България е на 34-о място по индивидуална и икономическа свобода

/КРОСС/Индексът на човешката свобода (HFI), изготвян от Института Катон и канадския Институт Фрейзър и представян в България от Института за пазарна икономика (ИПИ), измерва постигането на индивидуална, гражданска и икономическа свобода. Индексът се формира въз основа на 76 отделни показателя, групирани в 12 категории и оценени по скала от 0 до 10 точки. Тазгодишното издание използва данни за 2018 година.
Индексът ясно показва, че икономическата и индивидуалната свобода са тясно свързани:

По-високата свобода има и правопропорционална връзка с доходите на човек от населението - най-свободните ¼ страни имат близо седем пъти по-висок брутен вътрешен продукт на човек в сравнение с най-несвободните ¼. В най-свободните държави живее 15% от населението, а в най-несвободните - 34%.

Средният резултат за всички 162 включени държави е 6,93 т., което е слабо подобрение спрямо изданието от предходната година, а в сравнение с първото измерване през 2008 г. световната човешка свобода дори отбелязва слабо намаление, отбелязват от ИПИ.

С най-висок резултат е Нова Зеландия (8,87 т.), следвана от Швейцария (8,82 т.) и Хонконг (8,74 т.). Топ 10 се допълва от Дания, Австралия, Канада, Ирландия, Естония, Германия и Швеция. На дъното са Сирия (3,97 т.), Судан (4,01 т.) и Венецуела (4,08 т.).

Човешката свобода в България е оценена със 7,93 т., което класира страната на 34-мо място между Словакия и Хърватия. Спрямо миналогодишното издание резултатът на страната се повишава с 0,04 т. и две места в класацията, а спрямо първото издание (с данни от 2008 г.) - отново с 0,04 т. и 4 места.

Според анализаторите от ИПИ основни слабости и ограничения за гражданите и бизнеса остават функционирането на съдебната система, регулациите и разходите на правителството.

Икономическа свобода

Размер на правителството (6,9 т.) - България получава ниски резултати заради високите разходи на правителството и разширените трансфери и субсидии.
Съдебна система и право на собственост (5,9 т.) - втората най-слаба категория за България, обусловена от слаби оценки за независимостта на съдебната власт, безпристрастността на съдилищата и доверието в полицията.
Достъп до стабилни пари (9,6 т.) - сравнително високият резултат идва от свободата за притежаване на чуждестранна валута и ниските нива на инфлация в страната.
Свобода на международната търговия (8,5 т.) - ниските мита за търговия в следствие на членството на България в Европейския съюз повишават оценката на страната. Относително високи обаче остават регулаторните ограничения пред търговията.
Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,9 т.) - докато липсата на тежко регулиране на кредитния пазар се оценява високо, бюрократичните ограничения продължават да задушават бизнеса и пазара на труда.

Индивидуална свобода

Върховенство на закона (5,2 т.) - както в този индекс, така и в много други международни изследвания, това е най-проблемната категория за България и страната получава най-ниска оценка. Основният проблем е в слабата ефективност на наказателното право, но и гражданското право и процесуалната справедливост получават ниски оценки.
Сигурност и безопасност (9,8 т.) - силна категория за България, а високата оценка идва от относителната липса на терористични атаки, както и от сравнителната сигурност на жените в обществото.
Свободно движение (10,0 т.) - България получава максималния резултат заради свободното движение на хората във и извън страната.
Свобода на религията (7,4 т.) - в тази категория основен проблем са правните и регулаторни ограничения на изповядването на различните религии.
Свобода на сдружаване и гражданско общество (8,5 т.) - най-ниската оценка тук е заради репресиите на гражданското общество, а възможността за създаване на асоциации, професионални организации и други е оценена с максималната оценка.
Свобода на словото и информацията (9,6 т.) - като слабост е посочена свободата на медиите в страната.
Свобода на идентичността и взаимоотношенията (8,2 т.) - в тази категория България получава максимална оценка за липсата на ограничения в еднополовите връзки.

"Позицията на България в индекса като цяло не се подобрява и данните за над десетилетие още веднъж потвърждават проблемите в съблюдаването на индивидуалната и икономическата свобода, които са причина за потискане и на доходите в страната. Основни слабости и ограничения за гражданите и бизнеса остават функционирането на съдебната система, регулациите и разходите на правителството", категорични са от ИПИ.