Петър Стоянов: Сянката на старите ментори от ДСБ все още тежи над реформаторите

/КРОСС/ Петър Стоянов, президент на Република България (1997-2002)

- Г-н Стоянов, преференциалния вот сякаш се превърна в по-голяма изненада от разликата между БСП и ГЕРБ на изборите?

- Предимствата на преференциалния вот са общо взето ясни. Но той със сигурност има и своите негативни страни, защото ако не беше така, щеше да бъде масово възприет във всички демократични държави по света. Аз например дълбоко се съмнявам, че е демократично само 5% от избирателите да имат право да пренареждат листите единствено поради факта, че са свръхмобилизирани.

Освен това ефектът на преференциалния вот е толкова по-пълен, колкото по-дълго се прилага в една страна, тоест колкото повече избирателите свикнат с него и разберат технологията на преференциалното гласуване. Вече е очевидно, че ще се преподредят листите на БСП и ДСБ. За нещастие на госпожа Кунева, далеч по-малобройният, но очевидно по-информиран електорат на ДСБ знае кои квадратчета точно да попълни, за да гласува наистина в полза на своя партиен кандидат. За съжаление на господин Станишев, неговият електорат е точно толкова дисциплиниран, но не толкова информиран и затова преференциалният вот се обърна срещу лидера на левицата.

- Смятате ли, че изместването на Кунева от първото място ще се отрази на единството в Реформаторския блок?

- В деня на изборите се срещнах с много хора, наши стари седесари, гласували като мен за СДС, тоест за Реформаторския блок, и много от тях споделиха, че дават своя глас в голяма степен "на кредит" - отвратени от досегашните вътрешнополитически битки вдясно, както и от егоистичното поведение на бивши лидери, преминаващи с лекота в един или друг политически лагер заради личната си кариера. И все пак тези хора гласуваха за Реформаторския блок заради вярата, че най-после старата десница може да се обедини, че най-после участниците в това обединение мислят повече за общия интерес, тоест за избирателите, отколкото за своя собствен. Затова и посрещнахме с радост новината че имаме 1 евродепутат.

Преференциалната победа на господин Малинов, както се изрази един участник в тв дебат, е "съвсем законна" - ДСБ се възползваха в най-висока степен от възможността, която им дава избирателният закон. Чест прави на г-жа Кунева, че също интерпретира нещата по този начин. Но нека не се лъжем - никой не може да ме убеди, че няма чувство на горчивина у сподвижниците на г-жа Кунева и нейните избиратели. Чух някои да казват: ние мислехме, че като не отбелязваме преференция, всъщност даваме преференцията си за първия в листата. Също така никой не може да ме убеди, че някаква неясна тревога не е останала и у останалите партии в РБ - способността на ДСБ да се възползва максимално от "законните" си възможности, за да постигне своите цели, със сигурност е стреснала нейните съюзници.

Тук със сигурност се поставя и още един въпрос. Ако преференциалният вот се използва в рамките на само една партийна листа, е едно, но когато се използва в рамките на широка коалиционна листа, при положение че коалиционните партньори предварително са се договорили кой на кое място да бъде, стиснали са ръцете си и с широки усмивки са позирали пред фотоапаратите, декларирайки в един глас "Няма нищо по-важно от нашето единство и доверието помежду ни", се питам дали доверието помежду им ще остане същото. От сърце им го пожелавам, защото именно това крехко доверие помогна на Реформаторския блок да прескочи бариерата.

- Но никой не може да упрекне ДСБ в нарушение на закона?

- Лично моето мнение е, че именно на ДСБ се полагаше да бъдат най-компромисни, в известен смисъл най-смирени, защото и днес мнозина се питат защо трябваше преди 10 г. да водят тази гибелна битка със СДС - успяха да нанесат тежък удар на СДС, но не успяха да създадат партия, която сама може да влезе в парламента. Днес, за да види своите представители в българския или европейския парламент, ДСБ трябва да се съюзи не само със СДС, а и с някои от най-видните представители на НДСВ. Защо беше нужна тогава братоубийствената война в дясното и кой ще носи отговорност за това? Вярвам в почтените намерения на младите лидери на ДСБ, но сянката на политическите им ментори все още тежи над коалицията.

- Как ви изглежда битката ГЕРБ-БСП?

- ГЕРБ трябва да бъдат поздравени за тяхната убедителна победа. Сториха го в опозиция и в некомфортна за тях среда. И ако досега някои гледаха на тях като на временно, дори екзотично явление в българската политика, последните избори ги превърнаха в най-важния фактор на едно бъдещо дясно управление в България - който не вярва, да попита ЕНП. Това поставя отново ред въпроси пред "старата" десница. Нашият Реформаторски блок три пъти досега е подавал ръка на ГЕРБ и три пъти я е прибирал. С това шизофренно  поведение трябва да се спре.

