сърбия 3 пъти.

На фона на случващото се по света - страховете от рецесия, спадът на цената на петрола, сривът на борсите в Китай и забавянето на китайската икономика като цяло, колкото и да сме песимисти,

България

изглежда добре Еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хан също потвърди това.

Росен Плевнелиев не е разказвач на галещи ухото истории, а прагматик и технократ. Може би затова не се радваше на голямо разбиране по време на своя мандат. Той си постави надпартийни и надмандатни цели с конкретни изражения - например "София техпарк", клъстерите и поредица иновационни проекти. Ние нямаме собствени автомобилни заводи, но сме сред първите по производство на части за автомобили. Отбелязваме и ръст в аутсорсинг сектора, който се развива главоломно. И това е положителна тенденция, защото се разкриват работни места.

Три са ключовите думи на бъдещото развитие на търговско-икономическото сътрудничество на България със страните от Балканския регион:

стабилност,

прагматизъм и

добронамереност Изминалата 2015 г. отбелязва ръст на фона на най-близкото нещо до "гореща война" в Сирия от края на 1945 г. насам, хибридни атаки срещу самата България, както и нерешените замръзнали конфликти в Украйна и Приднестровието. Всичко това в контекста на невиждана мигрантска криза, която буквално разтърсва ЕС из основи, следователно, погледнато чисто географски, е много логично на фона на водената досега външна политика България да търси баланси, своего рода златна среда. Макар че ние отдавна много ясно сме се определили на страната на кой отбор ще играем и президентът го акцентира многократно и пределно ясно.

Той не

мълчи гузно

по външнополитически въпроси за разлика от мнозина публични фигури и е разбираемо, че това дразни мнозина, които явно подкрепят чужди интереси или изчакват "началниците да се разберат" и тогава да определят своята позиция.

За разлика от някои европейски държави ние не се колебаем по отношение на общоевропейските ценности и НАТО. Не сме поели курса към самозаграждане и едностранен отказ да изпълняваме правила, които са сърцето на Евросъюза. Ако възпрепятстваме преминаването на капитал, стоки и граждани, това би означавало да сме унищожили този съюз. И независимо от песимистичните настроения сред българския електорат едва ли някой би отрекъл, че България в ЕС е много по-добре, отколкото извън него. Има ли смисъл да изброявам съседни държави като Сърбия, Македония, Турция, които от години чакат на неговия праг. Ситуацията около нас е сравнима с

бурно вълнение

от 8 бала,

а ние имаме нужда от широк и стабилен съд, с който да се движим напред, който не бива да бъде торпилиран отвън и клатен отвътре.

Като цяло недоволството на българите иде от крещящата липса на справедливост и от собствения им нисък социален статус. Благосъстояние обаче се постига с прагматизъм, другото е популизъм. Популизмът има особено благоприятна почва у нас, защото в рамките на няколко месеца преди избори се гарантират чудеса, за които всички са убедени, че няма как да се превърнат в реалност. Същевременно отказваме като общество да настъпим здраво педала на прагматиката, за да постигнем реално благосъстояние, което пък от своя страна е неизбежно свързано със справедливостта. Захватът на държавата минава през съдебната система, руши правилата, създава нездраво неравенство, защото правилата за едни не важат за други. Пробойните са много - съдебна система, миграция, единството на нацията.

На този фон един от големите позитиви на президентската фигура е, че е консенсусна. Имаше предишни времена, в които институцията на "Дондуков" 1 не стъпваше на "Дондуков" 2 и не си говореха изобщо. Докато сега имаме президентски съвет, въведени са и парламентарни консултации. И понеже президентът навлезе в последната година от мандата си, би било добре наследникът му, който и да е той, да продължи тези добри практики, защото те не са безсмислени. Ние отново имаме нужда от прагматик - "подреждач" в нашия обществен живот, защото на другия полюс е

хаосът от клюки,

есемеси и каки,

в който се движим в момента.

Каква е цялостната равносметка за мандата на президента дотук? Неговите усилия бяха по посока на това да бъде надпартиен, да постига консенсус, да балансира, което никак не е лесно, особено в популистка среда, в която, за съжаление, конкретните личности, а не общовалидните правила имат водеща роля. Личната му репутация като президент беше препотвърдена в международен план от поредиците визити на държавни глави и официални лица от страни-партньори в рамките на ЕС в София - нещо, което не се беше случвало отдавна. Същевременно, най-вероятният бъдещ президент на САЩ - Хилари Клинтън, има кадър с Росен Плевнелиев в своя предизборен клип в мрежата и това също е индиректен знак има ли доверие външният свят на нашия държавен глава, или не. Спомнете си само как президентът Бил Клинтън върна пари, дарени за кампанията му от вдовицата на Илия Павлов Дарина Павлова.

След укрепването на репутацията на президентската институция вторият приоритет на държавния глава е концентриран около т.нар.

икономизация

на външната

политика,

тоест отново белег за прагматика. За нашето общество е изключително важно да продължим тази инерция и да я ускорим, особено по отношение на износа и трайното задълбочаване на икономическите ни връзки на Балканите. Имаме нужда да създаваме благосъстояние и то да остава в страната, както и от нови работни места, които да създават висока добавена стойност, с което да гарантират растящи постъпления в бюджета.

На трето място, но не по важност е сигурността. Перспективата, върху която трябва да се работи, е как да се намери консенсусът и балансът от най-добрите публични политики по отношение на сигурността. Защо? Защото всички имаме подозрения, че след затихването на мигрантския наплив, напролет може да преживеем нова мигрантска вълна, на която нашите институции трябва да реагират адекватно и бързо. Гледайки какво се случва в Давос, за пръв път от 4 или 5 години насам в класацията на рисковете пред глобалната икономомика и глобалната сигурност, геополитиката и нейната сегашна нестабилност се е изкачила на второ място. В този смисъл не се учудвам на изявлението на политолога Иван Кръстев, според когото бизнесмените и политиците вече няма да имат лукса да игнорират глобалната геополитика.

Енергийната

сигурност

е не по-малък по важност приоритет. За нас е важно как и кога ще диверсифицираме своите енергийни източници. Нека имаме предвид, че спадащата цена на петрола е благодатна за потребителите, но също така създава и много сериозни рискове. Евтиният петрол е стимул за европейските икономики, но също и дестабилизационен фактор за производителите на петрол като

Русия например, която не би се поколебала да "изнесе" своите вътрешнополитически проблеми в международен план при нужда от запазване на властта на "модела Путин": справка - Украйна. В този ред на мисли ние нямаме интерес от подобно развитие на ситуацията, нямаме и лукса да търсим затваряне и изолация, а още по-малко от дестабилизация на ЕС.

Последствията от подобна дестабилизация и евентуален частичен разпад на ЕС биха били катастрофални за общества като нашето.

Източник: в.24часа