Надежда Нейнски за посланиците: Това е проблем за бъдещето на България

БНТ, „Денят започва"

Надежда Нейнски, евродепутат и бивш външен министър

 

И веднага ще обясня, че това не е въпрос на реваншизъм, това е въпрос на прекъсване на зависимост от фактори, които нямат нищо общо и не кореспондират с националните интереси. И тук ще върна към един дебат в края на годината - има ли добри и лоши ченгета, както обичаме да го наричаме. И според мен с откриването на този дебат се търси алиби за част от хората, които са работили за ДС. И аз ще говоря единствено и само за Министерството на външните работи. И за да отговорим правилно на този въпрос, според мен трябва да си отговорим на един друг въпрос - била ли е независима българската външна политика по време на тоталитарното управление на България. Според мен дори и хора, които не се занимават с политика, знаят, че не е била независима. България беше част от една система на Варшавския договор, беше подчинена на външната и на вътрешната политика на Съветския съюз. И е нормално да си дадем отговора, че при външна политика, която не е независима, няма как част от добрите, да кажем зависими от ДС, да работят за българските национални интереси. Това е простият отговор на този въпрос. Някой би казал - нещата са много по-сложни. Но според мен тази сложност на нещата се свежда именно до това, до тази зависимост, която дори и хора от различни политически сили си дават сметка, че Българя не може да продължи напред, ако тази зависимост продължава да действа. И тази зависимост трябва да бъде явна, тя трябва да бъде ясна за обществото и обществото трябва да даде отговор на тази зависимост. И според мен този дебат ще бъде много сериозен дебат в началото, ако не и през цялата година. Защото, знаете, ние влизаме в изборна година и много от въпросите, не само от политически, икономически, но и от морален характер, ще бъдат п оставени тази година.
Водещ: Като казвате обаче алиби, може би е редно да припомня позицията на президента - той предложи индивидуален подход. Примерно всеки един от тези 33-ма български дипломати, които в момента ни представляват зад граница. Премиерът веднага отхвърли този подход. Кой е на ход в момента?
Надежда Нейнски: Аз затова казвам, че тук не може да има индивидуален подход. И затова въпросът трябва да бъде политически зададен по отношение на това дали е била зависима или независима външната политика. Защото аз чувам не само от устата на президента, но съм чувала дори от устата на министър-председателя тази теза, че има и добри, има и лоши. Как точно ги дефинираме добрите и лошите при положение, че за мен единствените критерии могат да бъдат българските национални интереси. Не може да въведем друг критерий- такива, които са ни били по-близки или са ни били приятели, или такива, с които ние сме имали възможност да работим по-дълго време да бъдат добрите, а останалите да бъдат лошите, зависими, нека не ги наричаме ченгета, но хората, които са били зависими от ДС. Дори и хора, които са нямали отношение и не познават начина, по който е функционирала тази структура в миналото, много добре знаят, че там зависимостта, както се казва не е била случайна и тя се е изразявала в определени ангажименти, които е много трудно да бъдат прекъснати. Зависимостите са се създавали по най-различни начини. И в крайна сметка тези хора, аз дори си мисля, че дори и за самите тях е едно облекчение, че тази истина излиза наяве. Защото, независимо от публичния ефект, те на практика, самите те прекъсват тази зависимост и по този начин не могат да бъдат шантажирани.
Водещ: Как бихте постъпили в тази ситуация, ако днес бяхте външен министър?