Ако РБ не иска да работи с Бойко Борисов, трябва да го каже ясно, да го отстоява докрай, но в този случай лидерите му са длъжни да обещаят на огорчения десен електорат в България, че имат и визия, и сила да направят от Реформаторския блок коалиция, готова сама един ден да спечели изборите и да управлява. РБ има ясна позиция, че този кабинет трябва да падне и това им донесе както симпатиите на площада, така и дивиденти на изборите. Сега трябва да каже също толкова ясно какво трябва да се направи, ако кабинетът наистина падне. Подобна отговорна позиция ще заслужи уважение.

- Смятате ли, че тези избори доведоха наистина до крах на БСП?

- Колкото и да ми се иска, не мога да се съглася с подобен извод. Смазващата разлика между ГЕРБ и БСП е не катастрофа за столетницата, а катастрофа за нейния лидер и хората около него. Станишев не успя да се измъкне от своята обсебеност от Бойко Борисов. Бях изумен, когато той прокламира, че неговата основна цел е да не дойде отново Борисов на власт. Лидерът на най-старата и лява партия в България, вместо да заяви, че неговата основна цел е увеличаване на работните места, намаляване на безработицата, социалната справедливост и т.н., каза, че е готов да изрови земята, за да не допусне Бойко Борисов. Твърде малка цел за партия като БСП. Малката цел привлича малко избиратели. Бившите комунисти отблъскват и с реториката си. Помпозното говорене на Станишев дисхармонира с непрекъснатите загуби, които инкасира, а оптимистичното хлевоустие на няколко другарки около него прави картината комично-бравурна. Но десницата в никакъв случай не трябва да се успокоява - това не е краят на БСП. Електоратът на БСП съществува и ако днес няма кой да го поведе, утре най-вероятно ще се намери. Дори ролята на Първанов в този конфликт е силно преувеличена. На него никога няма да му се удаде да нанесе на БСП този удар, който Костов успя да нанесе на СДС и десницата.

- Защо има възход на евроскептичните партии в Европа, а у нас не?

- Защото евроскептицизмът на западноевропейците е точно обратното на нашия евроскептицизъм. Ние сме, простете за грубостта, евроскептици, защото смятаме, че Европа не ни "дава" достатъчно. А евроскептиците от старите страни членки са такива, защото смятат, че Европа ни дава прекалено много. И тук не става въпрос само за пари под формата на усвоени фондове, субсидии и т.н. Тук става въпрос и за възможността българи, румънци, чехи и поляци да работят свободно на европейския пазар, както и за българските производители да изнасят своите стоки свободно.

Затова нашият евроскептицизъм и евроскептицизмът на западноевропейците не само нямат нищо общо - те са диаметрално противоположни. Нашият евроскептицизъм не е рационален, той е емоционален и неговото друго име е русофилство, което на всичко отгоре също е сбъркано, защото представлява не толкова любов към Русия, колкото неосъзната носталгия по комунизма. Част от нашите граждани, възпитани при комунизма, продължават да живеят в отживялото клише Русия срещу Европа и избират инстинктивно Русия, защото тя им изглежда по-близка - с нея просто са свикнали. Това се видя и при реакциите по украинската криза.

- Националистическите партии у нас също не получиха това доверие, което получиха техни събратя в Западна Европа?

- Отличителната черта на нашите "националисти" е, че реагират бурно винаги когато България задълбочи интеграцията си с Европа или САЩ или когато са застрашени интересите на Русия или Сърбия на Милошевич. И никога, когато са застрашени интересите на България. На никой от тях не му минава и през ум да осъди например предателската политика на бившата комунистическа партия по отношение на Македония веднага след 9 септември - тогава за първи път в историята на България в мирно време една власт бе готова да предаде изконна българска земя на чужда държава! Аз съм израсъл в националистическо семейство, затова е бил осъден баща ми. Но най-кресливите днешни "националисти" са просто вчерашни комунисти и интернационалисти. Навремето при комунизма имаше "разпределение на кадрите" - така и те бяха разпределени да оглавят националистическите настроения у нас, както пък други бяха разпределени в СДС.

Лицемерието на бившите комунисти и днешни "националисти" е отблъскващо. Изпратиха децата си на Запад заедно с парите от външнотърговските дружества и продължават да говорят, че сме васали на Брюксел или Вашингтон.

Разбира се, че в България има и сериозни патриотични партии и кръгове, но на тях не им е лесно, защото крайната реторика у нас звучи все още по-привлекателно. И заради псевдонационалистите, и заради псевдопатриотите стана неприлично да наречеш себе си български патриот.

Интервю на "24 часа"