Каквато е държавата ни, такъв е и футболът ни

/КРОСС/ Българският национален отбор по футбол отстъпи с 0:1 като домакин в Разград от Черна гора в първия си двубой от група G на квалификациите за европейското първенство по футбол в Германия през 2024 година. Това, че България е загубила поредният си футболен мач, май вече не е новина. В случая обаче не няма да навлизаме във футболните аспекти на загубата.

По-скоро ще потърсим причините, но не за загубата на терена, а на държавата ни. Затова няма да посочвам конкретните футболни фактори, виновни за състоянието на футболна у нас. Някой обаче замисли ли се, че футболът е отражение на държавата ни!? Какво в страната ни е наред, за да „върви" футболът ни? В какво отношение България „бележи" напредък, за да вкарва голове на футболния терен? В крайна сметка, за да станат футболисти, тези момчета са преминали през възпитанието от родителите си, както и през училищната система. В същото време преминават през футболните школи в България (но тази тема няма да засягам в момента).

Нека да започнем от самото начало - възпитанието. То липсва не само при футболистите. Много голяма част от българското население е невъзпитано. Ясно си проличава дори на пътя. Почти всеки псува за отнето предимство. Отидете на детски футболен мач и там „ушите ще ви заболят" от ругатните на родителите на въпросните таланти. Родителите обръщат внимание повече на съдията през уикенда, отколкото на собствените си деца вкъщи. От най-ранна детска възраст децата растат с таблети, телефони и компютри.

Една от причините е, че родителите искат децата им да не ги притесняват след работа, защото са уморени. Затова предпочитат те са се занимават с мобилните си устройства, вместо да им разказват за проблемите им в училището. Ето така „протича" възпитанието на повечето българчета. Възпитанието липсва и при треньорите, естествено. От най-малка ранна детска възраст, когато децата започват да играят любимата си игра, биват навиквани и обиждани дори от своите треньори. Така вместо да получат подкрепа децата, някои от тях се отказват дори заради треньорите.

Там, където няма добро възпитание, няма и добро образование!

Втората тема, която много накратко ще засегнем, училищната ни система. Едно от последните изследвания на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) показва, че 46% от децата и подрастващите в България са функционално неграмотни. Под прага на функционална грамотност са 37.9% от българските ученици по природни науки, 41.5% по четене и 42% по математика.

Под функционална грамотност се разбира умението на учениците да намират, осмислят, преобразуват и представят информация, да решават съществуващи проблеми.

Как може да очакваме да станат добри футболисти деца, които не могат да осмислят, преобразуват и представят информация, да решават съществуващи проблеми? Да не говорим, че някои деца биват карани на тренировки до над 16-годишна възраст. Та нали във футбола не е само да можеш да риташ добре топката, но и да може да вземеш бързо и адекватно решение за много кратко време! В крайна сметка много деца дори не знаят да пресичат на светофар, защото не им се налага, а трябва да решат за части от секундата игрова ситуация.

Мога много да кажа и за проблемите на българските футболни школи, но не съм футболен анализатор, за да го направя, а и не искам, защото темата е изключително дълга. Затова искам да се коментирам именно най-важните аспекти на живота във всяка една държава - възпитанието и образованието, за да потърся причините за слабите футболни резултати. За да се аргументирам, просто ще се върна назад във времето и то именно в България, когато родният ни футбол наистина беше на висота. Както тогава се се раждали таланти, сега също се раждат.

Защо обаче преди малко повече от 25 години България спечели бронзовите медали в САЩ'94? Ще кажете, че това беше плод на едно талантливо поколение. Да, но и преди това очевидно е имало доста талантливи поколения, защото на клубно ниво с години сме играли на много високо ниво. Как така изведнъж всичко свършва?

Много просто - когато държавата „рухва" - всичко с нея също се „разпада". Няма вече го възпитанието в семейството. То вече дори семейства няма. Училищното образование също спада драстично нивото си. Ето резултата от всичко това. Естествено, че това липсата на образование и качествено образование не е проблем само за футбола ни. Но и за него. Не може, когато имаш разрушена основа, да искаш на седмия етаж да имаш здрав и неклатещ се апартамент. Скоро целият блок, наречен България, ще се разруши. За да не се случи всичко това, зависи от самите нас. Виждате как всички съседни страни около нас развиват качествени футболисти - Хърватия, Сърбия, Румъния, Турция.

Причината обаче е много проста - Във всички тези страни възпитанието и образованието е на много по-високо ниво от родното. Таланти в България са се раждали, раждат се и ще се раждат. Въпросът е, че футболът не е само игра с топката. В него трябва да имаш интелект, възпитание и да си образован. Ще кажете, че Христо Стоичков, Любослав Пенев и Емил Костадинов не са образовани. Да, може и да е вярно това твърдение, но със сигурност имат възпитание и футболен интелект много над това на настоящите ни футболисти. Освен това със сигурност са много по-възпитани и образовани от настоящите футболисти, защото те са били научени на дисциплина, уважение и режим, докато в момента повечето от родните ни национали проявяват таланта си по дискотеките в Студентски град, така че каквато е държавата ни - такъв е и футболът ни!