Надежда Нейнски: Аз смятам, че ако направим този дебат действително публичен и ако правителството вземе наистина много ясна позиция (като казвам ясна позиция, тази позиция трябва да бъде не само по отношение на дипломатите, които са зависими, а и изобщо спрямо зависимостта от Държавна сигурност. Пак казвам тук става дума за МВР, за прокуратура, за съдии, които са били зависими. Излязоха твърде много истини, да го наречем, за миналото на България), ако тази позиция е еднозначна и категорична, аз смятам, че в този дебат правителството има шанса да спечели тази битка. Нека да не кажем с президента, с хора, които подкрепят другата теза или най-малкото два се направи една черта между миналото и настоящето. А бих казала, че начинът, по който ще решим този проблем в настоящето, ще има отношение и към бъдещето на България. Ето, ние говорим и по една друга тема за „Шенген", говорим за борбата с престъпността и корупцията. Няма как хора, които са зависими от невидими структури в момента, защото ДС като система в момента институционализирана не съществува, но голяма част от тези хора са обвързани с корпоративни или с други интереси. Няма как, когато имаш зависимост от тях, да бъдеш свободен във взимането на своите решения. Дори и по отношение на борбата с организираната престъпност и корупцията, дори и по отношение с митническите измами. Тази зависимост трябва да бъде достатъчно ясна за обществото и всеки един човек или всяка една политическа сила да се произнесе спрямо нея. Аз гледам сега и дебата по отношение, не знам как е протекъл през годините, но виждате, че политически, всички политически сили еднозначно заявяват и приеха тогава закона за отваряне на досиетата. Сега БСП започва, част от неговите представители, да казват, че това било грешно решение или че било прибързан и т.н. Но ние си спомняме, че в крайна сметка в края на управлението на тройната коалиция беше постигнат политически консенсус за отваряне на досиетата. Един консенсус, който трябваше да бъде постигнат много по-рано. Знаете, че в останалите централно-източноевропейски държави този въпрос беше решен много отдавна. Колкото по-рано беше решен, вероятно България щеше да има по-малко неприятности по този път. Но така или иначе в момента при наличие на такъв консенсус, трябва всеки да поеме свята отговорност. Включително и президентът на републиката. И аз съм убедена, че на следващите президентски избори този проблем ще бъде поставен, защото, пак казвам, това не е проблем за миналото, това е проблем за бъдещето на България, за начина, по който България ще върви оттук нататък. И няма да се чудим защо интелигентни хора с опит взимат най-неочаквано най-неочаквани решения. И ключът към взимането на тези най-неочаквани решения често пъти извън всякаква логика е именно такава зависимост, която те не могат публично да обявят, но която ги превръща по-скоро в пленници на миналото, отколкото хора, които чертаят бъдещето на страната ни.
Водещ: Имате ли обаче обяснение защо правителството на Иван Костов преди десет години и повече не започна и не приключи дебата с обвързаностите ни, тайни и явни, с бившата ДС?
Надежда Нейнски: Веднага казвам - всъщност правителството на Иван Костов беше първото правителство, което постави въпроса за отварянето на досиетата. И тогава беше създадена комисия, начело на която беше тогавашният министър на вътрешните работи Богомил Бонев. Само че тогава Конституционният съд излезе с едно решение, според което хора, които са картотекирани само не могат да им бъдат открити досиетата. И на практика процесът беше блокиран. Беше отворена само една част от досиетата. След това при издаването на Симеон Сакскобургготски решаването на проблема беше изцяло блокирано. И ако си спомняте, имаше няколко неща - първо, комисията на Методи Андреев беше разформирована и си спомняте онзи прословут скандал с Бригадир Аспарухов, който на практика щеше да се превърне в причината, поради която България да не може да постигне своите външнополитически цели. Водещ: Говорите за това, когато той стана съветник на Симеон Сакскобургготски?
Надежда Нейнски: На Симеон Сакскобургготски, точно така. Тоест правителството, от което аз бях част, започна процесът на отварянето на досиетата. Но по-късно се оказа, че Конституционният съд, който всъщност взе това решение, голяма част от съдиите са били обвързани с ДС, което обяснява и решението, което те са взели. Както се казва, никой няма да създаде закон или да пусне закон, който да уязви самия него. Така че това решение на практика блокира процеса тогава и за съжаление не можаха да бъдат отворени досиетата. След това започна отново един дебат. Ако си спомняте, Румен Петков започна да отваря избирателно досиета на известни журналисти, което вдигна общественото мнение и под обществения натиск малко преди България да бъде приета в Европейския съюз беше приет закона за отваряне на досиетата, с което се създаде законовата база, за да могат досиетата да бъдат открити. Защото дори и част от нас да сме имали подозрения към един или към друг човек, при положение, че няма законово основание никой не може и няма правото да посочи с пръст друг човек или да го санкционира, или да го спре от някакво назначение, ако няма подобно доказателство. Но за мене остава неясен въпросът защо примерно това правителство, което, ето външният министър, министър-председателят заявяват своята позиция срещу закона за досиетата, но същевременно са изпращани и дипломати, които са имали досиета. Логично е, когато имаш такъв закон, който ти дава правото да го проверяваш, тези хора да бъдат проверени, за да не се стига до ситуации, в които да отзоваваме хора, които са изпращани така или иначе преди месеци. Но пак казвам, за мен въпросът е какво ще се направи от тук нататък и ще има ли кураж правителството да стигне до край и в дипломацията, и по отношение на други сфери, които имат пряко отношение към сигурността на страната. Защото това е нещо, което е изключително важно и чувствително за обществото ни в момента
Водещ: Да се върнем обаче пак на детайлите, там е дяволът, както обичаме да казваме. Механизмът по отзоваването на въпросните 33-ма посланици, които в момента ни представляват зад граница. Как ще се случи той при положение, че това е общо решение между премиера и президента, които, както знаем, са на диаметрално противоположни позиции? Ще ви питам така. Неофициално се коментира вариант Б, тъй като президентът едва ли ще се съгласи анблок да подпише указа за отзоваване - външният министър ги вика на едни по-дълги от обичайното консултации тук в София, същевременно в мисиите са назначавани временно управляващи и така докато мандатът на президента изтече тази година и да има новоизбран президент. Как ви се струва този вариант Б?
