България е платила над 13,8 млн. лв. за потъпкани права само за 10 години

/КРОСС/ Кой и за какво осъди страната ни?

Когато правосъдието у нас се превърне в „мираж", последната спирка е Страсбург. А там сметката винаги пристига - в милиони левове и с тежки констатации за полицейско насилие, незаконно подслушване или потъпкани основни права и свобода.

България продължава да плаща висока цена за дефицитите в правосъдната система. И за произвола на някои институции. Справка на Министерството на правосъдието, предоставена след наше запитване, разкрива мащабите на финансовото измерение на тези грешки, произвол и злоупотреби с власт:  за последното десетилетие държавата е изплатила общо 13 819 896 лева за обезщетения по решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). България ратифицира Европейската конвенция за правата на човека през 1992 година.

Проверката ни, извършена с помощта на Google Pinpoint, установи, че от тогава до сега срещу България са заведени 912 дела. Първото осъдително решение на Европейския съд по правата на човека е през 1997 година по делото „Луканов срещу България". Делото е историческо, тъй като е първото осъдително решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) срещу българската държава. То бележи началото на практиката на съда по отношение на защитата на правата на човека в България след демократичните промени.

Жалбата е подадена от Андрей Луканов - бивш министър-председател на България. През 1992 г. срещу него започва наказателно преследване за длъжностно присвояване в особено големи размери (свързано с предоставяне на помощи на развиващи се страни).  Луканов е задържан под стража на 9 юли 1992 г., след като имунитетът му като народен представител е снет. Той оспорва законността на своето задържане пред ЕСПЧ, твърдейки, че то не е било обосновано от наличието на реално извършено престъпление, а е било политически мотивирано. 

Липса на „разумно подозрение": 

ЕСПЧ установява нарушение на Член 5, параграф 1 (Право на свобода и сигурност) от Конвенцията:  Съдът приема, че към момента на ареста и по време на задържането българските власти не са представили достатъчно доказателства, които да обосноват „разумно подозрение", че Луканов е извършил престъпление по смисъла на тогавашния Наказателен кодекс.  ЕСПЧ подчертава, че действията, за които той е бил обвинен (колективни решения на правителството за отпускане на държавни средства), не са съставлявали престъпление според действащото към онзи момент българско право. Следователно лишаването му от свобода е било незаконно и произволно.

Тъй като по време на произнасянето на решението (20 март 1997 г.) Андрей Луканов вече е покойник (убит на 2 октомври 1996 г.), обезщетението е присъдено на неговото семейство: 

40 000 френски франка за неимуществени вреди (морални щети).  Не се присъждат имуществени вреди, тъй като не са предявени специфични претенции за такива. 

Това дело има символно и правно значение за България, тъй като ясно показва на младата българска демокрация, че наказателното преследване не може да се използва за политически цели и че мерките за неотклонение трябва да почиват върху солидни доказателства за извършено престъпление, а не върху субективни предположения. 

Статистиката: Рекордни плащания и системен отказ от реформи

Според данните на Секретариата на съда за 2024-та година, държавите -членки с най-голям брой осъдителни решения са Русия, Украйна, Турция, Румъния, Италия, Азербайджан, Унгария, Полша. България доскоро е била на девето място по брой осъдителни решения с поне едно нарушение на Конвенцията през 2023 г. През 2024 година вече заема 16-то място. Най-критична във финансово отношение е 2023 година, когато сумата по присъдите надхвърля рекордните 4,14 милиона лева. Макар броят на новите жалби да намалява под 600 годишно през последните три години, страната ни остава под обстрела на Страсбург заради хронични проблеми.

Хронология на обезщетенията (2015 - 2025 г.):

· 2023 г.: 4 142 329 лв.

• 2022 г.: 1 059 699 лв.

•  2024 г.: 513 064 лв.

•  2025 г. (до 30.09): 140 584 лв.

През 2024 г. съдът е постановил 50 съдебни акта срещу България. В 13 от тях е констатирано нарушение на Конвенцията за правата на човека, а при други 10 държавата е предпочела да признае вината си чрез едностранни декларации или споразумения, за да избегне още по-тежки последствия.

