България е все по-далеч от груповия имунитет и от другите в ЕС

/КРОСС/ Първо нямаше ваксини. После нямаше избор. Малко по-късно бяха големи опашките, а навън беше студено. Това са само част от причините, с които беше обясняван бавният темп на ваксинационния процес в България, която продължава да бъде на последно място в тази категория сред страните от Европейския съюз (ЕС).

Вече е месец юни, в страната няма дефицит на ваксини срещу COVID-19, а желаещите имат възможност да избират сред четирите одобрени от Европейската агенция по лекарствата (EMA) продукти на Pfizer/BioNTech, AstraZeneca, Moderna и Jansen.

Всичко това изглежда като идеалната комбинация от фактори, за да напредне бързо България с имунизацията. Това обаче не се случва.

„В момента можем да направим експеримент. Някой от вашия екип да тръгне с мен - ако до 15 минути не получи имунизация, си хвърлям оставката. Където искате. Всички четири ваксини. Няма друга страна, която да го осигурява толкова достъпно и толкова бързо", каза пред БНТ главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Това е точно така. В момента работят и пунктове за ваксиниране на различни места в градовете, и личните лекари са редовно снабдявани. Не е задължително и предварително записване.

Въпреки това, не само няма напредък, но дори има и забавяне на скоростта, коментира директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов.

Това отдалечава още повече момента на т.нар. групов имунитет, който идва след като 70-75% от населението са ваксинирани. Бившият здравен министър Костадин Ангелов, който днес е кандидат за депутат от ГЕРБ, уверяваше, че това ще се случи до края на лятото.

Лошата новина е, че това няма да се случи и до края на следващото лято. Бавното ваксиниране поставя България пред риска от поредна вълна на епидемията. Междувременно срокът на годност на доставените вече ваксини може да изтече.

Как и защо стигнахме дотук? В следващите редове търсим отговорите.

Групов имунитет - чак за 2023 г.

В момента България е на последно място по ваксинация на населението сред страните в ЕС. Данните на Министерството на здравеопазването към 10 юни показват, че броят поставени дози на всеки 100 души е 22.28.

В същото време в предпоследните Румъния и Латвия са поставени съответно малко под и малко над 30 дози на всеки 100 души, показват данните на Европейския център по превенция и контрол на заболяванията (ECDC). Реално обаче в Румъния и Латвия напредъкът е малко по-голям, защото обобщените данни на ниво ЕС закъсняват.

Повечето държави в ЕС вече са преминали границата от 50% от населението, които са получили поне една доза. В България втората доза се поставя най-рано след 3 седмици, докато в Чехия това става след 6 седмици. Въпреки тази разлика, след няколко седмици повечето държави в Европейския съюз ще са ваксинирали напълно половината си население и ще се доближат до груповия имунитет.

България ще продължи да бъде много далеч от момента, в който ваксинацията ще предпазва от нова вълна на COVID-19.

След няколко седмици България ще продължи да бъде много далеч от момента, в който ваксинацията ще може да предпази всички от нова вълна на COVID-19.

Досега в България са доставени 3.8 млн. дози, от които са приложени 1.5 млн. До края на годината страната ще е получила почти 14 млн. дози. Това се равнява на броя от заявените от здравните власти ваксини, сред които са четирите, които вече получиха одобрението на ЕМА, както и продуктът на CureVac, за който се очаква одобрение през юли или август.

Тези количества позволяват абсолютно всеки българин да получи по две дози, че дори и да останат. Това обаче няма да се случи.

Първата ваксина в България беше поставена на 27 декември 2020 г. До края на януари 2021 г. са поставени 40 805 дози, а през следващия месец февруари първа доза си поставят 155 737 души.

В следващите три месеца обаче „огромният интерес", за който говореше бившият министър Костадин Ангелов, вече не изглежда толкова огромен.

Според данните, които Министерството на здравеопазването предостави на Свободна Европа, през март първа доза си поставят 203 797 души, а през април те са само с 10 хиляди повече - 213 503. По това време България започва да преодолява проблема с недостига на ваксини.

До месец май все пак изглежда, че въпреки ниските резултати спрямо останалите европейски държави, има ръст на желаещите да се ваксинират, макар и минимален.

Тенденцията е прекъсната през май. Поставените първи дози през този месец са 203 521, което е по-малко в сравнение с април.

Достигането на групов имунитет в края на лятото беше често поставяно като реалистична цел, както и от закрития Национален оперативен щаб, така и от бившия министър Ангелов.

Той дори беше начертал оптимистичен, реалистичен и песимистичен сценарий за достигането до целта, като най-лошият вариант предполагаше това да се случи в края на август. В края на април той каза, че това ще се случи още до края на юни.