Надежда Нейнски: Аз се усмихвам, защото един приятел през празничните дни ми зададе следния въпрос, за който аз не се бях замисляла, той каза така - а какво ще кажете, ако правителството играе по начин, по който заявява политическа воля, както е модерно в момента да се каже, съзнавайки, че не може да направи втората крачка, тоест хем да вълкът сит, хем агнето цяло, хем президентът запазва посланиците, хем правителството е завило обратната позиция и че иска да ги отзове, но видите ли няма как да се случи. Така че, той казва, ще видим какво ще се случи процедурно оттук нататък. Разбира се, това, което вие коментирате... Тоест въпросът ми е доколко са искрени в заявените намерения хората от правителството. Това доколко са искрени ще видим от техните следващи стъпки. Това, което вие казвате като вариант Б, е възможно. Ако се стигне наистина до ситуация да не може наистина да се преодолее процедурата по редовния начин, по нормалния начин. Тогава това е една опция, с която ние можем да запазим .... държавите, в които те са действащи посланици като съответно ги заменим с временно управляващи. Тук веднага ще има хора, които ще кажат, че това ще доведе до свалянето на нивото на съответните държави пък в България, защото обикновено нещата стават на реципрочна основа. Но за мен сигналът, който България ще даде към Европа, защото без да подценявам останалите държави, но сигналът, който сме пратили с тези посланици в Европейския съюз е изключително негативен за България, сигналът, който ние ще дадем към Европа е изключително важен и според мен трябва да се търси вариант, с който тези хора да бъдат изтеглени от европейските столици.
Водещ: И последен въпрос, за да приключим тази тема. Кой ще спечели и кой ще загуби, ако този въпрос започне безкрайно във времето? Защото и това не е изключено.
Надежда Нейнски: Ще загуби България. Изключително много ще загуби България, ако тази тема... Вие знаете, че всеки един - и посланици, и наши партньори, и министри - в съответните европейски държави, които са дискутирали този въпрос винаги дипломатично са казвали това е въпрос, който България трябва да реши сама и са отклонявали темата. И според мен това е тест за демократичност, за политическа воля, да използваме отново този израз, и за начина, по който България съумява да реши проблемите си с миналото. Защото от този тест зависи отношението на Европа в много други отношения. Примерно, винаги се казва - няма пряка връзка, аз отново се връщам към темата за „Шенген", няма пряка връзка между въпроса, да кажем с ромите и въпроса с „Шенген", няма пряка връзка, сега някой ще каже, между въпроса с досиетата и „Шенген". Да, пряка няма, но непряка има. Защото „Шенген" е въпрос на доверие. Защото онова, което се каза за България в онова прословуто писмо на министрите на вътрешните работи... Аз искам да обърна внимание, че последното писмо, което беше изпратено до България от министри на вътрешните работи, а не от експерти на Европейската комисия, тоест от политически лица, те правят политическа оценка на причините, поради които България на този етап не може да стане част от „ Шенген". Което означава, че политическата оценка се прави въз основа на политическото доверие. Всичко е политическо доверие. Включително начина, по който те ни наблюдават, че решаваме такива важни въпроси, които за Европа дори не подлежат на коментар. Аз слушам различните дебати, че всички дипломати едва ли не имали отношение към разузнаването и били шпиони във всичките останали държави. Искам да кажа обаче нещо много ключово. Аз не знам дали всички дипломати в останалите държави са шпиони или не, но мога да кажа, че да шпионираш за една система, която е идеологическа и да бъдеш част от един блок, който има отношение към тоталитаризма, съвсем не може да се поставя знак на равенство между начина, по който защитаваш националния си интерес и начина, по който.... един блок тогава, преди падането на Берлинската стена, това са две съвсем различни неща.