Под прицел: СРС, полицейско насилие и „чадъри"

Казусът „Чакъра" - символът на прекомерната сила

Емблематично за българския контекст остава делото за смъртта на Тодор Димов - Чакъра, който беше убит при акция с гранатомети. Именно по това дело е едно от най-тежките решения на съда в Страсбург. То е заведено след смъртта на Тодор Димов - Чакъра, който се барикадира в дома си през 2003 г. По заповед на тогавашната висша професионална фигура в МВР, срещу него са изстреляни 15 снаряда с гранатомет РПГ-7.  

ЕСПЧ определи използването на гранатомети срещу един човек като „абсолютно непропорционално". Съдът констатира и липса на обективно разследване на смъртта му. 

Цената: България бе осъдена да плати 50 000 евро на семейството му и близо 5000 евро за разноски.

„Двойкаджиите на Европа" - така експертите определят страната ни по отношение на контрола върху тайното следене. Последното решение от 2024 г.. отново ни осъди заради разпоредби за внедряване на агенти на ДАНС, които не предлагат гаранции срещу произвол. „От 2022 г. досега правителствата и Народното събрание не са направили нищо за изпълнение на решенията на съда", категоричен е правозащитникът Александър Кашъмов.

Адвокат Михаил Екимджиев посочва и конкретния виновник за повечето осъдителни решения: „Несъмнено това е Прокуратурата. Тя отговаря както за вредите от задържането под стража, така и за „чадърите" и отказите от ефективно разследване при полицейско насилие". 

Шпионаж срещу гражданското общество: Последното решение от декември 2024 г. по жалба на сдружение ‘Зелен алианс" разкри нов системен пробив. Съдът установи, че българските закони позволяват на агенти на ДАНС („служители на прикритие") да се внедряват в неправителствени организации без адекватен съдебен контрол. Макар да не присъди парично обезщетение за вреди, Страсбург наложи 2 500 евро разноски и задължи държавата да промени законодателството си. Това решение задължава България да преразгледа правилата за работа на „служителите на прикритие" в ДАНС. Страсбург ясно казва, че борбата за национална сигурност не може да става за сметка на пълната непрозрачност и липсата на външен (съдебен) контрол върху дейността на агентите.

Свободата на словото: Журналисти срещу системата

През 2024 г. ЕСПЧ защити и правото на журналистите да критикуват властта. Разследващият журналист Росен Босев спечели дело срещу България, след като съдът в Страсбург установи, че българският съд е нарушил правото му на справедлив процес и свобода на изразяване. Делото се корени в разследващата работа на журналиста Росен Босев. В свои публикации и телевизионни коментари той анализира дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) и нейния тогавашен председател Стоян Мавродиев. В отговор Мавродиев завежда дело за клевета срещу него. На национално ниво казусът преминава през две инстанции. Софийският районен съд признава журналиста за виновен и му налага глоба. На втора инстанция Софийският градски съд (СГС) потвърждава присъдата.  Ключовият момент тук е субективният състав на съда: председател на съдебния състав в СГС е съдия, която по-рано е била обект на критични разследвания от страна на Босев. Въпреки, че журналистът официално иска отвод на съдията поради липса на безпристрастност, неговото искане е отхвърлено и същият съдия постановява окончателната осъдителна присъда.

Какво установи Съдът в Страсбург?

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) разгледа жалбата на Босев и намери две сериозни нарушения на Конвенцията: 

Нарушена безпристрастност (Член 6 § 1): Съдът в Страсбург заключи, че отказът на съдията от СГС да си направи отвод е компрометирал правото на справедлив процес. Тъй като Босев е критикувал професионалната работа на съдията в миналото, е съществувало обективно и основателно съмнение в нейната предубеденост при разглеждането на неговото дело.

Посегателство върху свободата на словото (Член 10): ЕСПЧ установи, че осъждането на журналист за негови коментари по въпроси от висок обществен интерес представлява неоправдана намеса в свободата на изразяване. Съдът подчерта, че ролята на журналистите като „обществен страж" трябва да бъде защитена, а не санкционирана чрез несправедливи процеси.

Финансово измерение на решението

В резултат на тези констатации, ЕСПЧ осъди България да изплати на Росен Босев общо 7 684 евро. Сумата включва 3 150 евро за морални щети, 1 534 евро за имуществени вреди (възстановяване на глобата и таксите, платени в България) и 3 000 евро за адвокатски хонорари и разноски.

