• 23 Яну 2021 |
  •  USD / BGN 1.6087
  •  GBP / BGN 2.1965
  •  CHF / BGN 1.8155
  • Радиация: София 0.11 (µSv/h)
  • Времето:  София 10°C

България ще внесе 225 млн.куб.м. азерски газ по стария газопровод от Гърция

България ще внесе 225 млн.куб.м. азерски газ по стария газопровод от Гърция

/КРОСС/ България ще внесе около 225 млн. куб. м. азерски газ в продължение на 9 месеца през газопровода Кулата-Сидерокастро, докато бъде пусната в експлоатация междусистемната българо-гръцка газова връзка по-късно тази година. Това заявиха за БГНЕС от Министерството на енергетиката.

„Булгаргаз" успешно започна доставката на „синьо гориво" от Азербайджан за България в 7.00 часа сутринта на последния ден на отминалата 2020 г.
„Булгаргаз" ЕАД договори доставките по алтернативен маршрут през гръцката газопреносна мрежа до входен пункт Кулата - Сидирокастро на българската газопреносна мрежа. Транспортирането на природния газ по този маршрут е временно, за срок от девет месеца до края на 2020/2021 газова година", посочиха от Министерството на енергетиката.
От там уточниха, че количествата, които ще бъдат доставени за този период са в приблизителен обем на 225 млн. куб. м. и са съобразени с техническите възможности на гръцката газопреносна мрежа.
„След въвеждане в експлоатация на междусистемната газова връзка Гърция-България през 2021 г. доставките на природен газ от Азербайджан ще продължат по основното трасе в договорения обем", обещават от енергийното ведомство.
Страната ни договори вноса на 1 млрд. куб.м. азерски газ. Тези количества се добиват в рамките на втората фаза от разработването на голямото находище „Шах Дениз" в Каспийско море. В Европейския съюз Азербайджан доставя своето синьо гориво чрез газопроводите ТАНАП и ТАП, които са част от „Южния газов коридор" минаващ през Турция и Гърция за Италия. Той е смятан от Брюксел за приоритетен за диверсификацията на източниците на доставка и се ползва с подкрепата на САЩ. Изграждащата се българо-гръцка газова връзка е едно отклонение от този маршрут.
За да запази своите позиции като важен транзитен център за газ, а също така да се предпази от възможни прекъсвания на доставките, каквито имаше в началото на 2009 г. заради спора между Киев и „Газпром", България направи значителни инвестиции в газови хранилища.

„За периода 2010-2020 г. „Булгартрансгаз" ЕАД изпълнява договори, свързани с притежаваните от него мощности за съхранение на природен газ, в общ размер на 43 млн. лв.", заявиха от Министерството на енергетиката.
Ключов елемент от газовата инфраструктура е подземното газово хранилище в „Чирен".
„Развитието на хранилището е сред приоритетните цели на "Булгартрансгаз" - не само за осигуряване на авариен резерв от природен газ, но и за повишаване на гъвкавостта и разширяване на възможностите за ползването му от търговци на природен газ във връзка с реализацията на регионален газоразпределителен център в България", посочиха от енергийното ведомство.
През 2016 и 2017 г. са прокарани два нови експлоатационни сондажа на обща стойност около 22 млн. лева, които позволиха капацитетът за добив да бъде повишен с 15% до 3.9 млн. куб. м. дневно. Капацитетът за добив при форсирани режими в кризисни ситуации е повишен до 4.7 млн. куб. м. дневно.
От 2013 г. насам "Булгартрансгаз" ЕАД кандидатства, а Европейската комисия одобрява включването на проекта за разширение на хранилището във всички списъци на проекти от общ интерес за ЕС до момента. Този проект цели обемът на хранилището да нарасне от сегашните 550 млн. куб. м. до 1 млрд. куб. м., а пластовото налягане да се повиши до 150 бара. Това ще позволи и повишаване на капацитетите на добив и нагнетяване до 8-10 млн. куб.м/ден.

„Извършени са със собствени средства редица предпроектни дейности и проучвания, които да позволят стартирането на инвестиционния проект за разширение - Технологичен проект за експлоатация на ПГХ „Чирен", „Геомеханично симулиране на Чиренския резервоар" и „Наземен газов анализ върху площта на Чиренската структура" за оценка на херметичността на ПГХ „Чирен"", увериха от МЕ.
През 2019 г. стартира изпълнението на 3D сеизмични проучвания върху площта на Чиренската структура (близо 200 кв. км), съфинансирано от ЕС. Чрез 3D проучванията се прецизират в детайли параметрите на газовия резервоар и се определят подходящите точки за прокарване на нови сондажи. Към средата на месец август 2020 г. проучванията на терен бяха успешно приключени.
„През първото тримесечие на 2021 г. се очаква да завършат анализът и интерпретацията на получените данни. С това ще бъдат финализирани предпроектните дейности за разширение на хранилището, в които "Булгартрансгаз" инвестира близо 10 млн. лева", посочиха от енергийното министерство.

 

ВАШИЯТ FACEBOOK КОМЕНТАР
ВАШИЯТ КОМЕНТАР
Вашето име:
Коментар:
Публикувай

Ето това е

Бабаита с юмрука,триото безделници,телевизионният шут,всички тия персонажи са измислени от противниците на азерския газ.Защото България може да запее-Чао,Русия,чао,чао,чао.

14.01.2021 13:58:32

  • ПОСЛЕДНИ НОВИНИ
    БЪЛГАРИЯ
    ИКОНОМИКА
    ПОЛИТИКА
  • ОПЦИИ
    Запази Принтирай
    СПОДЕЛИ
    Twitter Facebook Svejo
    Вземи кратка връзка към тази страница

    копирайте маркирания текст

  • реклама

БЪЛГАРИЯ СВЯТ РУСИЯ ПОЛИТИКА ИКОНОМИКА КУЛТУРА ТЕХНОЛОГИИ СПОРТ ЛЮБОПИТНО КРОСС-ФОТО АНАЛИЗИ ИНТЕРВЮТА КОМЕНТАРИ ВАЛУТИ ХОРОСКОПИ ВРЕМЕТО НОВИНИ ОТ ДНЕС НОВИНИ ОТ ВЧЕРА ЦЪРКОВЕН КАЛЕНДАР ИСТОРИЯ НАУКА ШОУБИЗНЕС АВТОМОБИЛИ ЗДРАВЕ ТУРИЗЪМ РОЖДЕНИЦИТЕ ДНЕС ПРЕГЛЕД НА ПЕЧАТА ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ ТЕМИ И ГОСТИ В ЕФИРА ПРАВОСЛАВИЕ


Copyright © 2002 - 2021 CROSS Agency Ltd. Всички права запазени.
При използване на информация от Агенция "КРОСС" позоваването е задължително.
Агенция Кросс не носи отговорност за съдържанието на външни уебстраници.