Как НАТО се пази от нападения

/КРОСС/ Радарното поле над България е почти никакво в момента. То е все още на стария принцип, когато беше насочено срещу Гърция и Турция, които бяха наши противници от НАТО, а ние бяхме във Варшавския договор. Сега, когато нещата се обърнаха на североизток, ние реално точно в това направление закрихме всички тези радарни постове. Това каза Димитър Ставрев - военен експерт и журналист от списание „Криле", в предаването „Здравей, България" по Нова телевизия.

По думите му под 3000 м могат да влизат и излизат дронове без да разберем. „Има някакво рехаво покритие над 3000 м височина, само около големите градове и големите летища", поясни Ставрев.

Ставрев обясни, че има няколко провалени конкурса за нови 3D радари. „Защо - могат да кажат от МО, но предполагам, че става въпрос за лобистки интереси", каза Ставрев.

В България липсва стратегия за борба с дронове и за използването на дронове. „В България тази тема е още в някакъв абсолютен зачатък", каза Ставрев.

Той посочи Полша като пример за източноевропейска страна с добре развита и структурирана система за ПВО.

Иван Миланов - полковник от резерва, вицепрезидент на Международна асоциация за борба с дроновете, заяви, че от 6 години експертите се опитват да алармират обществеността и институциите за опасността от дронове, без особен успех. Не е имало сериозна реакция и след случая около летището в София, припомни той.

България не разполага със системи, с които да засече подобни дронове над въздушното си пространство. „Нямаме действащи системи и считам, че сме беззащитни", каза Миланов.

Дроновете, навлезли в Полша, могат да летят на много малка височина - на 120 м до 50 метра. „Могат да следват терена. Малки са, почти неоткриваеми", обясни Миланов.

Изключително важно според него е в много кратки срокове България да се снабди с техника. „Тя трябва да може да открива дронове на достатъчно голямо разстояние, да ги идентифицира, да прихване техните сигнали, да ги определи дали са опасни, дали трябва да бъдат свалени, по какъв начин да бъдат свалени, трябва да има защитни зони. В НАТО има координирани действия, информация, какво да се прави, как да се прави. Но всяка държава трябва да даде своя принос. Ние нямаме регулаторна рамка, нямаме законова рамка,  нямаме разпределение на отговорностите между отделните играчи - МВР, Армията, през  другите министерства и ведомства. Това не съществува към момента", обясни Миланов.

Това според Димитър Ставрев е технически осъществимо, но няма да е евтино.

„Нидерландските F-35 са базирани в Полша, италианските системи AWACS също са базирани в Полша. В България няма базирано нищо натовско", каза Ставрев.