Президентите през призмата на историята

/КРОСС/ Проф. Людмил Вагалински е археолог и бивш директор на НАИМ при БАН, който се намира непосредствено срещу Президентството.

Според професор Вагалински е необходимо време, за да се отдалечим от емоциите и да погледнем обективно на политическите събития. „Има едно клише, че трябва да минат 100 години или поне 50, за да утихнат емоциите. Според мен е добре да има времева дистанция от 20-30 години", коментира той.

Желю Желев ще остане в историята като първия демократично избран президент на България, допринесъл за мирния преход от еднопартийна към многопартийна система. Петър Стоянов ще бъде свързван с ясната заявка за членство на страната в НАТО и Европейския съюз, а Георги Първанов - с периода, в който България стана част от двете организации. Вагалински подчерта, че оценката за държавните глави трябва да отчита и факта, че България е парламентарна република и президентските правомощия са ограничени от Конституцията.

За Румен Радев историкът отбеляза безпрецедентния ход с предсрочното прекратяване на втория си президентски мандат, за да се включи в парламентарните избори.

А Илияна Йотова определи като първата жена президент в историята на страната. „Мисля, че е добре за страната, че имаме жена президент. Този тежък преход, който вече сме завършили, беше изнесен основно от българските жени, не от българските мъже. Те поеха до голяма степен напрежението, което мъжете трябваше да изнесат. Една голяма част от българските мъже се предадоха", добави проф. Вагалински.  

Погледът към бъдещето обаче надхвърля личностите и политическите мандати. Според проф. Вагалински следващите поколения вероятно ще запомнят най-вече трудния преход на България след 1989 г. и способността на обществото да се адаптира към глобалните промени.

„Ние сме издръжливи хора, понасяме трудности и напрежение. Показвали сме го и в миналото, показахме го и сега. България се справи добре".