Разочаровани от прехода

/КРОСС/Днес България не е това, което нейните граждани искат да бъде. Според трима от всеки четвърти българин преходът към свободно и пазарно общество се е провалил. Това показва проучване на „Сова харис", направено по поръчка на в. „Преса".

Почти единодушни сме, че не съхранихме изграденото и не създадохме желаното, за да заживеем като тези, с които се сравняваме. Ако все пак има някакъв успех, който придава устойчивост на нашето ежедневие, това е интеграцията ни към Европейския съюз. Присъствието ни в тази общност обаче е динамичен процес, при който постоянно се налага да отстояваме своите интереси и претенции в съответствие с установените правила, анализират социолозите.

Важен компонент в това направление е дейността на нашите представители, които ние по различен начин сме делегирали в общността. Оказва се, че според представители на избирателите у нас излъченият от България еврокомисар Кристалина Георгиева е безспорен лидер по авторитет и значимо влияние в Европа. Действително, функциите и отговорностите, които бяха делегирани на бившата банкерка от Световната банка, са на изключително високо равнище. За начина, по който се справя, не възникват никакви забележки, а в отношението към родината си тя демонстрира загриженост и отзивчивост.

Второто място гласоподавателите отреждат също на дама, която заема може би най-престижната позиция, изпълнявана някога от български гражданин - генерален директор на ЮНЕСКО. Дистанцията от водещата позиция се дължи вероятно на това, че функциите на Ирина Бокова не се свързват толкова тясно с България.

Дали поради естеството на работата й или поради лични причини, но връзката на лидера на ЮНЕСКО с България не се забелязва от нашата общественост. По същество, само фактът на преизбирането на Бокова за втори мандат е достатъчен атестат за качеството на нейната работа.

На трето място хората поставят председателя на ПЕС Сергей Станишев. Социалистите са втората по големина група в Европейския парламент и съставна част от управляващото мнозинство. Позицията на бившия български премиер му предоставя значителни възможности да влияе върху голямата европейска политика. Особено през последните месеци той полага видими усилия да превърне лидерството си в ПЕС в капитал за България.

Следват с много близки оценки тримата ни последни президенти - Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев. За Стоянов и Първанов, които в момента имат по-малки отговорности, тази оценка може да се определи като престижна. Не така обаче стоят нещата с оценката на действащия президент, която не надвишава тази на предшествениците му.

Росен Плевнелиев последователно отстоява тяснопартийни позиции и защитава идеи, приемливи за тесен кръг избиратели. Това ограничава неговия авторитет и влияние както в страната, така и в чужбина и не му позволява да влезе в ролята на балансьор на политическите процеси в държавата - роля, отредена на президентската институция у нас.

Проучването е проведено в периода 12-18 март 2015 г. То е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност 3,1%.