Наръчник: Как да защитите правата си в Страсбург?

Когато националните институции откажат справедливост, вратата на ЕСПЧ остава отворена за всеки гражданин или фирма.

Кога можете да заведете дело?

•  Само след като сте изчерпали всички възможности у нас: Трябва да имате окончателно решение от последната възможна съдебна инстанция (гражданска, наказателна или административна).

•  В срок от 4 месеца: Внимавайте - срокът беше съкратен от 6 на 4 месеца след последното национално решение.

•  Какво следва? Ако съдът прецени, че е налице нарушение, той присъжда парична компенсация за вредите и направените разноски.

Важно е да се разбере: ЕСПЧ не е „четвърта инстанция" и не може да отмени решението на българския съдия или да промени закона автоматично. Неговата роля е да посочи нарушението и да наложи финансова санкция на държавата. Контролът по тези плащания и последващите реформи е в ръцете на Комитета на министрите на Съвета на Европа.

АДВОКАТ МИХАИЛ ЕКИМДЖИЕВ: ПРОКУРАТУРАТА Е ПЪРВОПРИЧИНАТА ЗА ПОВЕЧЕТО ОСЪДИТЕЛНИ РЕШЕНИЯ

Михаил Екимджиев е адвокат и председател на „Асоциация за европейска интеграция и права на човека". Има десетки спечелени дела срещу България в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, много от които са довели до ключови промени в българското законодателство.

Г-н Екимджиев, кой може да подаде жалба в Страсбург?

Всеки частно-правен субект, чиито права, визирани в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, са нарушени, има право да подаде индивидуална жалба до съда в Страсбург. Това означава, че всички физически и юридически лица, с изключение на държавните органи, могат да търсят защита. Процедурно обаче това може да стане само след изчерпване на ефикасните вътрешно-правни средства за защита и в четиримесечен срок от последното вътрешноправно решение. Най-често това означава, че трябва да се мине през дву- или триинстанционен съдебен процес. Този процес може да бъде граждански, наказателен или административен.

Какви са делата, които водите най-често? Кои права са нарушени?

Това са същите права, които са визирани в глава втора на българската Конституция. Без претенция за изчерпателност - правото на живот, забраната за нечовешко и унизително третиране, правото на лична свобода и неприкосновеност, правото на справедлив съдебен процес, свободата на изразяване, на собственост.

Кои преобладават?

Все още най-голям относителен дял имат делата в контекста на наказателния процес - нарушения при задържането под стража, при нарушаване на презумпцията за невиновност, произволните претърсвания, изземвания и обиски, традиционната за България злоупотреба със специални разузнавателни средства. Все повече обаче стават и делата в корпоративната сфера, свързани например с отнемането на лицензии за хaзартна дейност, например, отчуждаването на частни имоти, притежавани от търговски сдружения за крупни инфраструктурни проекти - строеж на магистрали, газопроводи, околовръстни шосета. Има цяла поредица от решения през последните две години, в които съдът в Страсбург установява, че присъдените от българския съд обезщетения на собствениците, чиито имоти са били отчуждени за такива нужди, са в пъти по-ниски от реалната пазарна стойност. И това е един от най-големите и най-съществени правозащитни пробиви в България от последните години. Той налага промяна и на нормативната уредба, и на съдебната практика, относно методиките за оценяване на подлежащите на отчуждаване имоти.

Колко време продължава едно дело?

Различно, тъй като страсбургският съд е въвел различни „писти", по които делата вървят с различна скорост в зависимост от естеството на нарушеното право. Най-бързо се разглеждат делата, свързани с правото на живот, когато хора са били убити от представители на властите - за България са типични казусите, свързани с полицейско насилие, гранични полицаи, които малтретират и дори убиват мигранти, надзиратели, които причиняват смъртта на задържани лица. Тези дела обикновено приключват за година-две. Следват делата, свързани с нечовешко и унизително третиране - отново полицейско насилие, неразследване на жестоки побои, изнасилвания между физически лица, нечовешки и унизителни условия в затворите, психиатрични клиники, старчески домове. Сравнително по-бавни са делата, свързани със свободата на словото, правото на личен живот, справедливия съдебен процес и правото на собственост.