В началото на лятото в България напълно ваксинирани са близо 700 хил. души или малко над 10% от населението по данни на НСИ (според данните на ECDC ваксинирани са 12% от населението). При запазване на този темп на ваксинация до края на юни първа доза от ваксините ще имат около 1 млн. българи. Т.е. месец по-късно те ще трябва да са получили и втората доза и да бъдат напълно ваксинирани. Така в края на юли в България ще има 1,7 млн. души напълно ваксинирани, което ще е около 25 на сто от населението, а това изобщо не е достатъчно за групов имунитет.

За да бъде постигнат групов имунитет, до ваксинационните пунктове ще трябва да отидат още около 3.8 млн. българи. При запазването на същия темп от поставяне на средно 200 хил. първи дози на месец, това означава, че 70% от населението може да има частично или напълно завършен ваксинационен цикъл след 19 месеца.

Малко над 420 хиляди българи са прекарали вече COVID-19. Дори и да ги извадим от сметките, това съкращава срока само с 2 месеца. Така груповият имунитет може да се очаква чак в края на 2022 г.

Страх от ваксини и лоша комуникация

Ваксини има и всеки българин може да избира каква да си постави. Защо тогава това не се случва масово?

Според зам-председателя на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България д-р Христо Димитров това до голяма степен се дължи на липсата на достатъчно ефективна комуникационна кампания. Според него е необходимо „да убедим хората, че вече имаме в България достатъчно на брой поставени ваксини, опит с всички видове ваксини" и така хората да научат, че ваксините "са достатъчно ефективни и безопасни".

За него най-притеснително е, че почти няма нови пациенти, които да се записват за имунизация.

„Това което се наблюдаваше тези 3 месеца, е това, което ние сме записали предварително. Това са хора, които са заявили и са били желаещи. Вече почти нямаме нови, които да влизат в тези списъци, там е белята," каза той пред Свободна Европа. Той си обяснява отлива с противоречиви изказвания за ваксините, направени и от част от лекарското съсловие.

Завеждащият лаборатория по инфекции на мозъка към Университета в Берн д-р Аспарух Илиев коментира, че в България има „безпрецедентна популярност на анти-ваксинационни мнения от експерти и лекари, които имат съмнителна експертиза".

„Основният фактор е страх от ваксините. Дължи се на недоверието към медии и институции, с които българинът се сблъсква много десетилетия", каза той. Според него липсва адекватна комуникационна кампания от страна на предишното управление и причината за това са проведените избори на 4 април.

"Експремиерът Борисов искаше той, а не експертите да са медийните звезди".

Д-р Димитров вижда частично подобряване след смяната на правителството и въвеждането на някои промени, които са позволили по-бързата доставка на ваксини до общопрактикуващите лекари. Според него това далеч не е достатъчно. Той предлата въвеждане на стимули за ваксиниране и привличане на по-популярни фигури за кампания.

„Не успяваме да достигнем до масовия слушател, зрител, потребител или гражданин, да го убедим, че не е заговор или завера, а е в полза на всеки от нас да защити себе си, близките си и цялото общество", каза д-р Димитров.

А ще отидат ли ваксините на боклука?

Доставките на ваксини се увеличиха, ваксинирането обаче е бавно. Интересът към Astra Zeneca почти изчезна след откриването на връзка между препарата и рядка форма на тромбоза. Така възникна въпросът какво ще се случи с останалите ваксини, ако срокът им на годност изтече.

В края на месец юли това ще се случи с 50 хил. дози от Astra Zeneca, чиято трайност е шест месеца, колкото е и тази на продукта на Pfizer/BioNTech. Ваксините на Moderna са годни за използване за 7 месеца, а тези на Jansen - 2 години. Засега обаче от Министерството на здравеопазването твърдят, че няма вариант да се стигне до изхвърляне на ваксини.

„На този етап няма опасност за бракуване на ваксини срещу COVID-19 заради изтекъл срок на годност. Освен това механизмите на Европейската комисия позволяват на държавите членки дарение или препродажба на ваксини", казаха пред Свободна Европа от министерството.

Подобна теза изказа и директорът на ИАЛ Богдан Кирилов, който подчерта, че близо 80 хил. души трябва да получат втора доза в предстоящите седмици, както и че при ваксините, които се налага да се поставят по два пъти, винаги се предвиждат количества, които не могат да бъдат усвоени.

„Изключително активно се работи за намиране на възможности за дарение и препродажба на тези количества", каза Кирилов.

Автор/ Николай Лавчиев, Свободна Европа