Парите за здраве за 2026-та. Разходите и разпределението на средствата

/КРОСС/ Ако България се намира в условията на пазарна икономика, в системата на здравеопазване не е точно така. Защото в условията на пазарна икономика действат различни принципи - на търсене и предлагане, които определят цените на съответната стока или услуга. В системата на здравеопазване Националната здравноосигурителна каса купува медицинската услуга в зависимост от нивото на лечебното заведение и каква точно дейност извършва. И при това тази услуга има фиксирана цена. Може да изработиш повече, но когато касата има пари, тогава ще ти заплати дейността. Това каза в студиото на БНТ "Денят започва" председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов.

Той обясни, че за миналата година няма промяна в цената на нито една клинична пътека, а се очертава немалък дефицит на касата точно в перото за болнична помощ.   Тези неща, за да могат да не изглеждат така, ще трябва да има съответното адекватно бюджетно решение. В една система, в която лечебните заведения в голям процент са търговски дружества, да има  фиксирани заплати - ние нямаме нищо против, стига да има адекватно финансиране.

И той цитира параметрите в България - 8% здравноосигурителни вноски срещу 11-13% за ЕС, публични разходи за здраве 5,5% срещу 8-9% за ЕС, разход на домакинствата за здраве 34% срещу 11% за ЕС.  Виждате какво се получава - една услуга в България и ЕС се предоставя в същия вариант, само че фонда там се намесва по-правилно, а в България остава този голям процент за доплащане.