Споразумението с кредиторите е непостижимо без себеотрицанието на политическата класа

/КРОСС/ - През 1990 г. правителството на Андрей Луканов едностранно реши да преустанови плащанията към кредиторите на България. Какво влияние върху икономиката на държавата имаше това решение?

- Влиянието на дефолта върху икономиката на страната беше катастрофално поради следните причини. Ограничи почти напълно достъпа до необходимите суровини и валутни оборотни кредити и доведе до много тежка икономическа рецесия. Започна печатане на пари за финансиране на бюджетния дефицит, което доведе до свръхинфлация, тогава съчетана с остри дефицити на жизнено важни стоки. Заедно, те причиниха силно обедняване на домакинствата.

- Вие поехте поста финансов министър точно след падането на правителството на Луканов. В какво състояние намерихте финансите на страната?

- Висок бюджетен дефицит с невъзможност за финансирането му с нормални инструменти. Почти напълно изчерпан валутен резерв и бойкот от страна на всички външни кредитори. Невъзможност да се договори споразумение с международните финансови институции, поради напълно различната система на счетоводство и статистика и на използваните икономически понятия от двете страни. С една дума, последиците върху икономиката и финансите на страната бяха катастрофални. България тогава беше единствената фалирала източноевропейска страна. Единствено Руската федерация ни последва по този трагичен път през 1998 година. Последиците от този фалит и сега тежат върху хората и икономиката на страната. България се върна на световния пазар на суверенни дългови инструменти след 24 години.

- През 1997 г. вие станахте министър-председател на България и трябваше да управлявате страната след управлението на Жан Виденов. Каква беше разликата в българската икономика от 1990 и тази от 1997 година?
- Само две години след споразумението с кредиторите стана ясно, че България отново не може да плаща. Много зле предоговореният дълг - слабо намален и с изключително високи лихви по брейди облигациите направи невъзможно обслужването му, особено при очевидно ретроградното управление на Виденов и БСП. Страната плащаше с последните си резерви и отново се изправи пред фалит, с изчерпани валутни резерви и изключително бързо обезценяваща се валута. Всички останали симптоми се повториха. Причинено бе второ, след 1989 г., пълно обезценяване на спестяванията - тогава основно на домакинствата. Единственият източник на валута бяха международните финансови институции и страната бе принудена да изпълни техните ултимативни изисквания, за да спаси националната валута и да избегне втора катастрофа в разстояние на седем години.

- Имате голям опит в преговорите както с частни, така и с държавни кредитори, а също и с Международния валутен фонд. Кое според вас е най-важното, за да постигне една задлъжняла страна споразумение с кредиторите си?
- Най-важното е политическата й класа да има воля и да е готова на саможертва. Без пълно политическо себеотрицание, споразумение не може да бъде постигнато. Никой народ, никога, не може да разбере и приеме жертвите, които следва да направи, за да спаси това, което може да се спаси. Няма по-ненавиждани политици от тези, които са постигнали тези споразумения и са ги изпълнили. Нека си спомним съдбата на Александър Стамболийски, след като подписа Ньойския мирен договор и въведе квесторите на победителите в Българската народна банка и Министерството на финансите.

- Предполагаме, че следите кризата в Гърция. Как виждате развитието й в следващите месеци, а и в по-дългосрочен план?

- Лабораторията за управление на риска е публикувала за своите абонати два доклада за гръцката криза. В тях има прогнозни сценарии, за това какво ще се случи в страната. Първият доклад се фокусира върху два вероятни сценария за рисковете от управлението на правителството на СИРИЗА и „Независими гърци" - на първо място за самата Гърция, след това за Еврозоната, Европейският съюз, НАТО и за България. Базовият сценарий прогнозира следната поредица от събития. Представяне на преговорите по дълга за успешни. Възприемане на 60% на икономическата и финансова политика на предходното правителство. Щедрите предизборни и социални обещания няма да бъдат изпълнени. Преследването на олигархията ще бъде опит за заместваща политика. Ще се стигне до загуба на доверие. В края си сценарият води до засилване на социалните конфликти, до нова рецесия и до предсрочни парламентарни избори. Резервният сценарий преминава през следните събития. Провал на опита за намаление на дълга. Преустановяване на обслужването на дълга и конфронтация с Европекския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. Сближаване с Москва в търсене на финансова и политическа подкрепа. Невъзможност за финансиране на всички бюджетни разходи и финансов колапс. Въвеждане на драхмата, което води до национална катастрофа. Вторият доклад допълва първия и представя трети сценарий, при който гръцката криза се изразява в изостряне на икономическата и финансова криза.

- Много често се чуват мнения, че гръцката макроикономика е в трагично състояние, но хората живеят добре - за разлика от България, където макроикономическите показатели са стабилни, но хората са бедни. Споделяте ли това мнение и какво е вашето обяснение?

- Споделям мнението и съм убеден, че отговорът следва да се търси в следното. Напълно освободени или слабо и безконтролно облагани са двата най-силно развити икономически сектора на Гърция - транспортното корабоплаване, с 15%(!!!) от световния флот и туризмът. Гърците получават пряко или косвено доходите си от тези частни сектори. Грижата за всичко останало са оставили на държавата. Под силно европейско (предимно френско) влияние в Гърция бе създадена огромна административна класа, основно в местната власт и публичните услуги. Погледнете само броя на гръцките общини и направете сравнение с Германия и дори България и ще се убедите. Политическата партизанщина е изродила тази административна класа с непрекъснат и абсолютно ненужен растеж и недопустими за здравия смисъл привилегии.

- Ще оцелее ли Еврозоната в сегашния си вид и виждате ли шансове за България да стане част от нея?
- Еврозоната ще оцелее. Не бива по никакъв начин да се коментира в сериозно интервю това, което г-н Варуфакис твърди наляво и надясно. Ако се случат по-вероятните наши два сценария за гръцката криза, България скоро не бива да мисли за въвеждане на еврото.

- Икономическите прогнози са сложно нещо в бързо променящата световна и регионална обстановка, но бихте ли се наели, като специалист с голям опит, да направите една краткосрочна прогноза за развитието на Балканите в следващата една година?
- За съжаление нямам оптимистична прогноза за Балканите в следващата една година. Факторите, които определят моя рационален песимизъм, са много силни. Преговорите по програмата за подпомагане на страната са далече от целта. Войната на нерви между гръцките преговарящи и кредиторите, замества преговорния процес. Това е основната причина за драматичното намаляване на шансовете на нашия базов сценарий за излизане от кризата Поради същата причина рязко нарасна вероятността за нашия резервен сценарий - Grexit.

Мария Спасова, Иван Петков

GR Reporter

Иван Костов, министър-председател (1997-2001)