Кой казус е най-показателен?

Когато говорим за хиляди водени и спечелени дела, е трудно да бъде избран такъв казус. Преди 15-на години спечелихме дело от името на Тодор Димов-Чакъра, който беше изпепелен от гранатомети при акция под ръководството на Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Спечелихме и много важно за българския правен контекст дело за садистичното убийство на момче в Борисовата градина по хомофобски подбуди. Бяха го убили, защото смятали, че е хомосексуалист, и това доведе до промяна в Наказателния кодекс, с която бяха криминализирани и престъпленията срещу личността, извършени по хомофобски подбуди. Имаме две спечелени дела, свързани със системната и поголовна злоупотреба със специални разузнавателни средства и събираната чрез такива средства информация. И смятам, че тази култура на злоупотреба с лични данни е в основата и на невъобразимия скандал с видеонаблюдението и заснемането на жени в акушеро-гинекологични кабинети и на клиенти в козметични салони.

Има ли промяна в законите у нас след някои осъдителни решения?

Ако изхождаме от моята над 30-годишна практика и перспектива, има множество и съществени промени в законодателството и властовите практики, провокирани от осъдителни решения на съда в Страсбург. Те обаче не са нито равномерни, нито достатъчно своевременни и адекватни, а в някои сфери, например злоупотребата със СРС, държавата практически отказва да промени законите и практиките в съответствие с критериите на съда в Страсбург. Т.е. промени има, не са малко, но по въпроса достатъчно своевременни и адекватни ли са - отговорът е не. Някои промени са козметични, другаде въобще липсват, а на трето място само имитират изпълнение на решенията на Европейския съд.

Коя е институцията, която става първопричина за осъдителните решения?

Несъмнено това е Прокуратурата, тъй като тя ръководи досъдебното производство, т.е. нейни актове са свързани пряко както със задържането под стража и домашните арести, така и с претърсвания, изземвания. Прокуратурата отговаря и за неефективното разследване срещу многобройни казуси за полицейско насилие, т.е. тя отговаря както за вредите от предприети от нея процесуални действия, така и за „чадърите" и за отказите от ефективно разследване. Също така Прокуратурата най-често е в основата и на злоупотребата със СРС, и на нарушенията на презумпцията за невиновност чрез неадекватни изказвания на нейни представители. Последно такова видяхме на Борислав Сарафов от първите часове на разследванията на трагичния казус „Петрохан".

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ: БЪЛГАРИЯ Е „ДВОЙКАДЖИЯТА" НА ЕВРОПА ПО ТЕМАТА ЗА ТАЙНОТО СЛЕДЕНЕ

Александър Кашъмов е водещ експерт в областта на достъпа до информация, защитата на личните данни, свободата на изразяване и правата на човека. Участва активно в процесите по административна реформа и правосъдие.

Къде стои България спрямо останалите държави в Съвета на Европа?

Всяка една от 46-те държави членки има дела в Страсбург, дори и най-развитите демокрации. Източноевропейските страни обаче имат по-голям процент жалби на база на населението си. България не е изключение, но при нас има теми, по които сме „двойкаджиите" на Европа.

В коя сфера липсва напредък и България системно губи дела?

Типичен случай е тайното следене. През 2007 г. и през 2022 г. България бе два пъти осъждана за неадекватна система за контрол на специалните разузнавателни средства. Системата за запазване и достъп до данни за трафик не работи правилно, което създава възможности за злоупотреба без гаранции за гражданите. От 2022 г. досега правителствата и Народното събрание не са направили абсолютно нищо за изпълнението на решенията на Съда.

Какви мерки трябва да предприеме държавата според Европейския съд?

Съдът е очертал осем задължителни мерки. Трябва да се засили съдебният контрол при предварителното разрешение, да се осигури независим мониторинг и да се разшири обхватът на гаранциите. Хората и юридическите лица трябва да имат право на обезщетение за намесата в личния им живот при всякакъв случай на следене, а не само при незаконно такова.

Застрашена ли е независимостта на съдебната система?

Да, незаконните подслушвания и достъпът до трафични данни са проблем и за независимостта на съдиите. Въпросът дали и колко съдии са били подслушвани е пряко свързан с това дали съдебната система може да функционира свободно и без натиск.

Източник: Нова телевизия