Меглена Кунева: Най-важното е знакът минус, който сега стои над много области, да го превърнем в плюс

Чувства ли се българинът европеец?

При всички случаи докато благосъстоянието на хората, докато това, което другите граждани на ЕС имат, аз не бих казала, че се чувстваме достатъчно европейци. Европеец в днешно време значи не само да имаш правата за придвижване, да можеш да закупуваш стоки или услуги от големия общ пазар, но и благосъстоянието да е съизмеримо. Всъщност това са най-липсващите неща на европейската политика в България- политиката за солидарност в България, нямаме същото образование, здравеопазване и имаме голям дял на сивата икономика. Така, че имаме още голям път да извървим. Хубавото обаче е, че сме на този път, а не в страни от него.

Все още много българи търсят своето поприще в страните от Европа. Какво още трябва да направи България, за да задържи гражданите си?

Три са според мен основните колони върху, които трябва да записваме- образование, здравеопазване и технологии. Те са свързани до голяма степен. Здравеопазването дава онова качество човешкия капитал, онази сигурност да живееш в страната с, която кара хората не само да останат в България, но и да работят спокойно тук. Това е много важно решение, когато в един ЕС решаваш къде да останеш. Затова е важно качеството на живот, качеството на икономиката, качеството на възприемане на света. Аз мисля, че за много от младите и добре образовани хора образованието е необходимото свързващо звено, за да могат те да се чувстват у дома си. Високата технология и онази икономиката, която ще привлече и високите технологии и качеството на здравеопазването, защото то също се нуждае от високи технологии, и то ще даде поле за изява на добре образованите. Ще вдигне икономиката на друго ниво. Това, което ме безпокои в момента е, че България излиза от кризата, т.е. надявам се, че ще излезе от кризата, като се намали безработицата, да се открият нови работни места, но ние имаме структурни проблеми в икономиката си. Продължаваме да страдаме от същите недъзи. Т.е. това не е онази икономика, която ще постави България на друго място и е грехота да се изпускат такива възможности. След като ЕС има цяло направление, за което се дават средства, по което се сравняват- една държава да не се възползва, да не се говори в този посока, те не са го използвали в образованието. Това няма да ни постави в добра патова позиция след кризата.

Въпреки, че всички недостатъци, които има нашата страна, все пак се правят много усилия да се докажем като европейски партньор. Оценява ли се това от другите страни членки на ЕС?

Аз винаги навън съм защитавала до кръв, буквално, престижа и успехите на нашата страна. Ние трябва да оправим нещата, които все още ни липсват, за да можем да вдигнем по високо летвата. За да може тази сграда, която строим да отговаря на всички онези изисквания на общия дом, на общия европейски дом, в който сме. Тъй че положителните страни, с които започнахме разговора, ние ще продължим да говорим, но най-важното е този знак минус, който сега стои над много области да отиде от другата страна на уравнението и да го превърнем в плюс. В момента, в който се преструктурира като цяло световната икономика ние бихме могли много по-безболезнено и по-лесно, включително и благодарение на ЕС да пренасочим производството си към това, което е обещаващо оттук нататък. Така, че грешките трябва да бъдат правени и мерките, които се взимат да доведат до просперитет и до много устойчиви работни места. Това би могло да направи наистина качествен скок за България.

Как ще коментирате изявлението на председателят на Европейския съвет Херман ван Рампой, в което казва: „Навършват се 61 години от началото на нашата голяма европейска авантюра" (цитатът е взет от други медии)?

Това всъщност е неточен превод. Аз отворих конкретното изказване и той казва така: „adventure". В случая не е авантюра, а е пътуване. По- нататък той го обяснява със следващите си думи. Така, че няма авантюра, има пътуване, в което сме заедно и контекста, в който се казва е изцяло положителен. Всъщност този въпрос ми напомня за това, колко е важно да говорим на един и същ език, за да не се съмняваме в това, което в Европа вече много точно е спелувано Ако прочетете цялото изказване се вижда, че неговите думи са към хората, към твърдата увереност, че ЕС ще издържи заедно на всички трудности, на икономическата криза. Той говори и за кризата в арабския свят и затова колко е важно, че ние продължаваме по нашия път да държим на човешките ценности и накрая той завършва с един цитат на Шуман, че Европа не е била построена изведнъж и няма да бъде построена изведнъж и, че тя ще бъде строена, крачка по крачка, с конкретни постижения, които първо на практика ще утвърдят солидарността. Тези думи на Шуман според мен се отнасят много точно и затова, което трябва да направим в нашата страна.Да бъдем солидарни помежду си, да правим заедно нашите крачки и да знаем , че по този път не сме сами. Това не е авантюра, това наистина е едно важно интересно пътуване с още 26 държави.

Да вярваме в себе си. Да знаем, че ние имаме какво да научим от Европа, но имаме и много какво да дадем и какво да разкажем и на какво да научим европейците. Мисля, че нашата издръжливост, нашия висок дух, патриотизмът ни, думите на Васил Левски и на Христо Ботев, химна ни за 24 май- това са нещата, за които трябва да говорим, трябва да се гордеем с тях и да живеем според тях. Това е, което ще направи образа на българите в ЕС такъв какъвто той всъщност е.