Съединението нарушава установилото се статукво в Европа

/КРОСС/ Съединението е безпрецедентен акт, тъй като нарушава установилото се статукво в Европа през 1815 г., когато се решава, че всички политически промени на Балканския полуостров ще се решават с консенсус между Великите сили. Това заяви проф. Божидар Димитров - историк и директор на Националния исторически музей, коментирайки историческите събития по време на Съединението на Княжество България с Източна Румелия, осъществило се на 6 септември 1885-та година, предава Фокус.

По думите му Княжеството България и българите в Източна Румелия правят жестоко нарушение. „Когато Русия нарушава това споразумение 1853 г., избухва Кримската война, а Русия е победена, унизена и т.н. Нещо подобно очаква и България, но Великите сили първо решават да опитат с добро, защото на 5 ноември е предвидено в Цариград да се съберат и да решат за връщане на статуквото. Нечувана услуга ни прави сръбският крал Милан, който ни напада. Това е нападение над Османската империя", коментира проф. Димитров.

Според него повече от ясно е, че крал Милан дори и да постигне военна победа и да влезе в София и Пловдив, няма да получи и квадратен сантиметър от Османската империя, защото по думите му една велика сила не може да губи територии от държави като Сърбия. „Тук е важно да отбележим, че според общественото мнение България е малка и слаба държава, със зле обучена армия и слаби държавни структури. Нищо от това не е вярно. България има два пъти по-голяма армия от Сърбия. Тя е отлично обучена от руски и австрийски офицери. Въоръжена е много добре и има повече оръжия от сръбската армия.

Главното, което има, е огромното желание на войниците да се сражават до смърт за българската кауза и те го правят. Сърбите не знаят за какво воюват. Тях ги лъжат, че отиват да се бият за освобождението на Косово. Ударите, които се стоварват върху сърбите са нещо нечувано във военната история. Няма случай във военната история, когато противникът е разгромен само за 14 дни.

България постига пълна военна победа и то съобразно военната тактика и стратегия, в която нашите офицери са много добре обучени", разказа още историкът.