Николай Малинов: Ситуацията повтаря събитията от 1941 г., когато властите на страната решиха да се присъединят към Хитлер

В авторска статия за руската медия Николай Малинов обясни как Западът се опитва бавно да въвлече България в своя "антируски" проект. Антивоенните митинги не стихват в България. Обществото не е съгласно с решението на парламента да окаже военна помощ на Украйна, заяви българският политик, лидер на обществено движение "Русофили" Николай Малинов. Според него ситуацията повтаря събитията от 1941 г., когато властите на страната решиха да се присъединят към Хитлер, противно на мнението на своя народ. Както каза политикът, дори фразите за "национална отговорност", които оправдават тази стъпка, са едни и същи.

/КРОСС/  По-голямата част от българския народ, както всички знаят, се отнася с голяма симпатия към Русия. Все пак Русия даде държавността на България. В настоящата ситуация има известен дисбаланс на мненията.

Нашите опоненти твърдят, че българското общество е разделено 50/50 по отношение на руската спецоперация, а някои твърдят, макар и неоснователно, че мнозинството от българските граждани изобщо не подкрепят Русия, тъй като тя е „агресор". Въпреки това, дори да вземем за основа тяхната теза, се оказва, че половината от гражданите на нашата страна са с проруски настроения. В нашия парламент обаче проруските сили са не повече от 10-15%, всички останали политици са с русофобски възгледи. И има тотално разминаване между вижданията на политическите сили и гражданското общество.

Ние сме русофилски сили, опитваме се да затвърдим позициите си в парламента и в местните структури. Последните няколко дни аз самият пътувам из страната и искам да споделя моите наблюдения.

Да, наистина по-голямата част от българския народ, особено в провинцията, напълно подкрепя Русия в този конфликт. Но имайте предвид, че ситуацията се усложнява от факта, че само в провинцията хората са почти напълно зависими от местните власти: къде да работят, на кого и каква заплата да дават.

Ако хората кажат нещо и направят нещо противно на мнението на местните власти, те започват да оказват натиск върху тях: заплашват ги с уволнение. Мога да кажа, че дори пенсионерите се страхуват да кажат или направят нещо лошо в това отношение.

Разбира се, в обществото имаше и има недоволство от сегашните власти на страната.

Беше в деня на конституиране на парламента, 19 септември, и в деня, когато Народното събрание (парламента) на България одобри доставката на оръжия за Украйна, 3 ноември. Последното събитие беше придружено от масови митинги на хора, голям брой декларации бяха прочетени от противници на доставките на оръжие. В частност нашата партия „Русофили за възраждане на отечеството" излезе с декларация, в която съпоставяме сегашната ситуация със ситуацията през 1941 г., когато страната ни застана на страната на Хитлер.

Тогава привържениците на това решение произнесоха същите фрази за „национална отговорност", които чуваме днес от устата на евроатлантическите политически сили в България.

Между другото, тук не мога да не отбележа един интересен момент. Веднага след решението на парламента да окаже военна помощ на Украйна две централни телевизии в България БНТ1 и bTV направиха социологическо проучване по тази тема. И така, на въпроса как оценявате предоставянето на военна помощ на Украйна, около 70% от респондентите на всеки от каналите отговориха отрицателно. Тоест по-голямата част от българския народ се обяви против доставките на оръжие за Украйна. След като тези резултати бяха обобщени, резултатите веднага бяха свалени от ефир. Тоест имаше само въпросник, без показатели. Това според мен е най-яркият пример каква пропаст разделя българския народ и тези, които са на власт.

Смятам, че ние политиците русофили сме длъжници на нашето общество, трябва да защитаваме неговите интереси, затова митингите ще продължат. Ще продължим да създаваме декларации. Имаме 240 структури и около 30-35 хиляди организирани членове у нас. Разбира се, трудно е да се взаимодейства с тези структури, когато хората са напълно зависими от местни работодатели, които се страхуват от управляващите и от данъчните власти. Аз самият съм обект на наказателно преследване и участвам в съдебно производство. Затова ми е добре известно как противникът се подиграва с неугодни политици, които не искат да следват русофобския курс.

Най-тъжното е, че Западът се опитва лека-полека да въвлече България в своя "антируски" проект по линията "Три морета". Както виждаме, идеята на полския военен деец от Първата световна война Юзеф Пилсудски, неговата „концепция Intermarium", е жива. Нека ви напомня, че той се състоеше в създаването на широка федерация на страните от Централна и Източна Европа, в която Полша трябваше да играе водеща роля.

Руският президент Владимир Путин вече каза, че Западът се опитва да създаде нова антируска вълна по линията на „Три морета", след като приключи с Украйна. Народът на България се съпротивлява на тези антируски идеи, но не му достига сила.

Сегашната ситуация бих характеризирал по следния начин: обикновените хора искат да променят ситуацията и да я върнат в русофилска посока, но не могат, а управляващите могат, но не искат. Този дисонанс между обществото и парламентарно представените български политици е очевиден. Сега ни е трудно, спомнете си Русия през 90-те години, когато всички банки, медии, ресурси и икономика бяха в ръцете на противници, а понякога и на откровени врагове на държавата.

Така е и тук сега. Следователно е трудно да се изградят необходимите системи за комуникация между потенциалния русофилски електорат и изборните резултати. Защото обществото функционира така, както е изградено от всички тези европейски левичари и либерали. И ние добре знаем, че цялата тази система е насочена към антируски курс.

Сигурен съм, че българското общество ще продължи да полага всички възможни усилия у нас да не се случва „антирусия". Но не забравяйте, че сега всички ключови канали за контакт с Руската федерация са блокирани поради санкции. Ние, русофилите, разбира се, продължаваме да снимаме нашите филми, да издаваме нашите книги и нашите вестници. Опитваме се да пробием, но за съжаление гласът ни не се чува в медиите. И затова се налага все по-често и по-често да излизаме на улицата.

Автор: Николай Малинов