Водещ: За „Шенген" обаче какви са оттук нататък полезните ни ходове след като Франция и Германия на ниво политическо, на ниво вътрешни министри ясно заявиха, че членството ни в „Шенген" през март ще е твърде прибързано, именно заради липсата на някакви категорични ярки доказателства за сигурността на борбата ни с престъпността и корупцията.
Надежда Нейнски: Аз много внимателно прочетох това писмо. Те използваха две думи, които за мен са ключови. Те искат да видят устойчивост и необратимост в борбата с престъпността и корупцията. Това са две думи, които съдържат много голям политически подтекст. Това означава, че те искат да видят различните власти, както е нормално в една демократична държава, да работят в синхрон в борбата с престъпността и корупцията. И законодателната, и изпълнителната, и съдебната власт. Те говорят за необходимост от ефективност и в изпълнителната власт, за необходимост и в съдебната система. И тук аз се сещам сега за този прословут закон за специализираните съдилища, който толкова месеци не може да бъде приет, който трябваше да бъде върнат от Венецианската комисия отново, за да бъде преразглеждан. И аз си задавам простия въпрос - при положение, че имаш мнозинство, защо трябва да се налага да ти го връща Венецианската комисия, да губиш толкова много време като можеш да го направиш по начин, по който той наистина да сработи веднага, по начин, по който отговаря и кореспондира с демократичните изисквания на съвременния свят, на европейската общност и същевременно да бъде закон, който да покаже не само политическа воля, но и конкретни практически действия. Защото това, което казват министрите на вътрешните работи на Франция и Германия е нещо друго, те не поставят срокове. Ние си поставяме срокове примерно когато излезе поредния доклад, за да видим за механизмите за сътрудничество да видим каква оценка ще даде за България, ние казваме - няма връзка между механизма и между оценките за „Шенген", но те казват, че има.
Водещ: Всъщност как се получи това обвързване на „Шенген" с механизма за оценка и контрол при положение, аз много добре помня, предишното правителство колко неистово се съпротивляваше именно срещу това обвързване? Сега изведнъж ние тихомълком се оказахме обвързани с този механизъм.
Надежда Нейнски: Като човек, който е работил по една много аналогична тема - свалянето на визите, ще ви кажа, че самата аз от опит знам, че за да се стигне до окончателното решение, вие знаете, че решението се взима с единодушие между всички държави на политическо ниво, тоест техническите критерии са задължителното, но не достатъчното условие, очевидно се вижда и в момента, за да бъде взето едно такова решение. Останалото е политическото доверие, което има много измерения. Те, може би, не се назовават, това, което казах преди малко, част от нещата нямат формална връзка, но това е доверие, което се изгражда на политическо ниво и което доверие, ако го няма, изпълнението примерно на техническите критерии не може да доведе до окончателното решение. Затова и не се поставя в момента срок, както виждате в това писмо, което за мен е изключително притеснително. Притеснително е и друго - обвързването на България с Румъния. По темата с визите ние успяхме с много сериозни и тежки преговори, и тук говоря за политически преговори, не за технически, за разграничаването на България от Румъния. И в това няма нищо конфронтационно с нашите съседи. Защото вие си спомняте, че тогава, и сега би трябвало да бъде, тезата всеки да бъде оценяван според постигнатото. Може едната държава да бъде по-успешна, другата да бъде по-неуспешна, дали ще бъде България или Румъния, дори и в това има някакъв елемент на съревнование, но в това няма нищо лошо. И тази част от хората или политици, които си позволяват да казват - абе нека да бъдем заедно с Румъния така в пакет, ще ни е по-сигурно, аз мисля, че това нещо е по-скоро комплекс за малоценност и смятам, че всяка държава трябва да възлага надеждите на своите собствени усилия и на умението си да изпълни критерии. Защото критериите от една страна са много конкретни, от друга страна политическото доверие се базира на цялостната политика на държавата. И аз смятам, че външно министерство и самият Николай Младенов, който много добре знае през какво минахме, за да свалим визите в България, трябва да бъде изключително активен и на ниво вътрешен министър, на ниво министър-председател. Тук това е усилието на цялото правителство. Бих казала, че това е усилие на една цяла държава. Това трябва да бъде национален приоритет. Но за да стане национален приоритет, правителството трябва да излезе с много ясен план за това какво ще направи в следващите месеци, за да може да реализира тази цел.
Водещ: Какво ще загубим, ако евентуално членството ни в шенгенското пространство бъде отложено?
Надежда Нейнски: Вижте, членството в „Шенген" извън тези преки практически неща, които изтичат е и сертификат за качество, ако мога така да го нарека, политическо качество. Защото влизането ни в „Шенген" е извън това, което българските граждани знаят за свободата на пътуванията и за това, че няма да има шенгенски граници. От една страна това по-голямо доверие към България ще доведе и до възможност за повече инвестиции. Тоест, как да го кажа, да бизнеса това означава сигурност, а за бизнесът това е най-ключовото нещо, за да може да се реализира една инвестиция. От д руга страна това ще даде възможност и България да покаже капацитет в контрола на външната граница на ЕС и тя ще бъде, това, което ние винаги сме искали, в много по-голяма степен равноправен партньор на всички европейски държави. Позицията ни в ЕС ще се промени значително с членството ни в „Шенген".
Водещ: Добре. И да завършим с един въпрос по-фокусиран като че ли тук в родните неща, в българската политика. През последните два месеца спор няма, че критиките на Синята коалиция към ГЕРБ зачестиха, те са все по-ярки и все по-откровени. Ще се увеличи ли тази дистанция между синята коалиция и управляващите с наближаването на местния вот и президентския?
Надежда Нейнски:... с наближаването на изборите ние ще бъдем по-критични, за да може от това да извлечем по-големи ползи. Аз смятам, че критичността на Синята коалиция не произтича от интереси да трупа повече ползи за самата себе си по отношение било на президентски, било на местен вот. Нашите критики са базиран и произтичат от сериозни тревоги относно развитието на различните сектори - и на икономиката, и на цялостната политика на България. И ние считаме, че като реформаторска десница, като хора, които сме участвали в много сериозни процеси и в структурирането на демократичната държава, не само имаме правото, но имаме капацитета и експертизата да бъдем критични и да даваме предложения за решения. Колко от тези предложения за решения ще бъдат уважени и възприети от управляващите това вече е въпрос на тяхната воля и на тяхното решение. Но ако щете дори и заради това, че и СДС, и ДСБ, и ГЕРБ сме членове на Европейската народна партия ни прави много по-отговорни относно пътя, по който сегашните управляващи вървят и ни прави много по-критични. Защото всеки един от нас знае политическата цена на това да се стигне дотук и за нас, примерно и аз неслучайно реагирах, беше много странна оценката, която се дава от ГЕРБ примерно на изминалите двайсет години, на българския преход. Тоест не се прави сериозен анализ на това какво се е случило, а тези двайсет години се представят като недобри години за България. Само че аз искам да напомня , че тези двайсет години в България с всичките условности или проблеми, или грешки, които са били реализирани от различните правителства, бяха годините, в които България завоюва правото си на демократично развитие, реформира икономиката и нещо, което, ако се връщаме към доказателствата, България стана член на НАТО и на ЕС не по милостта на ЕС, както сега в момента се вижда с темата с „Шенген", защото там милост и жестове не се правят. А именно благодарение на достигане на онази критична точка, която даде възможност на партньорите ни в много по-тежка ситуация, защото ние се водим за „Шенген" като страна, членка на ЕС, а тогава ние се водихме за свалянето на визите като страна, която все още пред вратите.
Водещ: Добре, благодаря ви за този анализ. Надежда Нейнски - гост на „Денят започва".
Надежда Нейнски: Благодаря ви.